Решението на китайския президент Си Дзинпин да посети Москва тази седмица по време на пътуването си в чужбина след преизбирането му не е изненадващо за внимателните наблюдатели. Когато се отстраним и анализираме отношенията между Китай и Русия, чистите факти не могат да бъдат отречени. През всички измерения – лични, икономически, военни и дипломатически – необявеният съюз, който Си изгради с руския президент Владимир Путин стана много по-значим от повечето официални съюзи на САЩ днес.

Мнозина наблюдатели все още не могат да повярват на този съюз. Както се изрази бившият секретар по отбраната на САЩ Джеймс Матис през 2018 г., Москва и Пекин „имат естествено несходство в интересите“. География, история, култура и икономика – всички фактори, върху които се фокусират студентите по международни отношения – дават и на двете държави множество причини да бъдат съперници.

На днешната карта големи участъци от това, което в ранните векове са били китайски територии, сега са в границите на Русия. В това число попада и ключовата за Москва военноморска база в Тихия океан Владивосток, която на китайските военни карти все още се именува с китайското си име Хайшенвай. Границата по протежение на 2500 мили между двете държави многократно е виждала кървави сблъсъци, последният от които през 1969 година. От руска страна земята източно от Уралските планини е пълна с природни ресурси, но населението там е само 32 милиона, докато от китайска страна стотици милиони хора живеят с малко ресурси.

На широкото платно на историята Русия е първият антагонист във „вековното унижение“ на Китай, съединил сили със западните империалистически сили за потушаване на въстанието на боксерите и принуждаването на Китай да подпише осем „неравностойни споразумения“ във втората половина на 19 век. През последните десетилетия обръщането на статуквото, дължащо се на изпадането на Русия от позицията ѝ на суперсила в двуполюсния свят, съчетано с метеоритния възход на Китай, доведе лидер с такова усещане за държавен статут като Путин до известно затруднение.

Какво означава визитата на Си в Москва за света

Китайската прегръдка с Русия изглежда политически рискована, но Пекин има и икономическа изгода. Но докато историята разпределя ръцете, картите се играят от човешките същества и Си опроверга очакванията, като майсторски изгради с Путин отношения, които са важни и за двамата. Путин беше първият лидер, когото Си посети, след като стана президент през 2012 година. Оттогава двамата са провели 40 лични срещи, което е два пъти повече, отколкото всеки от тях е имал с друг световен лидер. Путин нарича Си свой „най-добър и сърдечен приятел“, който, както отбеляза Путин през 2018 г., е единственият световен лидер, с когото е празнувал рождения си ден. Когато Си награди Путин с медал за приятелство с Китай през 2018 г., той нарече руския президент „най-добър, най-близък приятел“.

През последните години китайско-руските икономически отношения израснаха. Още преди руската инвазия в Украйна, Китай беше изместил Германия и Съединените щати и се беше превърнал в търговски партньор № 1 и топ купувач на руски нефт и газ. През последната година Китай осигури икономически спасителен пояс за Русия, купувайки всичко, което Западът не купи и помагайки на Русия да запази достъпа си до финансовите пазари в разгара на западните санкции. Покупките на руска енергия от Китай през миналката година бяха с 50% повече в сравнение с 2021 г., като двустранната търговия достигна рекордни нива. Китай беше не само най-големият в света износител от Русия за 2022 г., но също така допринесе за най-голямото увеличение на годишна база на обема на износа за Русия в сравнение с всички останали страни в света. Миналия месец юанът изпревари долара като най-търгуваната валута на московската борса за първи път в историята, като представляваше почти 40% от общия обем на търговията.

И въпреки Западните санкции, целящи да осуетят достъпа на Русия до критично важни технологии, китайският износ на интегрални схеми за Русия се удвои през 2022 година. Всъщност, във всяка област, в която Китай може да подкрепи Русия, без да понесе големи разходи за себе си – с изключение на продажбите на смъртоносни оръжия на Русия, които нарушават американските санкции, за които директорът на ЦРУ Уилям Бърнс наскоро заяви, че Китай „обмисля“ но „не желае да предостави“ – той я е подкрепил.

Освен това, въпреки че много американци не одобряват китайско-руското военно сътрудничество, както ми каза бивш руски съветник по националната сигурност, Китай и Русия имат „функционален еквивалент на военен съюз“. Китай редовно участва в съвместни военни учения с Русия, които са по-малки от тези, които САЩ провеждат със своя шумно провъзгласяван стратегически партньор Индия. Той изпрати войници на ежегодните руски учения „Восток“ през септември и почти всеки месец провежда съвместни въздушни и морски учения. Руските и китайските генерални щабове вече провеждат откровени и подробни дискусии за заплахата, която американската ядрена модернизация и противоракетна отбрана представляват за стратегическите възпиращи сили на всяка от страните. Докато в продължение на десетилетия Русия се стараеше да укрива най-модерните си технологии при продажбата на оръжия на Китай, сега тя продава най-доброто, с което разполага, включително въздушната отбрана S-400. Двете страни споделят разузнавателни данни и оценки на заплахите, както и си сътрудничат в областта на изследванията и разработването на ракетни двигатели. Напоследък Пекин и Москва си сътрудничат, за да се конкурират с Вашингтон в новата ера на космическо съревнование.

Дипломатическата им координация също се засилва, тъй като Си и Путин са все по-убедени, че Вашингтон се опитва да подкопае техните режими. Двете страни почти винаги гласуват заедно в Съвета за сигурност на ООН и взаимно подсилват политическите си разкази. Например, Китай многократно е отказвал да нарече руското нахлуване в Украйна война, като вместо това го е обозначавал като „проблем“, „ситуация“ или „криза“. Неговите дипломати и пропагандни мегафони повтарят дори най-крайните твърдения на Русия за войната, обяснявайки че НАТО пренебрегва „законните опасения“ на Русия и внушавайки, че Съединените щати искат „да се бият до последния украинец“.

Може ли Русия да свикне да бъде малкия брат на Китай

Нито един от двамата лидери не крие амбициите си да сложи край на хегемонията на САЩ и да създаде това, което Си нарече в понеделник „нов модел на отношения между големите държави“. Успехът им при формирането на нови национални обединения – включително така наречения блок БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество, чиито граждани съставляват две трети от световното население – показва, че декларациите им не са само амбициозни. В точките от дневния ред, обсъждани в САЩ, се подчертава осъждането на инвазията на Путин от страна на света, но китайските и руските дипломати отбелязват, че много държави не са се присъединили към това, включително най-голямата държава в света, най-голямата демокрация в света, водещата демокрация в Африка и повечето държави от глобалния Юг. Едно елементарно твърдение в 101 глава от международните отношения гласи: „Врагът на моя враг е мой приятел“. Противопоставяйки се едновременно на Китай и на Русия, САЩ спомогнаха за създаването на това, което бившият съветник по националната сигурност на САЩ Збигнев Бжежински нарече „съюз на потърпевшите“. Това позволи на Си да обърне успешната „тристранна дипломация“ на Вашингтон от 70те години на миналия век, която разшири пропастта между Китай и основния враг на Съединените щати – Съветския съюз – по начин, който допринесе значително за победата на САЩ в Студената война. Днес Китай и Русия, по думите на Си, са по-близки от съюзници.

Тъй като Си и Путин са не само настоящи президенти на своите държави, но и лидери, чиито мандати на практика нямат срок на годност, САЩ ще трябва да разберат, че се сблъскват с най-значимия недеклариран съюз в света.

Източник: Foreign Policy

(от "Гласове")