Актрисата с режисьорски дебют

Абаносовата екранна богиня Хали Бери е най-красивото лице и тяло в новия апокалиптичен епос на Роланд Емерих, озаглавен „Moonfall“. Поредното зрелище от режисьора на „Денят на независимостта“, „Годзила“, „След утрешния ден“ и „2012“ тръгва по кината в началото на февруари. Това не е единствената актуална изява на Бери. Наскоро тя направи и своя режисьорски дебют със спортната MMA драма „Bruised“.

Класната и качествена филмова пантера с цвят на капучино изглежда превъзходно на 55 години и редовно показва своите релефни коремни мускули. Но повечето нейни фенове традиционно гледат малко по-нагоре от иначе чудесно оформения стомах на Хали.

Бери има европейска и африканска кръв, в нейното излъчване се прелитат етноси, култури и цивилизации, за да я превърнат в световен символ на секс и стил. Тя е носителка на наградата „Оскар” за ролята си в меланхоличната драма „Балът на чудовището”. Участва в комерсиални суперпродукции и независими авторски проекти. Стъпи накриво с „Жената котка”, но коя звезда няма провали.

- Хали, какъв съвет бихте дали на колежката си Зоуи Кравиц, която пое ролята на Селина Кайл, позната като Жената котка в новия филм за Батман? Роля, която и вие изиграхте преди години.
- Просто бих казала на Зоуи да се подготви за тежки критики и емоционални реакции. Но и да не се   влияе от тях. Нека очакванията не доминират нейната артистична интерпретация. Трябва да видим образ, който тя си представя и иска да изиграе. Как Зоуи си представя Жената котка – това е важното. Лично аз мисля, че ще се справи чудесно и ще изиграе ролята подобаващо добре. 

- Вие дебютирахте като режисьор със спортната драма „Bruised“, в която играете състезателка по смесени бойни изкуства. Как подходихте към толкова специфична творческа задача – да режисирате и играете във филм с толкова много сложни бойни сцени?
- Няма да лъжа – много обичам този жанр. Гледала съм почти всеки важен филм с бой и преди да поема това предизвикателство имах увереността, че познавам спецификата и граматиката на този тип кино. Взех елементи от произведения, които са оказали влияние върху мен като творец. „Разяреният бик“ е един от любимите ми филми. Началото на моя филм е отдаване на почит към този шедьовър.

Има и препратки към първия „Роки“. Както и към „Кечистът“. Бих казала, че моят филм е в суровия стил и свят на „Кечистът“ с Мики Рурик, режисиран от Дарън Аронофски. Снимахме битките, така че камерата да бъде активен участник в действието. Използвахме стабилизирана камера за флуидни кадри, което е много полезен подход за пресъздаване на бойни сцени. Също така търсехме реализъм и натурализъм. Идеята е да пренесем зрителя на мястото на екшън, да почувства, че е в една стая с биещите се персонажи, да усети близостта и адреналина.

Толкова години съм гледала такива заглавия. Обичам филмите с бой. За своя режисьорски дебют си припомних какво ми е харесало като зрител.

- А какво се случва в личния ви живот?
- Както знаете от известно време си имам приятел. Най-после. Беше минало доста време. Той е наистина чудесно гадже, моят човек. Ван е превъзходен. Когато намериш твоя човек, се изпълваш с желанието за взаимност, двамата искате да опитвате заедно разни неща. Ние дори отидохме по-далеч и създадохме един чудесен коктейл с бърбън – The Berry Blend. Много освежаващ за лятото. И двамата сме ценители на виното и бърбъна.

- Как отговаряте на неприятни коментари по свой адрес като този, че „не може да задържите мъж“?
- Кой изобщо е казал, че аз искам да ги задържам тези мъже. Аз винаги съм искала просто да живея възможно най-добрия живот. Естествено, че се случва да стъпя накриво. Но после поправям курса, завъртам се и започвам отново. Сега наистина вярвам, че Ван е мъж за мен и мисля, че мога да остана с него. Той е забавен и креативен, кара ме да се смея и ме предизвиква в личен, а и артистичен план.

- Как минават дните на Хали Бери по време на пандемия?
- Това са моментите за яснота и време за семейството. Научаваме се как да забавим темпото, да прегърнем настоящето и да оценим хората, които обичаме. От друга страна проблемите не са малко. Домашното обучение, например, е голяма мъка. На децата им беше трудно да научат нещо в тази обстановка. Много ми бе трудно да ги накарам да се концентрират, особено по-малкото.

Децата може да не учат много качествено от разстояние, но пък мен ме научиха на много неща. Те бяха най-добрата ми компания. След последния ми развод бях свикнала да не съм обвързана и честно казано ми хареса. Мога и без мъж. Взела си бях почивка, така да се каже. Още преди години си казах, че ще направя пауза с връзките и ще се концентрирам върху себе си. По принцип съм човек, който обича да има партньор в живота, винаги съм искала да имам човек до себе си. Но за известен период се промених, ситуацията бе различна.

- Как премина това време без сериозен партньор?
- Първата година на самота преля във втора, после станаха три години без сериозна връзка. През това време мислих много за това какво бих искала от следващата си връзка и какъв би бил моя бъдещ подход. Можех да избирам и не бързах. Бях се фокусирала върху други важни за мен неща. Връзката трябва да ми носи усещане за завършеност и цялостност. В онзи период това усещане се пораждаше в мен от общуването с децата. Просто не изпитвах тази дълбока и вътрешна нужда от романтично обвързване. Но сега всичко е различно, с Ван се допълваме и той е моят човек. С него се чувствам страхотно.

- Какво е мястото на еротиката в днешното голямо кино?
- Винаги трябва да има важно място – стига историята да го изисква. Секс сцените никога са били проблем за мен. В „Балът на чудовището” голотата изразяваше драмата и пълното психологическо разголване на персонажа. Дори не беше възбуждащо, или поне не това беше целта. В „Парола: Риба меч” си беше просто палаво намигване. Сексът е част от качественото кино.