Повече от 30 години той като по чудо успяваше да избегне правосъдието и беше осъден само след едно случайно признание пред камерата

Още докато е жив беше заснет холивудския филм с Райън Гослинг за неговите престъпления. Поразителното е, че по време на премиерата на филма, той убиецът на поне трима човека, никога не беше осъждан. Серийният убиец толкова харесва филма, че се обажда на режисьора и му предлага да му даде откровено интервю. Този разговор стана фатален за него и веднага след като дава интервюто, мъжът беше арестуван и осъден на доживотен затвор. Както се оказва, за много кратко. На 15 октомври миналата година присъдата влезе в сила, а на 10 януари тази година Робърт Дърст - социопат, съблазнител, майстор на дегизировката и наследник на едно от най-богатите семейства в Ню Йорк - почина от сърдечен удар в калифорнийски затвор на 78 години.

Чистосърдечното признание

Възрастният прошарен мъж със странни тъмни, сякаш мастилени очи, и с микрофон на бялата риза, отива в тоалетната да уринира след трудния разговор пред камерата. Разбира се, той забравя, че звукът продължава да се записва, и мърмори под носа си откъслечните фрази: „Катастрофа… Разбира се, ти си прав, приятел… Но не можеш да си представиш… Какво, по дяволите, аз направих… Е, разбира се, аз ги убих всичките".

Точно това случайно признание в документалния сериал на HBO „Тайните на милиардера“ се превърна в истинска медийна сензация в Америка. Повече от 30 години те се опитваха да изправят Робърт Дърст пред съда след мистериозното изчезване на първата му съпруга, а след това и на убийството на най-добрия му приятел и съквартирант. Но всеки път Дърст успяваше като по чудо да се размине. И беше толкова глупаво така да го хванат! Това обаче е точно в неговия дух. Достатъчно е да кажем, че когато за първи път беше обвинен в убийство през 2001 г., той бяга, само за да бъде хванат как краде сандвич с пиле и лейкопласт от супермаркет и в това нелепо действие, след като той имаше $500 в джоба по това време.

Може би Дърст просто обичаше да си играе на котка и мишка с полицията през целия си живот или, подобно на много психопати убийци, е имал подсъзнателната страст да го разобличат.

Ударът на съдбата

Семейство Дърст са влиятелни предприемачи, застройващи Манхатън, които притежават много небостъргачи на най-скъпото парче земя на планетата. Династията е основана от беден шивач евреин, който се премества в Ню Йорк от Австро-Унгария в началото на XX век. Синът му само укрепва империята на собственици на луксозни имоти. Следващият по ред трябваше да бъде Робърт Дърст, като най-големият син в семейството. Но многото му странности и непредвидимото му поведение принудиха баща му да направи различен избор и той предаде юздите на управлението на империята на средния си син Дъглас. Подобен удар на съдбата допълнително влошава и без това тежкия характер на Робърт Дърст и той до последните си ни си вярваше, че е бил ограбен. А самият наследник публично каза, че не се е съмнявал, че ако е имал възможност, Робърт е щял да убие и него. Ето защо, докато по-големият му брат беше на свобода, Дъглас ходеше навсякъде, заобиколен от бодигардове.

Изчезването в Салем

Първата съпруга на Робърт, Катлийн Дърст, изчезва мистериозно в Южен Салем, Ню Йорк на 31 януари 1982 г. За последно тя беше видяна когато е на гости при близък приятел, на когото Катлийн казва, че съпругът й наскоро я е набил жестоко и сега тя подава молба за развод. Освен това всички знаят, че нейния съпруг отдавна има забежки и неговата любовница е момиче от известното холивудско семейство Прудънс Фароу, на която самият Джон Ленън веднъж посвети песен.

