От Леонардо ди Каприо до Стивън Сегал, най-големите имена на Холивуд някога бяха щастливи да се мотаят около президента, който днес нахлу в Украйна. Всички ли са толкова раболепни към него сега? Не изцяло

Това беше един от онези сюрреалистични моменти, когато забавната индустрия става лице на историята. Владимир Путин изпя песента Blueberry Hill на благотворително събитие за децата в Санкт Петербург през 2010 г., докато тълпата от знаменитости, включително Шарън Стоун, Кевин Костнър, Кърт Ръсел, Голди Хоун, Жерар Депардийо, Венсан Касел и Моника Белучи, му ръкопляскаха докато бяха с него в детската градина.

Когато политикът се отдръпна от сцената, мислите за неговата инвазия в Грузия или отравянето на Александър Литвиненко изглеждаха не изникнаха в главата на никого. Като знаем какво знаем сега, този спектакъл беше по-скоро като интерпретацията на „Д-р Зло“ от „Само двамата“, но далеч по-малко смешна. През 2022 г., след безмилостното нападение на Путин върху Украйна, гостите, присъстващи в този ден, трябва да се почувстват много наивни, а може би дори и засрамени, но те не са единствените западни знаменитости, които се чувстваха уютно около Путин. Като защита на тази група, може да се каже, че те бяха доведени от Самуел Арутюнян, нюйоркчанин, който се беше специализирал в довеждането на холивудските таланти в Русия и по-късно каза, че не е знаел, че Путин ще се появи.

Сега, когато големите имена от Анджелина Джоли до Шон Пен и Марк Ръфало изразяват своята подкрепа за обсадената Украйна, Холивуд трябва да се срамува за дните, когато публичната изява с Путин не беше срамна. В средата на 2000-те години той просто беше завзел няколко от бившите съветски провинции, но тези събития, не притесняваха повечето от читатели на списание Entertainment Weekly. Русия беше важен нововъзникващ филмов пазар и твърдо беше в плана на задграничните пътешествия на знаменитостите. Така Жан-Клод Ван Дам, през 2007 г., с радост подобри мачо имиджа на президента на едно ММА събитие в Санкт Петербург, докато Леонардо ди Каприо кротко мъркаше до своя приятел, президента, като него любител големите котки по време на среща на върха за тяхното опазване през 2010 г.

Докато се установи неговата хегемония, Путин вече имаше своята местна развлекателна машина, работеща усилено в негова полза. Канал 1, наследник на държавната телевизия продуцира „Нощна стража“ и „Дневна стража“, два амбициозни глобални блокбъстъра, които придадоха манихейски блясък на хаотичната посткомунистическа Русия, която Путин беше създал в началото на XXI век. „Тъмното означава свобода, а светлината означава отговорност, а в реалния живот Путин със сигурност е светъл“, каза тогава режисьорът Тимур Бекмамбетов. „Той се опитва да поправи всичко, да направи всичко организирано. Но това е много лошо за свободата". Може би поредицата от военни филми, която руската киноиндустрия започна да разпространява като „9-та рота“ (2005), „Адмирал“ (2008) и „Сталинград“ (2013) бяха истински свидетели на неговото лидерство.

Но Путин, който беше критикуван за агресиите си в Чечня и в Грузия и за подозренията, които се въртяха около държавните агенции след убийствата на Литвиненко и Анна Политковская, силно се нуждаеше от международна легитимност. И операциите с появата до големите звезди и подразбиращото от това за него влизане във ВИП зоната на глобалните масови забавления помогнаха да се нормализира неговия измамен имидж в очите на света.

