Христо Атанасов, диригент на хор “Родни звуци”, отговаря на публикация в “Труд”: Не сме самозванци, а творци, които развиват и прославят хоровото изкуство

Народно читалище “Добри Войников - 1856” в град Шумен е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, то слага началото на читалищното дело в България.

Певците сами пожелаха хорът да напусне читалище “Добри Войников - 1856”

Аз, Христо Атанасов, диригент на хор “Родни звуци” и хористите сме съгласни със заглавието на публикация “Ограбват едно от най-старите български читалища” във. “Труд” от 25 юни т. г., тъй като действително ръководството на читалището в лицето на Николай Николов - председател и Детелина Палазова - секретар ограбват миналото, настоящото и бъдещето на Смесен хор “Родни звуци, патентовайки марка с името на хора.

Този опит за присвояване скандализира града и дейците на едно от първите български читалища. Правен е опит за присвояване на марката Смесен хор “Родни звуци”, пише в текста. Напротив, след като хористите узнаха, че председателят на читалището е патентовал името на хора, рязко и безвъзвратно загубиха доверието си към управлението на Читалището, което беше разклатено и от много събития от предходните години.

В годините назад НЧ “Добри Войников - 1856” успя да принуди да напуснат по унизителен начин утвърдени имена като: д-р Юлияна Панова, Дарина Лазарова, Ваня Джамбазова, доц. д-р Николай Адрианов, като междувременно освободи най-дългогодишния диригент, утвърждавал и развивал шуменското хорово дело, отдал 50 години на Хор “Родни звуци”, покойната вече проф. Венета Вичева.

От немалко години институцията е под въздействието на секретаря Детелина Палазова, която “избира” къде да бъдат пътуванията на състава на хора, както и кои и къде ще бъдат участията му. По този начин Читалището не дава творческата свобода, от която се нуждае хор “Родни звуци”. Това “вмешателство” рефлектира както върху състава, така и върху диригента. След намесата съставът реши да напусне пределите на читалището. Хористите и диригентът са обединени и се регистрира Сдружение с нестопанска цел в обществена полза, което да бъде наш “спасител”.
Светлин Пламенов ни нарича “самозванци”! Какви самозванци сме ние? Дори и до момента Смесен хор “Родни звуци” да е бил читалищен, както пише той, това не означава, че хората са на трудови договори, за да пеят в хора. Хорът е съставен от мъже и жени с престижни професии, както и такива, които от любов към музиката и хоровото изкуство пеят в него повече от 40 години - продължители на родителите си, чиито баби и дядовци са били основатели на хора. А обидната квалификация е в разрез с успехите на формацията.

Поради факта, че читалището “абдикира” от проблемите на хора, то единственият вариант, който законът предвижда, е регистрираната марка да бъде дарена на новото сдружение - на същия този състав, който е популяризирал хоровото изкуство по цял свят. Възможно е и председателят на читалището да се откаже от марката, която в момента е само документ, който е изпразнен от съдържание.

Освен грубото вмешателство в работата на Хор “Родни звуци”, Николай Николов - председател, многократно прави опити за промяна в Устава на Читалището, като това цели всички хористи - индивидуални членове на Общото събрание на Читалището да загубят личното си право на глас и като хор да бъдем колективен член на Читалището (с няколко гласа). По този начин се цели и сигурното преизбиране на Н. Николов и Д. Палазова за управлението на НЧ “Добри Войников-1856”. Тази формула обиди не само хористите, но и много други дългогодишни читалищни членове.

В тези трудни за културата години, за всички хорове, дейци и диригенти е ясно, че трудно се поддържа присъствие на постоянен състав в такъв мащаб. С общи усилия на хористи, диригент и корепетитор, хор “Родни звуци” при заварените малко над 20 души в края на 2015 г., днес наброява 50 човека. Те сами пожелаха с отворено писмо до кмета на Община Шумен, хор” Родни звуци” да напусне читалище “Добри Войников-1856”.

Важно е, когато се говори за културния институт “Добри Войников”, да се знае, че с такава тежест е и хор “Родни звуци”. Марката не е присвоена. Тя е изпразнена от съдържание. Читалището не иска да приеме, че хористите съставляват хора, а създавайки всевъзможни пречки, вреди повече на собствено си име.

Хорът е собственост на себе си, на хористите си, на шуменската общественост, на хората, които продължават да го реализират и развиват със своето лично участие. Те са в пълното си право да търсят отговорност и прозрачност, която при управлението на Николов очевидно липсва.

Независимо от нагласата на председателя да търси юридическа подкрепа от “скъпи” софийски кантори, то молим се и този път да устоим за благото на Хора.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура