Дни на предизвикателствата

На 30 март от 17:30 часа

Епичен спектакъл върху фасадите на сгради на площад “Славейков” ще представи порчутият френски танцьор и катерач Антоан Льо Менестрел на 30 март, от 17:30 часа. Шоуто, което се организира в рамките на Дните на предизвикателствата, е на открито, а входът - свободен.

Пърформънсът “Този, който обича” (L’Aimant) ще се отличи с участието на мецосопраното Вера Николова и на актьора Боян Младенов. Ето го и сюжета: “Потопен в поетичната атмосфера на Пенчо и Петко Славейкови, Антоан Льо Менестрел ще представи историята на един френски Ромео, който търси любовта в България. Отчаян, той е готов да изкачи всички препятствия и всички стени. Ще се признае ли за победена неговата луда надежда?

Неговото търсене ще започне с едно главозамайващо спускане и ще продължи с “изследване” на фасадите на Френския институт и на други емблематични за София сгради... докато не чуе един непознат глас, една мелодия, една музика, която няма да може да забрави! Дали ще открие любовта?”

Фасадата на Френския институт на площад “Славейков”

Събитието се организира от Френския институт в България, в партньорство с Дни на предизвикателствата, Столична община и Столична библиотека.

Антоан Льо Менестрел пред “Труд”: Обичам осъзнатия и отговорен риск

Антоан Льо Менестрел развива страстта си от спорта към изкуството. Той се катери по градски фасади, танцува по стени и покриви. Създава поезия, стимулира и поражда диалог между града и неговата архитектура. Със своите спектакли той ни увлича в разходка, която ни приканва да вдигнем очи, изненадва ни и ни омагьосва, преминавайки над баналността на нашите ежедневни пейзажи, разкривайки пред очите ни нови пътища към свободата. Неговите главозамайващи спектакли се играят във Франция, Германия, Швейцария, Обединеното кралство, САЩ и България! Той даде интервю специално за “Труд”.

- Господин Менестрел, какво може да очакват зрителите в София от предстоящия спектакъл “Този, който обича”?
- Да видите Ромео, който се катери в търсене на Жулиета. Да чуете ударите на сърцето му. Да почувствате свободата. Да вкусите, че този живот е творчество. Да отделите момент, за да помечтаем заедно.

- Как се запалихте по катеренето?
- Аз съм на 57 години и се катеря от 58 години; баща ми се катереше, майка ми се катереше и аз се катерех в утробата на майка ми. Споделянето беше нашият връх.

- Кога и как осъзнахте, че може да съчетаете катеренето с изкуството?
- Когато бях дете, без да знам защо, рисувах катерачи, които се катерят по облаци. Изкачвайки маршрута, наречен “Розата и вампирът”, сложих глава под мишницата си и открих зрители зад гърба си, знаех, че сега ще катеря за себе си и за другите. Чрез откриване на маршрути за състезания по катерене разбрах, че състезанието е шоу, в което се търси най-доброто. Станах хореограф, чиито състезатели бяха танцьори.

- Изпитвате ли страх от падане и как подхождате към риска, свързан с изкуството ви?
- Страхът ми е жизненоважен. Това е фенер, който ме принуждава да променя нещо, за да не се излагам на опасност. Ако ме е страх, трябва да променя пътя си или да променя живота си. Доверявам се на страховете си, успокоявам ги. Рискът е жизненоважен. Опасността е смъртна. Освобождавам риска, който е източник на творчество. При катеренето, споделяме риска. Вързани сме един с друг, споделяме отговорността.

- Кои са някои от най-опасните ви изкачвания?
- Маршрутът “Откровение” на соло през 1985 г. Не обичам опасността, намирам я за непристойна, обичам осъзнатия и отговорен риск.

- Бил ли сте в България преди и какво знаете за страната?
- Да, идвах няколко пъти да представям филм, да се катеря по скалите с Любомир Попйорданов и да изнеса представление върху фасадата на Галерията за чуждестранно изкуство, носен от сърдечното внимание на зрителите.

- Доволен ли сте от филма “Освободеното изкачване”?
- Радвам се, че този филм може да популяризира красотата на света и скалите на Бюу, катеренето, което е практика, която постоянно трябва да се преоткрива, както креативността, която всички ние имаме в себе си.

- Имате ли любими знакови сгради във Франция, САЩ, Англия или на друго място?
- Всяка сграда е хореографска партитура, която трябва да бъде разкрита. Хареса ми да танцувам по фасадата на Папския дворец в Авиньон.

- Как поддържате форма?
- Тялото ми вече не е инструмент, то е спътник на въжето. Все още имам безкрайни желания в едно тяло, което е приключило, как да ги изпълня? Трябва да се грижа за тялото си като за единствената си планета.

- Кои са любимите ви архитектурни стилове?
- Фасадите от естествен камък и фасадите от картон.

- Какво мислите за прочутия акробат Филип Пети и неговата легендарна каскада между двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк?
С това преминаване той направи поетичен акт на съпротива, вдъхновяващ за живота ни. Но той жертва, за да го постигне; жена си, приятелите си.