Майсторката на най-чепатите и нестандартни женски образи в голямото кино Франсис Макдорманд вече е една от най-успешните и награждавани актриси в историята. А след няколко дни вероятно ще триумфира и като продуцент със “Земя на номади” - топ фаворита за наградата “Оскар” за най-добър филм. Тя е номинирана и за главна женска роля за същата творба, но в тази категория е вероятно да предпочетат друга актриса по политически причини.
А и Макдорманд вече има две награди “Оскар” за главна женска роля - във “Фарго” и “Три билборда извън града”. С новия “Земя на номади” тя влезе в историята на Академията като първата актриса номинирана и за актьорска игра и за продуциране в един и същ филм.
“Земя на номади” почти сигурно ще спечели за филм, което значи, че една от статуетките за продуцентския екип ще отиде при Франсис. Положението при актрисите в главна роля е друго. Доста пред Макдорманд по шансове са Кери Мълиган за феминисткото безумие “Жена с потенциал” и чернокожите Виола Дейвис и Андра Дей защото... ами, защото са чернокожи. Все пак изненадите не са напълно изключени.
Политиката, разбира се, играе и при “Земя на номади” - драмата е режисирана от китайката Клои Жао, но поне е сериозно произведение с достойнства.
А от този петък, 23 април, “Земя на номади” с Франсис Макдорманд тръгва в избрани киносалони в България. Филмът е описван като “поразителен портрет на номадския дух и пътешествие през тъгата, изцелението, прошката, любовта и нуждата на човек да принадлежи, филмът на Жао е отражение на нашето време, белязано от желание за преосмисляне и промяна.”
Двукратната носителка на “Оскар” Франсис Макдорманд (“Фарго”, “Три билборда извън града”) влиза в ролята на Фърн - жена, която губи всичко след икономическия колапс на компания, стояща в основата на малък град в провинциална Невада, където живее и работи. В резултат Фърн се отправя на път със своя ван и обикаля Америка като съвременен номад, изследвайки живота извън границите на конвенционалното общество...
Последно Франсис Макдорманд триумфира на наградите “Оскар” преди три години за ролята си в безкомпромисната черна комедия “Три билборда извън града” и се превърна в една от малкото актриси с две статуетки на американската филмова академия за главна женска роля. Първото отличие Франсис взе за шедьовъра “Фарго” преди четвърт век. Така тя спокойно си влезе в историята на киното като актриса, която никога не е била секс-символ, суетна звезда от кориците или особено голяма медийна и шоубизнес фаворитка.
Възходът на Франсис започва в средата на 80-те години. Тя прави разкошна роля в качествения трилър на братята Джоел и Итън Коен “Blood Simple” - техен пълнометражен режисьорски дебют, а Джоел и Франсис стават семейство и оттогава са заедно. В този филм Франсис е секси и играе вариация на архетипа на фаталната жена. Но тя не желае да моделира кариерата си в този ракурс и по-късно избира роли в ексцентрични комедии и драми, които я лишават от възможността да стане секс-символ, но я превръщат в страшно солидна актриса с богат професионален опит.
В средата на 90-те тя прави феноменална роля в черната криминална комедия на братята Коен “Фарго”. За ролята си на жена детектив, която разплита каскада от кървави престъпления докато е бременна, Макдорманд получава “Оскар” за главна женска роля.
Две десетилетия по-късно тя повтаря триумфа с “Три билборда извън града” на Мартин Макдона. И двата филма си приличат по играта с клишетата и конвенциите на криминалното кино. Наситената с насилие, черен хумор и хуманизъм история за потънала в мрака на гнева и скръбта майка, която търси убиеца на дъщеря си, спечели любовта на критиците и киноманите.
Макдорманд е една от малкото съвременни актриси, които успяват да преплетат абсурдизъм с реализъм, суров цинизъм с жизнеутвърждаващ хуманизъм, дистанцирано изследване на характер с топла емоционална идентификация, жанрово жонглиране с конвенции и кодове с интимни и искрени картини от ежедневието на “обикновените хора”.
Това е сложен танц върху опънато въже над бездна, но Франсис Макдорманд успява да изпълни упражнението почти безупречно.
Сцените в нейните най-добри филми могат да редуват и сливат трагедия с комедия, пародия с трилър, хорър със сатира, да правят мета коментари и иронични намигвания. Много често противоположни чувства и драматургични похвати се изреждат в рамките на само един монолог или сцена. А тя ги изиграва меко казано убедително. Истинска топ актриса без маркетингови и политически трикове.
Много съм щастлив с нейния успех
Франсис наистина е страхотна актриса и казвам това не само защото ми е съпруга. Режисирал съм я и ви казвам, че тази жена може да играе. Много съм щастлив с нейния успех. Тя несъмнено игра великолепно в “Три билборда извън града”. Много хора сравняват стила на режисьора и сценариста Мартин Макдона с този на мен и брат ми Итън, но това не коректно. Той е автономен и самостоятелен автор със страхотни идеи и талант да играе с клишеатата. За щастие се е сработил прекрасно със съпругата ми Франсис и резултатът е “Три билборда извън града”.
Джоел Коен, режисьор и съпруг на Франсис
Тя е богатство за американското кино
Франсис е една от най-любимите ми американски актриси. Тя е вдъхновение за всички млади изпълнителки. Може да играе в комедия, в драма, в криминален филм, в трилър. Балансира между хумора и трагедията, потъва в персонажа, предизвиква публиката, толкова е лесно и приятно да се идентифицирам с образите, които Франсис гради на екрана.
Тя е богатство за американското кино и наистина заслужи втория си “Оскар” с играта си в “Три билборда извън града”
Сандра Бълок, актриса
Беше зашеметяващо добра във „Фарго”
Тъй като принадлежа към своеобразната актьорска трупа на братята Джоел и Итън Коен, мога да кажа, че съм близък приятел с Франсис, която е прекрасната съпруга на Джоел. Освен това е и една от най-добрите актриси на планетата.
И това ни най-малко не е преувеличение. Беше зашеметяващо добра във “Фарго”. Обожавам Франсис, тя е гениална. Нямам търпение отново да работя с нея. В идеалния случай - и с братята Коен.
Джон Гудман, актьор
Една актриса срещу темите табу
“Важното е да знаеш къде е границата и просто да я прескочиш. Не искаме да ядосваме хората просто за спорта, но според мен няма теми-табу. Една предизвикателна история може да обиди всеки - без значение от пол, раса, етнос, религия и политически пристрастия. Днес киното е може да бъде беззъбо и безлично безлично. Никой не би искал да гледа подобни филми два пъти и затова Мартин Макдона прави от другия вид”, каза Франсис в интервю по повод “Три билборда извън града”, с който спечели втори “Оскар”.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш