Планините заемат 70% от територията на страната, но там има опасност от силни валежи, урагани и ръжда по листата, които съсипват плантациите

Наркобосове пазят лаборатории за кокаин в горите

„Труд” представя поредица от публикации „Тайните на кафето”. В нея ще ви запознаваме с любопитни и малко известни факти за любимата на милиони гореща напитка. Ще има място и за новости относно добива, преработката, пазарите и модерните трендове и рецепти при консумация и сервиране на кафе. Следващата статия - идната събота! 

Въпреки че я наричат страната на бананите (Хондурас е на второ място по износ на банани в света, като през миналия век е била на първо) Хондурас се слави със своето кафе с плодови нотки, но непознато и недостъпно за повечето потребители на кафе. Това е така заради липсата на добра инфраструктура, което затруднява способността на фермерите да изнасят повече кафе, като в някои години експортът на зърната е бил едва 10% от производството. Но днес в Хондурас има над 100 000 производители на кафе и над 90% от тях са по-малки ферми. Те работят заедно, за да допринесат за износ на приблизително 6 милиона торби кафе всяка година. Хондурас е и една от най-бедните страни в света. Тя е разположена в Централна Америка и може би не е една от най-подходящите туристически дестинации. Това е така заради факта, че там властват наркокартелите.

70% от територията на страната е планинска, именно там наркобароните завладяват територии, недостъпни за местните, освен ако не работят в лабораториите в джунглите. През последните години държавата в Централна Америка от транзитна за наркотици, стана един от основните производители в района. Властите там не разполагат с точни изчисления на производствения капацитет на лабораториите, но документите на Министерството на правосъдието на САЩ сочат, че една лаборатория, стратегически разположена в северозападния департамент на Кортес, близо до Атлантическия океан и маршрутите, които свързват Гватемала и Мексико, е имала капацитета да произвежда около 3,6 тона кокаин годишно.

Условията за отглеждане в Хондурас са подобни на тези в Коста Рика, Гватемала и Никарагуа. Повечето ферми са малки, като преди няколко десетилетия правителството въвело стимули за малките ферми да започнат да произвеждат кафе. Хондурас произвеждаше малко под шест милиона торби кафе годишно, повече от Коста Рика и Гватемала взети заедно. Но природата там, освен, че е благодатна за растежа на черешите, крие рискове, като ръждата по листата на растенията и риск от урагани. Има опасения относно въздействието на болестта, като извънредно национално положение било въведено след сериозни щети върху реколтата през 2012/2013 в следствие на въздействието на ръждата на листата което се случва през последните години.

Материалът е изготвен с помощта на COFFERO, които можете да откриете на www.coffero.com

Семената дошли през 1790-те

Най-големият производител в Централна Америка

Имат лаборатория за дегустация

От 2001 г. насам в Хондурас производството на кафе се е увеличило драстично.

Хондурас е най-големият производител на кафе в Централна Америка, и въпреки това е изненадващо колко малко се знае за въвеждането на кафето в страната. Това което е вероятно най-ранният запис е от 1804 г. и обсъжда качеството на произведеното кафе. Това означава, че кафето е дошло в страната преди 1799 г., тъй като за растенията ще им отнеме няколко години, за да произведат реколта.

От 2001 г. насам в Хондурас производството на кафе се е увеличило драстично. Докато кафе индустрията стимулира растежа и развитието на инфраструктурата в голяма част от Централна Америка през 1800-те, поради късния разцвет на Хондурас, инфраструктура му не е била изградена. Това е предизвикателство за качеството и означава, че голяма част от кафето, произведено в рамките на тази нова експанзия, е предназначено за стоковия пазар. Едва по-скоро започнаха да виждат отлични кафета, които излизат от Хондурас.

Националният институт за кафе, Instituto Hondureno del Cafe (IHCAFE), е създаден през 1970 г. и работи за подобряване на качеството във всеки от шестте региона които е определил да има лаборатория за дегустация на кафе, която да съдейства на местни производители.

Използват и механичен вариант

Валежите пречат на сушенето на зърната

Етикират кафето от Санта Барбара

Кафето в Хондурас може да се проследи до определено имение.

