При повечето държави от ЕС проблемът е прекалено раздутата социална политика

Важен призив е България и Румъния да бъдат приети за членове на Шенгенското пространство

Европейските производители изостават при електромобилите

На 13 септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч за състоянието на Европейския съюз преди края на мандата си. След около 300 дни предстоят изборите за нов състав на Европейския парламент, който след това ще определи и нова Комисия. Ето защо настоящата реч в по-голямата си част беше с чисто политическа насоченост, а икономическата част остана по-слабо засегната.

При доста тромавото вземане на решения в рамките на ЕС наличието на множество нови предложения по-малко от година преди края на мандата би изглеждало неоправдано и със сигурност те трудно биха били изпълнени и поради това нямаше особен смисъл такива да бъдат направени. Важен призив обаче от страна на Фон дер Лайен е България и Румъния да бъдат приети за членове на Шенгенското пространство, защото са го заслужили с действията си по отношение на бежанския натиск. Според българските политици формалните критерии за членство отдавна са изпълнени и неприемането означава, че всъщност към българската държава се прилага двоен стандарт и различно третиране, което не би следвало да се допуска в ЕС.

Това предложение обаче веднага беше отхвърлено от австрийския външен министър, който заяви, че настоящият момент не е подходящ за разширяване на Шенгенското пространство.

ЕК демонстрира наглед добро отношение към България предвид възможното присъединяване към Икономическия и паричен съюз и възможността за въздържане от стопиране кандидатурата на Република Северна Македония за членство в ЕС. И двете събития са необходими за ЕС като цяло, тъй като от икономическа гледна точка съюзът се нуждае от допълнителни стимули, за да се развива. Наличието на нови пазари, увеличаване на работоспособното население, част от което е относително високо квалифицирано, и най-вече противовес на центробежните сили, станали видими с излизането на Обединеното кралство от ЕС, са ключови елементи при присъединяването на нови членове. Разбира се, дори коментираните понастоящем икономики на РСМ, Сърбия, Украйна и т. н. да станат част от ЕС, те не биха били достатъчни, за да компенсират излизането на Обединеното кралство, но все пак от значение е и общият брой на участващите държави.

Вече споменах трудното вземане на решения в рамките на ЕС. Евентуалното разширяване допълнително ще усложни този процес поради правото на вето за всяка отделна държава. Освен това правилото всяка държава да излъчи еврокомисар също ще бъде по-трудно за изпълнение. Това дава допълнителен аргумент за поддръжниците на идеята за промяна на договорите, така че тази клауза да бъде отменена. Тя обаче е един от елементите, които доближават ЕС до конфедерация от почти равностойни държави. Отмяната би означавала допълнително засилване на доминацията на Германия и Франция, тъй като са с най-голямо население и икономика.

Освен това в речта на Фон дер Лайен се посочва, че по важни въпроси консенсусът е постижим - каквито са случаите с NextGenerationEU, покупката на ваксини, санкциите срещу Русия, покупката на природен газ, както и емисията на общи европейски облигации. Тоест единодушните решения произтичат от разглежданите като ключови въпроси за всички държави, които поне в краткосрочен период изглеждат като носещи ползи за всяка поотделно.

Ясно е, че когато предложенията противопоставят интересите на по-големите срещу по-малките или ядрото срещу периферията и т. н. тогава консенсус е невъзможен и според настоящите правила това не би довело до вземане на решение. Това изглежда като правилната позиция от гледна точка интересите на по-малките държави в ЕС, сред които е и България. Освен това политическият процес по своята същност включва провеждане на диалог и убеждаване на опонента в собствената ти позиция. Така че ако липсват достатъчно способни политици, за да изпълняват такива задачи, това не е проблем на правилата, а на изпълнителите. (Така например ЕК демонстрира желание за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство, но явно представителите є не са способни да убедят лидерите на всички държави в ЕС за правилността на това решение).

Някои проблеми

Като достатъчно опитен политик в своята реч Фон дер Лайен избегна споменаването на някои от най-важните проблеми на ЕС. Както коментирах и в статията си относно речта от миналата година, състоянието на публичните финанси не беше засегнато. Въпреки подобрението в съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт през 2022 г. заради високата инфлация, то остава високо. Според данните на Евростат докато през 2021 г. съотношението между дълга и БВП в ЕС е било 88%, то в края на 2022 г. вече е 84%, въпреки че през същия период е нараснал с над 482 млрд. евро. По този начин ЕС като цяло е далеч от изпълнението на критерия от Пакта за стабилност и растеж (60% от БВП), а намалението не е в достатъчна степен (за да се счита критерият за изпълнен, понижението през 2022 г. трябваше да бъде 5,6 процентни пункта вместо 4 п. п.).