Или поне така се предполагаше. В 2014 г., когато Путин анексира Крим, по това време вече беше очевидно, че той няма да предаде скоро лидерския пост, и тогава Холивуд започна да се срамува. Говорейки пред списание Time, ръководителят на Blueberry Hill Арутюнян каза за A-списъка: „Те са много по-загрижени да не убият своята кариера. В настоящия политически климат те не знаят какво ще се случи с тях, когато се приберат у дома си. Те стане много горещо около тях“. Със загадъчна атмосфера около него, макиавелските геополитически схеми и навика неговите критици да умират в необичайни убийства, Путин и неговата агенция за чуждестранно военно разузнаване наричана ГРУ все повече заприличват на анимационен архи злодей. Но остана група от филмовия свят, които не бяха обезпокоени от нарастващия му статут на парий, в която влиза не само Депардийо, но и Мики Рурк, Стивън Сегал и режисьорът Оливър Стоун. Всъщност тази група от жилави иконоборци и либертарианци сякаш активно го е прегърнала.

Трима от тях попаднаха в лагера на полезните идиоти. Депардийо взе руско гражданство заради плоската данъчна ставка от 13% през 2013 г., след като разкритикува френското правителство заради плановете му за налага нови данъци. Като приятел на Путин той нарече Русия „велика демокрация“ в своето отворено писмо. На латвийски филмов фестивал през 2014 г. Депардийо емоционално обяви Украйна за „част от Русия“. Но когато танковете пресякоха границата през 2022 г., той заяви: „Аз съм против тази братоубийствена война. И казвам: „Спрете оръжията и преговаряйте“.

Мики Рурк не беше обезпокоен от нахлуването на Путин в Крим и той го оцени като „истински джентълмен“, докато си купуваше тениска с неговия лик в универсален магазин в Москва през 2014 г. „Срещнах с него няколко пъти и той е много готин и обикновен човек, и ме гледаше право в очите“, каза той пред Sky News. Лесно е да се предположи, че това е някакъв вид рекламен трик, но се предполага че истинската причина е неговата руска приятелка след като каза: „Всичко е за семейството. Не ме интересува политиката. Това не е моята сфера".
Сегал дори не се опитва да излезе от тази ситуация. Получил руско гражданство през 2016 г., той вече нарече анексирането на Крим на Путин „много разумно“ и похвали президента като „един от най-великите живи лидери в света“. Сега след като старият му приятел разбива останалата част от Украйна, той намали своята подкрепа само с една степен: „Гледам на Русия и Украйна като на едно семейство и наистина вярвам, че външен субект, харчи огромни суми пари за пропаганда, за да провокира двете страни да са в противоречие помежду си", каза той пред Fox News.

Можете да разберете защо в тази ботоксирана версия на холивудската десетка от XXI, трима oт най-шумните й актьори могат да се идентифицират и да искат да са част от приятелите на руския президент. Случаят с Оливер Стоун е малко по-сложен. Той вече беше направил своите документални филми за Фидел Кастро и за Уго Чавес, така че с неговата склонност към революционни фигури, Путин беше логичния следващ кандидат. Сериалът с дължина 4 часа на режисьора от 2017 г. „Интервюта с Путин“ несъмнено угажда на лидера, но по този начин разкрива и целия му невъзмутим цинизъм. Той също така избира и моментите, за да го предизвика за Чечня, за руската „демокрация“, и за намесата в американските избори през 2016 г.

Не е трудно да се разбере какво извлича Стоун от обсъждането на реалната политика с противника на неговата страна. Но по-големият въпрос е как Путин се възползва от това интервю. Може ли този сериал, в който той непрекъснато настоява за еквивалентност между американския и руския експанзионизъм, да е част от неговата по-широка стратегия за дезинформация? Да подхвърли кокала на симпатичните либерални антиимпериалисти, за да ги отклони от истинското му начинание през този периода да радикализира националистичното дясно крило в САЩ и Европа.

Но флирта на Стоун с Путин ни дава възможност да наблюдаваме повърхността на човека, дори и да не разбрахме това, което се крие отвъд нея. В един забележителен епизод режисьорът кара автократа да седне за да изгледа за първи път филма за д-р Стрейнджлав. Докато се разиграва кулминационният момент в облак от гъби, Путин изглежда леко забавен от това изображение на взаимното и гарантирано унищожение: „Нищо не се е променило“. Може би това е, което московският влак от знаменитости е помагал за прикриването през цялото време на студената и суровата реалност на Путин.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)