Ердоган не дава отговор за вменената му от президента Тръмп отговорност за пленените бойци от ИД и техните семейства

На 10 октомври президентът Ердоган обяви в Туитър, че операцията на Турските въоръжени сили (ТВС) в Сирия „Извор на мир“ срещу Партията на демократичния съюз – (ПДС) и Съюза за защита на населението – (СЗН), считани от Турция за сирийски клон на обявената за терористична в редица страни Кюрдска работническа партия (ПКК), е започнала. Междувременно той проведе телефонни разговори с президентите Тръмп и Путин, за операцията бяха уведомени в Анкара военните аташета на няколко страни, а също ООН. В Меджлиса бе прието решение за продължаване с още една година правомощията на държавата за провеждане на въоръжени действия в Северен Ирак и в Сирия.

Могат да се изтъкнат различни причини, довели до тази операция. Спомням си как по време на първия ми мандат в българското посолство в Анкара преди доста години, един португалски дипломат (Серджио) ми беше казал, че турците реагират рефлекторно в разговор по няколко теми – за кюрдите, за арменския геноцид или за Кипърския проблем. „Разбираш ли, приятелю – казваше Серджио, - когато човек седи в кабинета на нервния доктор и е кръстосал крака, ако докторът го чукне с докторското си чукче под коляното, човекът рита несъзнателно. Е, така е и с турците, когато чуят споменатите въпроси“.

През годините евентуална кюрдска държавност винаги е била кошмарът на Турция – независимо кой е бил на власт. Когато преди време се появиха признаци за подготвяне възникването в района на кюрдска държава, Ердоган неслучайно окачестви това като смъртна заплаха за Република Турция. Защото подобни желания за собствена държава биха могли да възникнат и в самата Турция, в чиито предели – главно в Югоизточните райони – живеят около двайсетина милиона кюрди (немалко кюрди има и в големите градове). Всичките му по-нататъшни действия бяха свързани с недопускане на подобно развитие (В интерес на истината, когато се появеше възможност за лично материално облагодетелстване на Ердоган в хода на войната в Сирия, той се възползваше, но това не беше основната му цел).

Ердоган проведе доста тежки пазарлъци със САЩ, които бяха убедили кюрдите в Сирия да се сражават на тяхна страна с Ислямска държава (ИД), като в замяна им доставяха оръжие и мъгляво им бяха обещали кюрдска държавност в бъдеще. В резултат на тези разговори Тръмп заяви в Туитър, че американските сили на изток от р. Ефрат ще се изтеглят и няма да пречат на ТВС да проведе операция срещу „терористите“. Това бе прието като зелена светлина от САЩ за операцията. Но изненадите продължиха. След тази своеобразна американска подкрепа, Тръмп пусна нов Туит, в който заплаши Турция, че „ако пресече червените линии, той ще заличи турската икономика“, и изпрати 80 ТИР-а въоръжение за сирийските кюрди. След което Туит-на за пореден път, че Турция е съюзник на САЩ и НАТО и отношенията на Вашингтон с Анкара са много добри, заявявайки, че Ердоган пристига във Вашингтон за разговори с него на 13 ноември. Някои турски издания зададоха въпроса: „Как може да вярваш на този човек“? А лидерът на Добрата партия (ДП) г-жа Акшенер окачестви тези действия на американския президент като „дипломатически резил“. (Впрочем, след всеки Туит на Тръмп, котировките на турската лира вървяха нагоре или надолу). Впоследствие американският президент обяви, че ще въведе санкции за турската стомана и призова Турция да прекрати военните действия.

Еднозначно против военната операция „Извор на мир“ се обяви ЕС, на което Ердоган отвърна със заплахата, че ще отвори границите и ще пусне свободно да пътуват към Европа намиращите се в Турция 3,6 млн сирийски бежанци. Няколко държави от ЕС обявиха, че прекратяват военните си доставки за Турция.

Против действията на Турция в Сирия бяха и повечето арабски страни, с изключение на Оман и Катар.

