Като един от най-емблематичните художници на 20-ти век, Фрида Кало има житейска история, която е станала почти толкова популярна, колкото и нейното изкуство. Родена е на 6 юли 1907 г. в Койокоан, Мексико Сити. Баща й Вилхелм е немски фотограф, който се премества в Мексико през 1891 г. и се жени за майката на Фрида, Матилде, която е от испански и американски индиански произход. Матилде била много религиозна дама и е възпитавала строго дъщеря си. Фрида била особено близка с баща си и прекарвала дни наред, помагайки му в неговото фотографско студио, откъдето се появява и влечението и към изкуствата.

Докато Фрида растяла, епидемиите от полиомиелит били много чести. Когато била на шест, тя се разболяла от вируса и в резултат десният й крак станал по-тънък и по-къс от левия. По-късно Фрида става известна с носенето на дълги цветни поли, с които прикривала крака си.

Когато е на 18 години, Фрида претърпява жесток пътен инцидент, който я приковава за повече от година за леглото, възстановявайки се от фрактури на гръбначния стълб, таза, ключицата и ребрата, наранявания на раменете и краката. По време на възстановяването си тя започва да рисува. Нейните картини, предимно автопортрети и натюрморти, са умишлено наивни и изпълнени с цветовете и формите на мексиканското народно изкуство.

"Вива Ла Вида, дини"

На 22 Фрида се омъжва за известния мексикански художник Диего Ривера, известен с огнения си характер и безбройните любовни увлечения. Той е с 21 години по-голям от нея. Тяхната страстна връзка преживява изневери, развод, повторен брак, бисексуалните отношения на Фрида, лошото й здравословно състояние и невъзможността да имат деца.

Проблемите със здравето й стават сериозни през 1950 г. След като й е поставена диагноза гангрена на десния крак, Фрида е подложена на няколко операции, за спиране на разпространението на гангрената. През този тежък период тя не спира да рисува и подкрепя политически каузи, въпреки че е с ограничена подвижност. Фрида е била отявлена феминистка, жена с огън в кръвта и неблагоприятна съдба.

"Двете Фриди"

През 1953 г., Фрида прави първата си самостоятелна изложба в Мексико. Точно в този момент, здравословното състояние на Фрида не и е позволявало да присъства. Тя обаче настоява да бъде на собствената си изложба и с решителност и смелост го прави. Пристига с линейка, а четирима мъже я носят при чакащите гости. За съжаление, няколко месеца по-късно част от десния й крак е ампутирана. 

Депресията превзема Фрида и тя отново е хоспитализирана през април 1954 г. заради влошено здраве и опит за самоубийство. За съжаление, около седмица след 47-ия си рожден ден, Фрида умира на 13-ти юли в любимата и Синя къща. Смята се, че причината е белодробна емболия, но не е изключено и евентуално самоубийство. Днес, повече от половин век след смъртта й, картините й носят повече пари от която и да е друга художничка. Творчеството и включва 143 картини, 55 от които са автопортрети и е смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм, в комбинация с мексикански национализъм и фолклор. Нейните цитати за живота са толкова вдъхновяващи, колкото самата Фрида. Ето някои от тях:

„Пих, за да удавя мъката си, но най-ужасите неща се научиха да плуват“

„Аз не се боя от сънища и кошмари, рисувам моя собствена реалност“

„Рисувам автопортрети, защото много често съм сама, защото аз съм човекът, когото познавам най-добре“

„Трагедията е най-смехотворното нещо на света“