Учредена е на 1 ноември 1993 година в София

Първият ѝ председател Благой Рагин е начело и на Балканския алианс на хотелските асоциации 

Има 36 регионални структури 

Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) навършва 30 години от създаването си. Решението на за регистрирането на организацията, която е най-старата национално представена организация в туризма с 36 регионални и местни структури, е взето на 1 ноември 1993 г. от Софийския градски съд. Първият председател на организацията е Благой Рагин, който дълги години бе начело на асоциацията. Ролята му за развитието на туризма не само у нас, но и на Балканите е толкова голяма, че успява да обедини под шапката на една организация иначе вечно разделените Балкани. Рагин е първият председател, а впоследствие обявен и за пожизнен такъв на Балканския алианс на хотелиерските асоциации (БАХА).

Реално Рагин и неговата предприемчивост са причината за създаване на първите частни хотели у нас още преди официалния край на комунистическата епоха. Първите три частни хотела, които формално се водят кооперативни, но реално са частни, са открити на 2 октомври 1988 г. До отварянето им се стига лично с благословията на Тодор Живков, но самият Рагин в резултат на предприемчивостта си остава без работа. 

Всъщност притеснен в ресторант „Панорама“, в който тогава Рагин управител пристига председателят на Централния кооперативен съюз Иван Пехливанов, който с притеснение съобщава на Рагин, че има поръчение по повод предстоящото посещение в България на Михаил Горбачов да измисли инициатива, с която да покажат на големия брат, че и в малка България се прави нещо за перестройката. След няколко дни размисъл Рагин им предлага да създадат частни хотели в съществуващите шопски къщи в Симеоново, в който местните живеят на по един етаж, а са издигнали поне два други, за да не мислят съседите, че са бедни и за престиж. Написва Рагин идеята си и я предава. За негова изненада лично Живков я одобрява и указът за създаването на кооперативните хотели излиза през август 1988 г. в Държавен вестник. Именно тогава започва ходенето по мъките, тъй като местните хора в Симеоново се страхуват да отворят хотели, тъй като много добре им е известно, че по време на комунизма не само че не се насърчава частната инициатива, а и има вероятност първите ентусиасти да завършат дори в затвора. С мъки Рагин убеждава трима съседи, които решават да скочат в неизвестното и да отворят хотелите „Ягода“ и „Атлантик“ в столичния квартал „Симеоново“. На откриването обаче отказват да пристигнат каквито и да е партийни величия, та се налага Рагин да произнесе реч. За да не го уволнят заради магарията да открива частни хотели, сам подава оставка и напуска „Панорама“. Шопите обаче установяват, че от отдаването на стаи под наем на чужденци не се печели малко и постепенно частните (кооп) хотели стават 160 в цялата страна. Така през 1993 г. идва необходимостта от обединението им, за да защитават заедно интересите си и затова се регистрира Съюзът на частните хотелиери и ресторантьори в България, който впоследствие е преименуван на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

Българинът е като вирус, за него няма антибиотик, казва Рагин

Печели 200 000 долара от дрехи и домати

Продават жилетки с четворна надценка

Българските домати помагат на Рагин да оцелее до идването на демокрацията.

Българинът е като вирус, няма антибиотик за него, в каквато и среда да го поставиш, той е толкова предприемчив, че ще измисли вариант, обяснява Рагин. След като се разделя с попрището на управител и сервитьор на ресторанти, му се налага да оцелява в тъкмо зараждащата се капиталистическа обстановка. Един негов служител тъкмо се връща от Австрия и му предлага да правят реплики на жилетки на „Армани“, които после да изнасят и продават за 50 долара бройката. 

Рагин отива в Дупница и намира завод, който след куп съвети между специалистите, решава, че може да направи продукта срещу колосалната сума от 11 долара. Щастливи Рагин и старият му служител и нов съдружник правят поръчката. Докато чака да станат жилетките Рагин не стои без работа, купува български домати и ги изнася за чужбина с печалба. През това време основният продукт вече е готов. 

Оказва се обаче, че митата за внос в Австрия са твърде високи, та се налага да измислят врътка, като доставят жилетките в безмитна зона в Германия, а на родните митничари показват кашони с купени евтини западни дрехи. Търговските операции се увенчават с успех и печалба от 200 000 долара. Рагин обаче не вижда и цент, тъй като се оказва, че партньорът му е комарджия и проиграва всичко до последната стотинка. Така на Рагин му се налага да започне отначало за пореден път. 

Съпругата му Вили прави най-вкусните кюфтета

Започва от павилион за скара

Сега на мястото има три хотелски сгради

На мястото на първия павилион за скара и бира на Рагин сега се намира един от най-посещаваните ресторанти в София.

След като губи трудно събраните с търговия пари заради порок на съдружника си, Рагин решава да се върне към бизнеса, който познава най-добре – ресторантьорството. Опитва се да изкара разрешително за ресторант в Симеоново, до къщата, в която живее със съпругата си Вили. Отказват му с довода, че зоната е вилна и няма как в нея да има заведения, в които ще се вдига шум.

Позволяват му обаче да постави каравана за бързо хранене. От близо и далеч идват хора, за да хапват най-вкусните кюфтета в района – тези, които прави съпругата му Вили. Постепенно с много труд и умения, клиентите се увеличават, а мястото отеснява. Слагат няколко масички, после навес, а после естествено караваната прераства почти в заведение. Точно тогава за щастие на Рагин идва амнистия за незаконно строителство и ресторантът е узаконен. После е история. Първо строи първият хотел „Жасмин“, а днес има вече трета сграда. Макар и Вили отдавна да не е в кухнята, бесарабските българи в кухнята и сервитьорите, които Рагин наема правят ресторантът предпочитан на софиянци. Атестат за качеството е, че персоналът е един и същ от години, а клиентите задължително се връщат.