Емоционалната подкрепа е изключително важна за преживелите мозъчен удар

Инсултът - внезапно нарушение на кръвоснабдяването на мозъка, е състояние, което променя живота. Освен физически последици, той има дълбоко въздействие върху емоционалното и психологическото състояние на човека, който се сблъсква с един нов свят, изискващ адаптация. Най-честите емоционални смущения са депресията и тревожността, казва клиничният психолог в МК „Доверие“ Фотка Георгиева. Тя взе участие в Първия национален конгрес по инсулт в края на октомври, говорейки за психическото състояние на човека след мозъчен удар.

Емоционалните проблеми след травмата се случват, защото инсултът физически наранява частите на мозъка, отговорни за емоционалната регулация. Получава се дисбаланс в невротрансмитери като серотонин и допамин. Друга причина за тези състояния е психологическата реакцията на хората след преживяването, а именно стресът. Те са притеснени за здравето си, трябва да се приспособят към нов начин на живот и изпитват тревога, свързана с повторната поява на инсулта.

Депресията е едно от най-често срещаните усложнения при хората, преживели мозъчен удар. Мета-анализ на 61 проучвания, включващи 25 488 пациенти, показва, че 31% от тях са развили депресия след мозъчния удар. Хората в това състояние понякога се чувстват така, сякаш животът не си струва да се живее. Преживелите инсулт се борят с непреодолими чувства на вина, безполезност, безпомощност и дори мисли за самоубийство.

Инсултът е кризисно събитие, което засяга не само човека, който го е преживял, но и семейството му. По време на такава криза хората губят себе си и използват защитни механизми, за да се предпазят от шока, но за съжаление те не винаги са в тяхна полза. Ако са налице каквито и да е тревожно-депресивни симптоми,  важно е да не се подценяват и самолекуват, а да се даде възможност на човека да изрази своите страхове и тревоги, съветва Фотка Георгиева.

Тревожността след инсулт е друго емоционално предизвикателство, което засяга много оцелели. Проучване на 22 262 случая от 2009 г. до 2018 г. установява, че през първия месец след инсулта около 15,5% от хората изпитват тревожност. Между 1 и 5 месеца след инцидента процентът се увеличава до 21,4 и достига 31,8 в периода между 6 и 12 месеца. Тревожността след инсулт се характеризира с прекомерно безпокойство, често придружено от умора и раздразнителност. Инсултът застрашава оцеляването, независимостта и способността на хората да участват в професионални и социални дейности. Оцелелите с инвалидизиращи нарушения са изправени пред несигурност относно възстановяването, докато тези с неинвалидизиращи са наясно с продължаващата заплаха от рецидив, инвалидност или смърт.

Нелекуваната депресия или тревожност може да доведе до по-бавно възстановяване и да увеличи риска от нов инсулт, предупреждава клиничният психолог. Емоционалната подкрепа е жизненоважна за възстановяването на нашите близки – грижа, разбиране и внимание. Борбата със социалната изолация, наблягането на здравословния начин на живот и наблюдението на напредъка са ключови.