При отделните държави са налице няколко, които трайно не изпълняват правилото за дълга - Белгия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Австрия, Португалия. Може би изненадващо, но Германия, която по принцип е привърженик на по-сериозна бюджетна дисциплина, всъщност през периода от разширяването на ЕС през 2004 г. до 2022 г. само през 2019 г. е със съотношение между държавен дълг и БВП по-малко от 60%. (Разбира се, тя изпълнява критерия не само през посочената година, но това е заради разхлабването му, инициирано от самата Германия).

Този огромен държавен дълг (почти 13,3 трлн. евро към края на 2022 г.) е резултат от политиката на трайни високи бюджетни дефицити. Така дори през 2022 г., през която ЕС беше излязъл от здравната криза и нейните последствия, е реализиран дефицит от 3,4% от БВП (при ограничение 3% от БВП).

При повечето от държавите от ЕС проблемът е прекалено раздутата социална държава (държава на благоденствието), която от една страна увеличава разходната част на бюджета заради различните плащания, а от друга - намалява приходната част заради дестимулирането на предлагането на труд и на предприемачеството. Това води до трайни бюджетни дефицити, натрупване на дългове, които в периоди на високи лихвени проценти стават трудни за обслужване и допринасят за допълнителна задлъжнялост.

В речта си от миналата година председателят на ЕК се похвали с огромните фискални стимули в отговор на здравната криза и затварянето на икономиките, което беше използвано като инструмент за противодействие на разпространението на COVID-19. Непосредственият резултат от тези стимули беше силното нарастване на държавните дългове. Заедно с паричните стимули от страна на Европейската централна банка обаче този силен стимул за съвкупното търсене, съчетан с негативен шок на предлагането (някои суровини, полупроводници, а след това и природен газ заради войната в Украйна) доведе до висок темп на инфлация.

Той беше подценен от ЕЦБ и затова, въпреки че инфлацията се забавя, тя все още далеч надвишава целта, която е около 2% в средносрочен период.

Едно от малкото конкретни предложения в речта на Фон дер Лайен е за намаляване на задълженията на фирмите за докладване с 25% на национално ниво. Изпълнението на това намерение обаче зависи в голяма степен от националните власти, но по принцип е инициатива, която трябва да бъде подкрепена и реализирана.

Ако е налице по-ниска административна тежест, но същевременно регулациите като цяло водят до увеличаване на производствените разходи, това не способства за подобряване на разходната конкурентоспособност. Например, ЕС през продължителен период от време можеше да се похвали с производството на най-качествените автомобили от гледна точка на динамика, удобства и т. н. Навлизането на нови конкуренти на пазара на автомобили с батерии обаче доведе до размествания на пазара. Най-големият американски производител вече предлага по-добра динамика на по-ниска цена и, макар че автомобилите му все още отстъпват по общо качество на материали и сглобяване, той успява да отнеме значителен пазарен дял от европейските производители. В сегмента на по-достъпните автомобили естествено се намесват китайските производители.

Речта на Фон дер Лайен всъщност е индиректно признание, че за момента европейските производители изостават при електромобилите, което придобива все по-голяма значимост. И това е въпреки доста изобилните субсидии, които се предоставят от някои държави именно за тези автомобили. Всъщност обаче, изоставането не е само спрямо китайските производители, но и спрямо американските. Естествено е, че част от обяснението се крие в по-евтиния труд в Китай, но също така съществена част от проблема са и изискванията във връзка с ангажиментите за намаляване на въглеродните емисии от страна на ЕС, които оскъпяват повечето производства и повишават разходите, като част от елементите се получават единствено от внос.

Най-голямата икономика в ЕС е германската, но докато в миналото тя беше двигател за всички останали, понастоящем ситуацията не е точно такава. Проблемите на германската икономика се отнасят и за други страни от ЕС и засягат съюза като цяло. Забавянето на растежа на производителността на труда е основен фактор и за забавянето на стопанския растеж в страната. Демографията също е важен проблем поради застаряването на населението и разчитането на мигрантски поток. Макар че бяха предприети реформи на пазара на труда и се постигна висока заетост и ниска безработица, това не е достатъчно, за да задоволи търсенето на кадри. Германия все още изпитва затруднения при дигитализацията, примери за това са достъпът до високоскоростен интернет, модернизирането на мобилните мрежи и т. н.

В крайна сметка ЕС се справя сходно по растеж на дохода на човек от населението спрямо своите основни конкуренти - Съединените щати и Япония. Само че той трудно може да бъде определен като най-доброто място за живот или за правене на бизнес, какъвто е стремежът на ръководството на ЕК. Настоящата посока на действие не показва, че е правилната за постигането на някоя от тези цели.