Христо Ботев и историческото познание

07:30

28.05.2022

Една от книгите, с които расте младият Ботев, е „Критически издирвания за историята българска“ на Юрий Венелин

Христо Ботев получава личното разрешение на Дмитрий Иловайски да преведе и издаде неговата книга за произхода на българите

В дните между 24 май, празникът на българската азбука и Слово, и 2 юни, денят на Ботев и падналите за нашата Свобода, ще се опитаме накратко да очертаем отношението на гениалния поет, публицист и революционер към историята. Цялото творчество и деянията на Ботев в неговия, уви, кратък и бурен живот показват, че той обича и цени високо историята. И няма да е пресилено да се каже – Христо Ботев вижда в историята не само познание за отминалите времена, събития и личности, но и енергия за националния дух на българите в борбата за освобождение и човешки правдини.

Подчертаният интерес на Христо Ботев към историята се вижда ясно от неговата поезия и публицистика – до такава степен, че днес не можем да си представим Чавдар войвода, Хаджи Димитър и Васил Левски без огнените му стихове… По-малко известен, но показателен факт за отношението на Ботев към миналото са неговите преводи на съчинения, свързани с историята. Няма как да е иначе, при положение че е син на Ботьо Петков, превел и издал книгата на Юрий Венелин „Критически издирвания за историята българска“ (Земун, 1853 г.). Със сигурност една от книгите, с които е пораснал синът на „даскал“ Ботю, е именно тази на Венелин… Разбира се, младият Ботев е чел и много други книги, посветени на българската и световната история – в библиотеката на своя баща и училището в Калофер. Най-вероятно и книгите на Георги Раковски, особено прочутата му в онези времена книга за Асеневци.

Интересът на Ботев към историята се задълбочава, когато е ученик в Одеса. Въпреки своя бунт срещу казармената атмосфера в тогавашното руско училище, съвременниците свидетелстват, че е прекарвал много време в различни библиотеки, най-вече в българската библиотека „Юрий Венелин“ в дома на Николай Тошков. Не на последно място, през 1865 г. с подкрепата на проф. Виктор Григорович младият Ботев в продължение на около година е „волнослушател“ в Историко-филологическия факултет на Одеския университет. През април 1867 г., когато се завръща в родния Калофер, младият Христо замества болния си баща в училището. Това означава, че е преподавал история. Да припомним и огнената му реч в деня на Светите братя на 11 май, която има „земетръсен“ ефект в патриархалното градче.

В публицистиката на Ботев се съдържат исторически факти, асоциации и паралели – от древната история до близкото минало на българския народ, и не само… Достатъчно е да посочим статии като „Петрушан“ за подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата, като и ред други, включително полемичните му позиции към историческите фалшификации на сръбския шовинизъм. Факт са и познанията на Ботев върху европейската история – свидетелство за широката му обща култура и стремеж да вникне в същината на историческите процеси. Уви, Ботев пада жертва за нашата свобода на едва 28 години… И е нямал физическо време да се заеме с история по-последователно. Неговите преводи дават основание да се мисли, че за подобно развитие е имало перспектива.

На 28 септември 1874 г. във вестник „Независимост“ излиза кратка обява: „Един млад българин ни моли да явиме във вестникът си, че тая книжка („За славянското происхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски) е вече преведена от него и че е турена под печат, следователно да се не превежда от другиго. Правото да я преведе именно той, а не други, му е дадено от самия автор.“

Въпросният „млад българин“ е Ботев, който по същото време превежда и пиесата „Кремуций Корд“ на Николай Костомаров, украински и руски историк, университетски професор и писател. За този Ботев превод разказахме в броя на „Труд“ от 3 януари 2020 г., а интересуващите се могат да открият статията в интернет-архива на вестника.

Само ще припомним, че пиесата на Костомаров е посветена на трагичната съдба на Авъл Кремуций Корд, един от първите „дисиденти“ в историята. Обвинен в опит за реабилитация на Римската република, историкът е подложен на репресии от император Тиберий и умира през 25 г. сл. Хр., а неговите съчинения са унищожени …

Силен интерес буди Ботевият превод на книгата на Дмитрий Иловайски за произхода на българите – въпрос, който буди спорове и страсти дори и днес. Преводът е завършен през септември 1874 г., а излиза от печат под егидата на „Дружеството за разпространение на полезни знания“ през януари 1875 г. Съобщение за книгата е поместено във вестник „Знаме“, издаван от самия Ботев, на 19 януари 1875 г.: „Излязла е вече на български език книгата на руския историк Д. Иловайски под заглавие „За славянското произхождение на дунавските българи“. Новият и добросъвестен труд на г-на Иловайски окончателно разбива тюрко-финската теория на немската и славянската историография и хвърля нова светлина както връз произхождението на българския народ, така и върху неговото преселение на Балканския полуостров. Ние рекомандуваме тая книга на нашата читающа публика, а особено на нашите учители и историци.“

Прави впечатление, че изследването на руския учен е публикувано буквално „вчера“ – през същата 1874 г. Книгата попада в полезрението на Ботев веднага и излиза в български превод след броени месеци! Тази „подробност“ показва, че Ботев, революционерът, публицистът, учителят по призвание, явно следи най-новите публикации, посветени на българската история. Нещо повече, реагира положително по отношение на изразените от Д. Иловайски научни виждания. Както се казва в редакционната бележка в „Независимост“, написана най-вероятно от Любен Каравелов, Ботев получава личното разрешение на Д. Иловайски да преведе и издаде неговото съчинение. С други думи, между двамата със сигурност е водена кореспонденция, която поне засега не е открита.

Нека с няколко думи представим Дмитрий Иловайски (1832-1920) – един от водещите, но и „нестандартни“ руски историци през XIX в. Възпитаник на Московския университет и доктор по история, Иловайски е автор на „История на Русия“ в пет тома и много други изследвания. Въпреки това, отказва предлаганата му катедра на университетски професор, за да има време и творческа свобода да се занимава с наука! Това става възможно, тъй като Иловайски се налага като автор „номер 1“ на учебниците по история, които общо имат над 150 издания! Това го прави не само „рекордьор“ сред руските „учебникари“, но и автор, който е финансово независим и не се налага да заема държавна служба. Явно в гимназията в Одеса Ботев е учил по учебниците на Иловайски и е имал представа за неговите достойнства като автор.

Тезата за „славянския произход на (пра)българите“ не се приема от тогавашната, а и от днешната наука. Колкото и странно да изглежда обаче, това не означава, че Иловайски е на погрешни позиции, по не напълно… Неговата теория надскача значително вижданията на Юрий Венелин и учените от т.нар. романтично направление. Иловайски не приема алтайската (тюркската) теория за произхода на българите, като търси тяхната етническа основа, както и онази на славяните, в лицето на древните скити – индоевропейският етнос, заемал обширните пространства на евразийските степи в античната епоха.

Критикувайки „тюрко-финската“ теза за етногенезиса на българите и като ги отнася към „славяните“, Иловайски в същност достига до вярното заключение за техния индоевропейски произход – концепция, която се налага в модерната наука едва в края на XX в.! Ботев оценява научните достойнства на теорията на Иловайски – още едно доказателство за неговия интелект и изумителна творческа интуиция.

Ботев държи много на популяризирането на историята, ярко доказателство за което са неговите календари на 1875 и 1876 г. Първият е посветен е посветен на Хаджи Димитър, вторият, който за жалост не е запазен, е в памет на Васил Левски.