Президентът не е консерватор, а радикален либертарианец

В началото на ХХ век Аржентина практически става държава от „Първия свят“

В Южна Америка политиката е трескаво занятие, а историческото развитие протича в синкопиран ритъм. Аржентина - голяма и важна държава на глобалната арена с огромен икономически и човешки потенциал - не прави изключение.

Бурите на наполеоновите войни в Европа и инсталирането на неговия брат Жозеф Бонапарт на испанския престол създават условия за извоюването на независимостта на днешна Аржентина след Майската революция през 1816 г. Националното и държавно единство са мъчително консолидирани с продължили четири десетилетия граждански войни. Унитаристите се застъпват за силно централно управление, а регионалистите - за повече власт за местните олигархични елити. В конструирането на новата политическа действителност и разпределението на властта съществена роля играе и Католическата църква. В крайна сметка равновесие е постигнато и конституционализирано с приемането на действащата и до днес Конституция от 1853 г. Поставят се основите на политически и правов ред, основан на федерализма, представителната демокрация, свободата на религията и специалното отношение към католицизма.

Следващите десетилетия, чак до началото на Великата депресия през 1929 г., са години на сериозно икономическо развитие, овладяване на необятната пампа и на Патагония и относително стабилно и демократично за времето си управление. Годините на Иполито Иригойен (1916-1922 г., 1928-1930 г.) - наричан в историографията „аржентинският Ганди“ - са години на значими социални реформи, които отговарят на натрупаните напрежения на свободното капиталистическо развитие. Така, в началото на ХХ век, Аржентина - по думите на влиятелния британски историк Пол Джонсън - практически става държава от „Първия свят“, т. е. от света на развитите държави. Нещо повече - започва да се превръща в държава с определено глобално влияние и излъчва социо-културни послания, които стават интегрална част от цивилизационния код на модерния свят - тангото, нови литературни течения (Борхес, Кортасар), че даже и футболът.

Всичко започва да се срива с „Позорното десетилетие“, чието начало е военният преврат от 1930 г., и с последвалия възход на Хуан Перон в средата на 1940-те. Неговият „трети път“ между капитализма и комунизма - корпоративизмът, т. е. зачеркването на свободната икономика и либералната демокрация в името на авторитарна власт, която се „грижи за хората“, опряна на „професионалното начало“ на гилдиите и съсловията, сгромолясва Аржентина в прахоляка на Третия свят. Идват икономическите катастрофи и кървавите военни хунти. Едва с третата вълна на демократизация в света през 1980-те и 1990-те години (по Хънтингтън), Аржентина мъчително излиза от авторитарния синкоп, но дълго време продължава да е в плен на икономически и социални турбуленции, задушаваща държавна бюрокрация, която пречи на предприемачеството.

Левичарските уклони на киршнеризма (по името политическата династия Киршнер, управлявала повече от десетилетие през новото хилядолетие) и свързаното с тях приближаване на страната до орбитите на големите автокрации - Китай и Русия, допринася за икономическите неблагополучия на Аржентина. И така до последните президентски избори в края на миналата година, които, както е известно, бяха спечелени от радикалния либертарианец, наричан от врагове и опоненти „Лудия“ - Хавиер Милей. Той спечели с платформа, която обещава да изрине авгиевите обори на перонизма и авторитаризма.

Един реалистичен поглед обаче винаги трябва да държи сметка, че в тази част на света политическото често се родее с магическия реализъм на Борхес - по невидим начин заличава границите между реалността и фантазиите. С тази резерва и предвид това че е рано за по-генерални оценки, си заслужава да бъде отбелязано, че първите стъпки на Милей потвърждават, че новият курс на Аржентина ще носи шок след шок както за „либералите“ (на Сорос), така и за „консерваторите“ (на Путин). Първите тласкат съвременната цивилизация към радикални левичарски експерименти, като релативизация на човешкия пол, обезцърквяване на обществото, изземване на суверенитет в полза на наднационални органи, откъснати от демократичен контрол, лишаване от проводолствена независимост и свободна мобилност на човешките общности в името на „зелени политики“ и пр. Вторите симпатизират на агресията на руския империализъм и самодържавие, както и на дугинското геополитическо фентъзи за „война на Запада срещу Русия на територията на Украйна“ и за „битка срещу либералите и глобалистите“ в името на „нов световен ред“.

В Свободния свят демократичната политическа и идеологическа алтернатива и на едните, и на другите е консервативната идеология. Хавиер Милей обаче не е консерватор, а радикален либертарианец. Но пък, за разлика от много днешни „консерватори“, които разсъждават в парадигмите на кремълската пропаганда, Хавиер Милей много правилно се ориентира в това кой е фундаменталният политически разлом на нашето съвремие в глобален мащаб, а именно: разломът между Демокрацията и Автокрацията.

В последните години той заяви, че е срещу комунизма и авторитарните режими, иска Аржентина да се откъсне от Китай и Русия и да бъде близък съюзник на САЩ и Израел. Нарече римския папа Франциск, който е негов сънародник, „мръсен левичар“ във връзка с някои противоречиви изказвания на Ватикана. Влезе в националния Конгрес, обгърнат със знамето на Украйна, в дните след началото на руската агресия. Покани на своята президентска инагурация на 10 декември 2023 г. украинския лидер Зеленски като почетен гост. Декларира, че няма да допусне участие на Аржентина в руско-китайския БРИКС. Обяви се за пълно освобождаване на икономиката от тежките бюрократични и регулативни ограничения. Обеща „шокова икономическа терапия“, която да сложи край на трицифрената инфлация, която тормози аржентинците от години. Все знаци и заявки, понякога отправяни и по екстравагантен начин, които предвещават пълен политически обрат и напълно нов курс на Аржентина във вътрешен и международен план. Намеренията получават първи потвърждения. На десетия ден от управлението си, 20 декември 2023 г., Милей обяви извънредно икономическо положение - конституционен механизъм, който позволява на Президента да въведе спешни икономически мерки, без да минава през Конгреса. На тази основа обяви дълбока дерегулация, включително премахване на екологичните свръхрегулации, свързани с т. нар. „климатична политика“ и на редица социални ограничения, които пречат на бизнеса. Отмени изключително бюрократизирираната и генерираща тежка корупция разрешителна система за внос на стоки в страната.

Започна бърза приватизация на повече от 70 крупни държавни предприятия. Отклони участието в БРИКС и започна активно военно и политическо подпомагане на Украйна. Поде и инициатива за международна среща на държавите от Южна Америка през есента за координиране на помощта за Киев. Дали това устремно начало ще се превърне в цялостна реконструкция на Аржентина, или ще се окаже пореден „синкоп“ в развитието на страна, предстои да видим. Но при всички положения, Хавиер Милей е политически феномен, пред който има само два пътя - пълен успех или тотален провал, нищо по средата.