Харисън Форд се сбогува с образа на Индиана Джоунс в петия филм от приключенската поредица - “Индиана Джоунс и реликвата на съдбата”. На световната премиера в Кан актьорът получи кралско посрещане и почетна “Златна палма”. Но “духът на времето” явно е замърсил с грозните си прогресистки грачения и този филм, определен вече от зрители като радикална феминистка гавра с цялото културно наследство на Индиана Джоунс, Харисън Форд, а и с доброто старо американско кино като цяло.

Ето какво пише в една рецензия след световната премиера: “Не е сигурно колко зрители биха искали да видят Индиана Джоунс като пречупен и безпомощен старец, който се страхува в ъгъла, докато снизходителната му внучка поема нещата в свои ръце. Но точно това получават и то е точно толкова неприятно, колкото звучи.”

Крайнолявата феминистка Фийби Уолър-Бридж има отвратително голяма роля в петата част, а се говори, че е работила и по сценария, за да го направи политически коректен и в тон с най-истеричните писъци на прогресивните либерали срещу “лошия бял мъж”.

Холивуд е приключил, това е ясно. Но нека погледнем от добрата страна. Подобни филми ни дават възможност да оценим още веднъж предишните постижения на индустрията и особено първите три филм за “Индиана Джоунс”.

Както и другите стари екранни персонажи на несравнимия като изпълнител Харисън Форд. Той е още Хан Соло, Ловеца на хуманоиди и Беглеца. Стар, но жилав мустанг от друга културна епоха, Харисън ще остане като една от най-великите филмови звезди в историята. Той несъмнено е от онези екранни мъжкари, които вече не се произвеждат в Холивуд.

Много фенове с право се притесняваха, че новият филм за Индиана Джоунс ще стане платформа за политически послания и токсичен феминизъм, както това стана с новата трилогия за “Междузвездни войни”. Именно там Харисън Форд се завърна в другия си легендарен образ - Хан Соло. Но персонажът беше убит безславно още в първата част от трилогията на “Дисни” и новата шефка на “Лукасфилм” Катлийн Кенеди, обявила корпоративно-идеологически джихад на всички смислени традиции и нрави на киното “от едно време”.

А образът на прочутия авантюрист-археолог Индиана изгря в зрелищния шедьовър от 1981-а година “Похитители на изчезналия кивот”, режисиран от Спилбърг и продуциран от Лукас. С тази роля Харисън Форд, прочул се вече като Хан Соло от “Междузвездни войни”, окончателно стана суперзвезда и персонификация на идеята за харизматичния приключенец.

За изпълненията си в общо шестте филма от поредиците “Междузвездни войни” и “Индиана Джоунс” през 70-те и 80-те години на миналия век Харисън Форд беше определен за най-голямата филмова звезда в историята в мащабна класация на списание “Емпайър” отпреди 20 години.

Но алфа-археологът със страх от змии Инди и ултраготиният междузвезден агент на сивата икономика Хан Соло изобщо не изчерпват изключително богатата и успешна филмография на потомъка на ирландски католици и руски евреи. Харисън Форд веднъж се беше пошегувал: “Като човек винаги съм се чувствал ирландец, като актьор винаги съм се възприемал за евреин”.

Най-качественото изпълнение на Форд за мнозина всъщност е във вече легендарния научнофантастичен film noir от 1982-ра “Блейд Рънър”, превеждан у нас като “Ловецът на хуманоиди”. В този естетически триумф на режисьора сър Ридли Скот, Форд играе преследвача на репликанти Рик Декард.

Ала плахият му старт в света на развлекателната индустрия изобщо не е индикатор за последвалия монументален успех. Форд произлиза от семейство на артисти и закономерно още от младеж е запленен от актьорската професия. Но дълго време не успява да направи име в Холивуд и е принуден да участва в малки проекти или с малки роли в по-мащабни филми.

В един момент той се вижда принуден да навлезе в друга професия, за да изхранва семейството си, което вече включва и две малки деца. Така Форд става самоук професионален дърводелец и дори работи по сцените на звездите на психеделичния рок The Doors. Днес, с три от най-иконичните персонажи на колана си, Харисън Форд е олицетворение на идеята за мегазвезда.

Няма “Оскар”, не му и трябва

Харисън Форд се превръща в абсолютния любимец на публиката, но така и не успява да спечели снобските сърца на критиката и дори на популистите от Академията. Форд казва, че играе “заради парите”, като уточнява, че от опит знае за презрителното отношение на филмовите студия към хората, които се съгласяват да работят за малко пари. Е, той отдавна не е в тази категория. Харисън е получавал хонорар от над 20 милиона долара за един филм поне половин дузина пъти. Той е комерсиален изпълнител в най-пълнокръвния смисъл на думата.