История за силата на майчината обич

„Кръвта на Пеликана” 
(Pelikanblut), 2019, 
Германия/България, 126 минути, 

Сценарист и режисьор: Катрин Гебе, 

Продукция: Junafilm - Верена Грефе-Хорт, Miramar Film - Мила Войникова; 

Оператор: Мориц Шултайс, музика: Йоханес Ленигер, 

В ролите: Нина Хос, Катерина Липовска, Аделия Оклепо, Муратан Муслу, Софи Фенингсторф, Димитър Баненкин, Джъстин Хиршфелд, Яна Маринова, Даниела Холц.

Награди: За режисьор от Фантастик Фест, Остин, Тексас, за продуцент от Филмфест, Хамбург, за най-добър филм от 25. Филмшау Баден-Вюртемберг, Германия, Почетен диплом от Аренсхоопер Филмнахте, Германия, Почетен диплом за Аделия Оклепо от Брауншвайг, Германия, Специален диплом за Аделия Оклепо и Катерина Липовска от “Златна роза”, Варна, за монтаж от Германските филмови награди.

От 8 януари в Neterra.TV+

“Кръвта на пеликана” се впива в подсъзнанието до безсъние. След като беше показан в “Хоризонти” на Венеция 2019 и на 24. София филм Фест-лято 2020, вторият филм на младата Катрин Гебе се разпространява онлайн - трябваше да излезе на екран, но пандемията си каза думата.

Филмът разказва за красивата германка Вибке (Нина Хос), която живее заедно с осиновената си българска дъщеря Ангелина (Аделия Оклепо) в романтична ферма, където тренира полицейски коне. След дълго чакане най-сетне осиновява пак от България 5-годишната Рая (Катерина Липовска). Тя е светла като ангелче, но скоро започва да показва рога - обземат я неконтролируеми бесове и филмът се превръща в хорър с елементи на езотеричен екзорсизъм. Става ясно, че е била на годинка и половина, когато е видяла мъртвата си майка.

Травмата се е впила надълбоко у детето, отраснало в дом. Новата ѝ майка право всичко възможно да я озапти - дори си купува забранено лекарство за предизвикване на кърма и ѝ дава да суче. Когато и медицината капитулира пред клиничния случай, майчината жертвоготовност стига до вудо магьосница.

С детските злини и майчините неволи филмът препраща към депресивния и екстремен “Трябва да поговорим за Кевин” на Лин Рамзи с Тилда Суинтън.

Игралният дебют на Катрин Гебе “Нищо лошо не може да се случи” участва в “Особен поглед” на Кан през 2013 и печели наградата на германската филмова критика и Баварската филмова награда. Още в него тя заявява интереса си към темите за корените и проявлението на доброто и злото, които в “Кръвта на пеликана” са представени атрактивно през детската психология. Нина Хос е сред най-изявените немски актриси, носителка на “Сребърна мечка” от Берлинале за “Йела” (2007) на талантливия Кристиян Пецолд (играе завладяващо и в страхотните му филми “Барбара” и “Феникс”).

Участва в “Завръщане в Монток” (2017) на Фолкер Шльондроф, в американски продукции, като сериала Homeland и трилъра по Джон льо Каре “Най-търсеният човек”. Сред новите ѝ проекти е сериалът на Netflix Criminal “Германия”.

Финалната развръзка на “Кръвта на пеликана” идва някак набързо и изкуствено и поврежда органиката на филма. Но пак е прекрасен - и с необикновената история, и с фантастичното изпълнение на Нина Хос и двете чудни български момиченца, избрани след продължителен кастинг измежду 500 деца. В подготовката за снимките се налага да учат немски, езда и актьорско майсторство в продължение на няколко месеца. Заснет изцяло във ферма до Вакарел, “Кръвта на пеликана” е нов ракурс към майчинството. Радостно е, че зад филма стои българската компания Miramar Film и всеотдайният продуцент Мила Войникова.

Заглавието препраща към фолклорния мотив за майката-пеликан, която връща мъртвите си рожби към живот, разкъсвайки собствената си гръд.