Президентът Путин бе сравнително сдържан, като заяви, че трябва да не се вреди на процеса от Астана, а външният министър Лавров посъветва както кюрдите, така и Турция да потърсят контакт за договаряне с режима в Дамаск. (Съществува официално турско-сирийско споразумение, според което Турция може да провежда антитерористични операции на сирийска територия, но за това е необходимо съгласието и на Дамаск, а Ердоган от години прекрати връзките си с Башар Асад и не ги е възобновил и до днес). Любопитен момент е, че преди да се съюзят със САЩ, сирийските кюрди бяха получили от Москва негласно предложение да се сражават против ИД на страната на Дамаск в замяна на автономия, но тогава те предпочетоха за съюзник Вашингтон, който сега буквално ги изостави – както, впрочем, нерядко постъпват великите сили.

Като основна цел на операцията „Извор на мир“ Ердоган посочва изкореняване на тероризма и на създадения в региона „терористичен канал“. Твърди, че в образуваната по такъв начин „зона за сигурност“ в дълбочина около 30 км на сирийска територия, ще бъдат върнати за заселване част от намиращите се сега в Турция сирийски бежанци. (Като се има предвид, че сегашното кюрдско население в тази зона масово напуска домовете си поради военните действия, заселването на негово място на сирийски бежанци “понамирисва” на етническо прочистване).

Ердоган не дава отговор за вменената му от президента Тръмп отговорност за пленените бойци от ИД и техните семейства, които са в затвори на споменатата зона на военни действия. Турците – още от времената на Отоманската империя, а и след това – имат „модел за справяне“ с подобни проблеми. Ще цитирам спомен от времето, когато през 1981 г. се осъществи българо-турска среща между държавния глава Тодор Живков и ръководителя на военния преврат Кенан Еврен – тогава, при размяна на мнения по различни въпроси, Живков се бе оплакал на „добрия съсед“ Еврен, че „чужди сили“ са създали голям проблем на България, като са я обвинили в участие в атентата на турчина Али Агджа срещу Папата; генерал Еврен тогава каза, че същият Али Агджа има смъртна присъда в Турция за убийство на журналист и че ако италианците им го бяха предали, в Турция той е щял да бъде обесен и тогава е нямало да имат проблем нито Турция, нито България. Дали, обаче, сега Турция би могла да се справи с „това предизвикателство“ по подобен начин?

Във вътрешен план, всички политически партии - с изключение на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) - подкрепят безусловно Ердоган и заявяват, че помежду си може да имат разногласия и различни позиции по някои въпроси, но когато става дума за „Анаватан“ (майката-родина) всички застават под едно знаме. Някои политици правят аналог с патриотичния патос от времето на турската инвазия в Кипър и окупацията на 1/3 от острова. А социалните мрежи са пълни с ентусиазирани постинги за необходимостта от подобна военна операция. Все пак, има и скептици, които вещаят срив в икономиката, както и ответни действия на кюрдите, включително срещу военни обекти във вътрешността на страната (терористични актове).

Свързана ли е тази операция на ТВС с България, и по какъв начин? За съжаление, отговорът на този въпрос е положителен. Евентуално „разбъркване“ в Турция би ни се отразило много, много зле, а то може да настъпи по различен начин – например, нови масови мигрантски потоци към България от кюрди, от наши турци – които фактически са български граждани и т.н. По принцип би могло да се прояви някакво разбиране към действията на Турция, защото възникването на кюрдска държава в региона би засилило желанията на турските кюрди за подобно нещо, а това би могло да дестабилизира Турция, от което пък би пострадала и България, и ЕС като цяло. Най-добрият вариант за всички би бил уреждане на въпросите чрез преговори между „играчите“ в региона.

И сега публична тайна е, че нашата граница с Турция се пази не от издигнатата ограда, а от превантивните действия на турските сили за сигурност, които ловят запътилите се към България мигранти още във вътрешността на турската територия. Може дълго да се спори защо сме стигнали до това положение и кой е виновен, но една политика трябва да се базира на реалностите, а не на пожелателното. Ако Ердоган осъществи заплахата си към ЕС да отвори границите за мигранти – а той би могъл да го направи в случай, че се почувства силно притиснат до стената – България едва ли би могла да се справи с този проблем. Българското правителство призовава да се търси решение чрез дипломация. България би следвало да е активна в рамките на ЕС в търсене на решение.

Всичко е приемливо за решаването на въпроса, стига да е в съответствие с националния ни интерес.

* Авторът е дипломат от кариерата, бил е български посланик в Анкара, Кишинев и Никозия, Генерален консул в Истанбул. Посланик Воденски предварително се извини, че всеки текст за събитията остарява с минути.