Същата вечер Дърст тръгва да вземе жена си с колата, като пред приятелите те продължават да се карат и си тръгват. По-късно Робърт разказва на следователите, че оставил жена си на гарата, и там тя е изпила бутилка вино на един дъх и си е тръгнала с първия влак. А на следващия ден някой се обажда от името на Катлийн в университета, в който учи, и казва, че поради заболяване тя няма да може да ходи на лекциите в близко бъдеще. Останките на жената така и не са открити, и тя е обявена за мъртва едва през 2002 г.

Анонимната

Един от малкото хора в света, на които Робърт Дърст доверява всичките си тайни, беше Сюзън Бърман, негова съученичка. В продължение на почти 20 години след изчезването на Кати Дърст Сюзън непрекъснато говори публично в пресата с речи в които защитава своя приятел. По-късно се установява, че именно тя на 1 февруари 1982 г. се представила като Катлийн, пред университета. И едва през 2000 г. Сюзън се съгласява да свидетелства пред следователите по неразкрития случай за убийството на съпругата на милиардера. В личен разговор тя казва, че това свидетелство може да бъде ключовото доказателство срещу Робърт. След 5 дни тя беше намерена мъртва като беше простреляна в тила с ловна пушка.

Съжаляваше ли Робърт за това, че отне живота на своята близка приятелка? Може би, но по своя си начин. Най-малкото той изпраща анонимно писмо до полицията, в което посочва мястото, където може да бъде намерено нейното тяло. Впоследствие експертиза на почерка ще потвърди че той е автора и това ще стане важно доказателство срещу него в съда.

Нещастният случай

Дърст поема към дъното. По споразумение със семейството си той получава издръжка от $2 млн. годишно и несъстоялият се се шеф на корпорацията се преселва в малко градче в Тексас. И за да няма никой за свидетел, той наема апартамента, облечен като жена и освен това се представя там като ням. Това му позволява да има минимален контакт с останалите наематели. Но неговия съсед на име Морис Блек, го дразни и един ден те се скарват заради шума на етажа... и няколко дни по-късно, чанти с части от тялото на Блек бяха открити от рибарите в местния поток. На процеса Дърст честно си признава: „Да, аз бях този, който разчлених тялото на Морис, но това не беше убийство, а си беше нещастен случай“.

Като съсед Блек се втурва в апартамента му с пистолет и започна да го заплашва, те се сграбчват, и Блек случайно натиска спусъка и прозвучава изстрел. А що се отнася до разрязването на трупа, той го прави от страх. Освен това адвокатът му представя удостоверение за вродено психиатрично заболяване.

Колкото и да е изненадващо, като се има предвид целият житейски път на Дърст, съдът му повярва и го пуска на свобода за голямо удивление на Робърт.

Списъкът с жертвите

Само шумът, който се надигна след неговото злополучно интервю, принуди властите да възобновят делото срещу милиардера-психопат. Но той беше признат за виновен само за убийството на Сюзън Бърман. Участието му в преднамерените убийства на Катлийн Дърст и на Морис Блек никога не бяха официално доказани с изключение на признанията му пред камерата.

Никой обаче не изключва, че Робърт Дърст е можел и да отнеме много повече животи. И така, брат му Дъглас веднъж заяви, че маниакът е репетирал убийството на първата си съпруга върху своите кучета, седем на брой от породата маламут, и всичките носеха името Игор (в САЩ това име се свързва главно с помощника на Франкенщайн). Той дори измисли нова дума „изиграно“ и по-късно я използва като синоним на думата „убит“ – една от многото му страховити странности.

До досега остава неразкрито изчезването на още две момичета – едното изчезна веднага след като посещава магазина за здравословни храни на Робърт Дърст, а второто се качва в колата на мъж, който много прилича на него, ако се съди по фоторобота. В последния случай особено подозрителен изглежда фактът, че няколко месеца след изчезването на момичето Робърт Дърст многократно е виждан на кръстовището, където то е било видяно за последно. Сякаш неизвестна сила отново и отново го влечеше към мястото на престъплението.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)