Властта е като пясък в шепата. Колкото повече стискаш, толкова по-бързо се изплъзва

Да седиш в самолета е необходима лична карта, но да определяш бъдещето на страната си - не

Миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън имаше изключително остра и нажежена позиция във връзка с моментните политически противоречия в страната. Думите му буквално бяха следните: „В момента в Америка върви опит да се ограничат и подринат правото на глас и честните избори. Изправени сме пред най-съществения тест пред нашата демокрация от Гражданската война насам. Това не е хипербола. От Гражданската война насам.“ Знаете ли кога за последно обитател на Белия дом е бил толкова краен в изказванията си? Сигурно наистина от времената на същинската Гражданска война.

Със сигурност президентът на САЩ би трябвало да има наистина много съдържателна причина за това сравнение, нали? Трябва да е много тежка ситуацията, за да се прави „не хиперболистично“ сравнение между Америка днес и Америка по време на Гражданската война, която отнема живота на над 700 000 души или около два процента и половина от населението на страната към онзи момент. Ако Гражданската война се разиграваше днес при тази популация на САЩ, това би означавало над 7 милиона изгубени живота. Да не говорим за цялостното блокиране на страната, неработещи съдебни, законодателни и други органи. И каква ще да е тази толкова екзистенциална криза в Америка, която е „буквално“ като Гражданската война?

„Кризата“ е следната - 51 демократи, на които им е възложена ролята на законодатели в Конгреса на щата Тексас, се качиха на частен самолет и избягаха към Вашингтон с цел да блокират законодателното събрание на Щата на самотната звезда. Целта им е да няма кворум за заседание, на което да се приемат промени в щатския изборен закон. Според бегълците-демократи, ако има кворум и се гласува предложението на губернатора на Тексас Грег Абът (третият в историята губернатор на инвалидна количка) за промени в изборния закон, това би било „расизъм“, „дискриминация“ и „престъпление“. Остри думи, явно изказани „нехиперболистично“. Е, какви пък да са толкова предложенията на Абът, които внасят такава истерия?

В САЩ няма национално признати лични карти, слабо известен факт по нашите ширини. В Америка няма държавен орган, който да издава лични карти. Отделните щати може да издават лични карти, а може и да не го правят - преценката е тяхна. Гражданите съответно не са длъжни да разполагат с лична карта. Логиката на това е не от днес - когато личните карти стават популярен в световен мащаб инструмент за доказване на самоличност, в САЩ възниква спор. Според мнозина американци държавата няма право да им казва кои са и какви са. Хората казват на държавата коя е, не обратното. Отделно има и друг аргумент - хората се опасяват, че чрез личните карти държавата ще използва властта си, за да ограничи гражданските права. И всичко това са все валидни аргументи. Проблемът е, че с напредването на технологиите и свързаността между хората става все по-трудно без общопризнат документ за самоличност да се определи кой кой е.

След изборите в САЩ миналата есен, републиканците осъзнаха, че в много щати, включително в Тексас, се случват изборни измами. Хора, които не са граждани на САЩ, гласуват на изборите, защото не е необходимо да показват документ за самоличност. Това е още по-голям проблем при гласуването по пощата - държавата изпраща масово едни бюлетини някъде, някой ги попълва и връща обратно, но никой не може да гарантира, че попълнилият бюлетината и избирателят с право на глас, на когото е изпратена, са едно и също лице. Така става възможно много хора, които нямат право на глас, да успеят в крайна сметка да гласуват. Въобще, май не е необходимо да се пояснява особено. Представете си, ако у нас можеше да се гласува без лична карта, а на юнашко доверие, какви поразии щяха да се случат. Е, в Америка се случиха на последните избори. И това нещо искат в Тексас да бъде прекратено, като бъдат задължени избирателите да представят някакъв документ за самоличност при гласуване - шофьорска книжа, номер на социална осигуровка, ако щете и карта за библиотеката. Но да има как лицето да бъде идентифицирано.

Ето тази нормална изборна практика, която обучители по изборен процес от САЩ обясняват на целия свят, стана повод демократите да обявят, че Америка е пред нова Гражданска война. Да искаш форма на идентификация при гласуването, става равносилно на битката при Гетисбърг. Причината за тази истерия е, разбира се, политическа. Гласуващите без да имат това право, масово гласуват за демократите. И когато републиканците кажат „ще въведем правила, така че само американски граждани с право на глас да могат да гласуват“, тогава демократите включват любимото си оръжие - хиперболата - в играта и започва шоуто.

Истината е, че няма никаква логика да не се иска форма на идентификация при гласуване. Истина също така е, че в почти всички щати, твърдо гласуващи за демократите, това е залегнало като изискване. Но когато се случи и на места, които могат да обърнат изборите, тогава демократите започват да създават шок и паника. Още повече е истина, че демократите-бегълци са се качили на частен самолет, като преди това са си показали... личните карти. Да си седиш в самолета е необходима лична карта, но да определяш бъдещето на страната си - не. Ако дръзнеш да кажеш друго, значи си „расист“.

Този пример е просто един от поредните, които показват склонността на демократите да използват литературни тропи в политическото си поведение. Хиперболата, що се отнася до евентуалните поводи за критика към опонента и литотата (точно обратното - б. р.) при евентуални поводи за критика към тях самите, са чест инструмент в арсенала от политическа агресия на ляво-либералите. Например - излизат данни, че Хънтър Байдън продава достъп до баща си, настоящия президент, на мастити китайски или руски бизнесмени. Тук демократите ползват литота - прегрешението се омаловажава и въобще защо се занимаваме с темата, толкова е незначителна, стига сме си губили времето. Обратното - някой, някъде лъже (доказана и рунтава лъжа), че Тръмп бил избран с подкрепата на Русия. Тук демократите включват хиперболата на пълни обороти - импийчмънт, истерия, крясъци, протести, екшън. И още примери могат да се дадат - не носиш маска, докато тичаш сам в парка, значи ръцете ти са окървавени, ти си убиец. Не си се ваксинирал, значи ръцете ти са окървавени, ти си убиец. Подкрепяш американската полиция, значи ръцете ти са окървавени, ти си убиец. И прочие, и прочие.

Ако се огледаме внимателно, ще видим, че животът в последните години е точно това - люшкане между хиперболата и литотата. Всеки си говори, не само отвъд Океана, но и тук, каквото си иска и последици няма. Това не е начинът да се постигнат цели, а е способ за „подпалване на чергата“. Когато си готов да кажеш и най-голямата измишльотина, само и само да стане на твоята, тогава трябва да се готвиш за ответна реакция. С такава истерия ляво-либералните глобалистки елити си въобразяват, че ще задържат властта. Уви, след толкова десетилетия на върха на световната политика още не са разбрали една проста истина - властта е като пясък в шепата. Колкото повече стискаш, толкова по-бързо се изплъзва.