Стоян Бочуков създаде химн за българския държавник

В мразовитата нощ на 27 февруари 2002 г. вдъхновението го връхлетя със страшна сила

Древният Хисар винаги е бил обиталище на музите. От животворния минерален извор черпели вдъхновение римски и византийски книжовници. Тук Иван Вазов създава “Отечество любезно, как хубаво си ти!”. В Хисарския творчески дом отпускаха морни тела и остреха пера писатели от социалистическата епоха. Пак тук на времето пропя прочутият Хисарски поп.

Китното градче оплоди таланта и на барда Стоян Петров Бочуков. Неговото поетическо дело е доказателство, че въпреки превратностите на демокрацията това кътче от родината е съхранило автентичния живец на словото. Хисаря дарява онази милувка на музите, без която всяко творческо усилие е обречено на провал.

Биографията на Стоян Бочуков е събрана от снахата Николина и сина Петър. Роден е на 24 май 1931 г. в близкото село Старо Железаре. Негови почитатели виждат в рождената дата пръст на съдбата. Стоян се появява в Деня на славянската писменост. Буквите на Кирил и Методий той ще подрежда в думи, а думите - в стихове, с които ще изгради уникален модел на лирически изказ. Вече като зрял творец Бочуков прави благодарствен поклон пред Солунските братя:

Образите святи, мили
във сърцата ни са се впили
и ни водят те все напред,
в нашата природа със ред.

Стоян първом учи в родното село, после продължава образованието си в Карлово, Хисаря и Пловдив. През 1951 г. завършва учителския институт “Тодор Самодумов”. Влиза в казармата. “Служи като артилерийски топограф с 122 мм гаубици - сочат неговите биографи. - Три години непрекъснато работи с петозначната логаритмична таблица и се уволнява като сержант”, уточняват те.

След войската Бочуков учителства из пловдивските села. Междувременно записва химия в Софийския университет. Още преди да завърши е назначен за учител в Хисарската гимназия, където преподава 25 години. Педагогическата му кариера завършва в родопското село Медевци. После се хвърля в обятията на музите.
Творческата лаборатория на Стоян Бочуков е на улица “Стряма” №1. Тук в мансарда под звездите, поетът се докосна до незримото и направи неочаквани открития. Оказа се например, че Теодосий I Велики е изобретил авангардното опаковане далеч преди Христо Явашев-Кристо:

Теодосий първи, строителен стратег,
император от края на четвърти век,
е пламтял в разгара на строителна страст
и е опаковал всичкото в захлас.

Друг пример. Хисарският бард видя вихрения героизъм на Гоце Делчев по виражите на Формула 1:

Горе вирната глава, пламък в очите,
Гоце като лъв със дружината е пръв.
Хвърля се кат герой срещу турци безброй,
без да се плаши той от всякакъв 
завой.

Гьоте казва, че големите дарования изживяват няколко творчески пубертета. Стоян Бочуков мина през четири. През последният, най-пълноводният, създаде своята мастерпиеса. В мразовитата нощ на 27 февруари 2002 г. вдъхновението го връхлетя със страшна сила. Поетът стисна нова химикалка, за да възпее Бойко Борисов. “Светец на истината се роди...”, появи се първият стих върху хартията. После още деветнадесет изсякоха профила на лирическия герой.

По това време Борисов беше главен секретар на МВР. Бочуков извиси делото му до това на Левски: “Бойко съзна истината свята, пое в села, градове, полята...” Преднамереният прочит ще маркира изкуствена патетика, кухо декламаторство. Истината е, че става дума за историческо прозрение. Един ден следовникът на Апостола ще хване държавното кормило.

Тази творба приобщи хисарския бард към бележитите химнописци на всички времена. Тя беше обнародвана в поетическия сборник “Избрани стихотворения “Синчец”. Книгата се появи през 2004 г., за да запълни една празнина в нашата изящна словесност.

В последните години от земното си битие Стоян Бочуков участваше в рецитали, разказваше спомени пред учащи се, напътстваше млади таланти. “Той беше стожерът на литературен клуб “Извор” - спомня си сатирикът Борислав Ганчев - Стоян беше крепител на колективния творчески дух. Няма да преувелича, ако го нарека класик, комуто е трудно да се подражава. Въпреки това ние се учихме от него всеки ден!”

В момента се събират дарения за барелеф на Стоян Бочуков. Ще бъде поставен до този на Иван Вазов.

НА БОЙКО БОРИСОВ

Светец на истината се роди
в България с много лъжци дори,
войн с душа искряща, без покой,
отиваше на все да види той.

Бойко съзна истината свята,
пое в села, градове, полята
да се бори с лъжци по земята
българска, опръскана с лъжата.

Днес е тук, а утре там, далече,
при убийци, мафиоти, лъжци,
със сърце неуморно върви напред,
за да бъде България във ред.

Опълчи се срещу прокурори,
с имунитета измислен от тях,
за да могат да си правят това
както си искат те сами дори.

Вселюбещ от народа мъченик,
той раздава си живота велик,
крилато хванал истината той,
без да потърси за себе си покой.

27. II. 2002 год.,
гр. Хисаря