Докато земята в Хондурас е подходяща за отглеждане на страхотно кафе, климатът е голямо предизвикателство за местните. Високото количество на валежите често затруднява изсушаването на зърната след обработката така, че някои производители използват комбинация от изсушаване на слънце и механично сушене. Това определено приземява Хондурас от такъв с репутацията за производство на страхотни кафета, които могат да избледнеят доста бързо, но се работи много за справяне с този проблем. Голяма част от кафето се складира преди доставка, в изключително горещи условия, в близост до Пуерто Кортес, което може допълнително да влоши качествата му. Очевидно винаги има изключения от правилото като най-добрите кафета от Хондурас обикновено задържат качествата си с течение на времето. Възможно е да се постигнат високи нива на проследимост в Хондурас, до ниво имение или до конкретна кооперация или група производители, според кафе пекарите.

Въпреки че не е описан от IHCAFE като район за отглеждане на кафе, много от пекарите на кафе етикетират кафето си като такова от района на Санта Барбара на Хондурас. Няколко кафе района се пресичат в окръг Санта Барбара. Някои твърдят, че това би изисквало собствено описание за регион, но изглежда по-подходящо е да се остане в рамките на официални насоки и използване на региони, официално дефинирани. Има няколко идват отлични сортове Pacas от района на Санта Барбара. Имат някои отлични Пакас партиди които идват от Санта Барбара. Когато са добре произведени те притежават отчетливи и интензивни плодови нотки и си заслужават да се търсят.

Региони за отглеждане 

Реколтата е вплетена и с екотуризма в Агалта

Класират кафетата по височина

Копан е известен със своите руини на маите.

Хондурас използва система за квалификация, подобна на Ел Салвадор и Гватемала, която описва и категоризира кафетата от височината, на която са били отглеждани. Над 1200 м кафето може да се опише като Строго Високо Отгледано (SHG) и над 1000 м като Високо Отгледан (HG). Въпреки че има известна корелация между надморската височина и качеството, то често може да се видят по-малко проследими партиди продавани и обозначени по този начин и по-проследимите кафета които често не носят тези инициали.

Копан е област в западната част на Хондурас, кръстена на град Копан, известен със своите руини на маите. Регионът граничи с Гватемала и това е пример за важността да се съсредоточи вниманието върху това от къде точно кафето е, а не просто от неговата страна произход. В рамките на Копан се съдържа северната част на региона Санта Барбара. Надморската височина за отглеждане е между 1000 и 1500 метра. 
Монтесилос е регион, който съдържа в себе си няколко подрегиона. Най-забележителните са Маркала, сега защитено име, и Ла Пас. Маркала е община вътре в департамента на Ла Пас. Пекарите на кафе са по-склонни да използват тези имена, за да бъдат по-точни, вместо да маркират кафето си с по-широк регион на име Монтесилос. 

Агалта е регион, който се простира на север от Хондурас. Голяма част от него е защитена гора така, че екотуризмът играе значителна роля в местната икономика. Опалача съдържа в себе си южната част от зоните за производство на кафе на Санта Барбара, както и Интибука и Лемпира. Кръстен е на Опалача - планинска верига, която се простира през региона. 

Комаягуа е регион, който се намира в западната част на централната част на Хондурас и представлява гъста тропическа гора. Град Комаягуа в района някога е бил столица на Хондурас.

Ел Параисо пък е едно от най-старите, а също и най-големият регион в Хондурас, намиращ се на изток в страната близо до границата с Никарагуа. Напоследък регионът е пострадал тежко от болестта ръжда на кафените листа.

Според кафе пекарите

Вкусове от карамел до праскова

Вкусовете на кафето варират в зависимост от региона, в който се отглеждат - от по-тъмни и по-карамелени нотки до леки, тропически, някои споделят и за нотки на кайсия и шоколад. Кафетата от Копан, например, са известни с шоколадовия си вкус и балансирано тяло, докато тези от Опалка също са балансирани, но по-плодови (с вкус на грозде) с фина киселинност. Кафетата от района на Тегусигалпа пък се оценяват като сладки, плодови, с нотки на портокал и праскова. Тези пък от Комаягуа са подобни на тези от Тегусигалпа с жизнена киселинност и сладкост, но с характерни лимонени вкусове, които се съчетават перфектно с лекото тяло на кафето. Кафетата от Агалта имат вкусови нотки на тропически плодове и карамел, които водят до сладък послевкус, с шоколадови аромати.