Обичаният актьор Христо Гърбов завършва ВИТИЗ, в класа на проф. Елка Михайлов през 1983 г. Четири години по-късно става част от звездната трупа на Сатиричния театър, където работи и до днес. Той играе в култови постановки, като „Суматоха“, „Римска баня“, „Сирано дьо Бержерак“, „Вечеря за тъпаци“, „Големанов“, „Фенове“, „Изневери в повече“, „Петък 13-ти“, „Помощ, жена ми е луда“ и „Още веднъж отзад“, за ролята си в която получава „Аскеер“. Голяма зрителска любов му носят характерните образи, които пресъздава в „Улицата“ и „Комиците“, както и в известните сериали „Морска сол“, „Клиника на третия етаж“ и „Столичани в повече“. От дълги години Христо Гърбов е щастливо женен за режисьорката Иглика Трифонова, с която имат и успешни общи проекти, като игралния филм „Асансьор за пациенти“ и постановката „Фенове“. На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.  

- Г-н Гърбов, на полуфинала на „Като две капки вода“ вие получихте много добри отзиви от журито след като влязохте в образа на вокалиста на групата „Мънго Джери“. Съжалявате ли, че не ви се падаха повече мъжки образи и до каква степен бутонът на късмета играе роля в шоуто?

- Бутонът на късмета играе много голяма роля в шоуто, защото например ти се падат песни на английски език, а за мен езикът се оказа страхотна бариера. Разбирам някои неща на английски, но не го говоря и така не можах докрай да проявя възможностите си в пеенето и артистичното представяне на изпълнението. Въпреки това, аз съм доволен от участието си в „Капките“. В началото приех да участвам със свито сърце, защото пеенето на живо може да провали дори много добри певци – голям риск е и нямаш шанс да го повториш. Още повече, че на мен ми се паднаха да пея песни на млади и модерни изпълнителки, а това си е предизвестена катастрофа! Опитах се да им хвана характера, духа, или поне щрихи от характера, защото с незнаене на езика не може плътно да се пресъздаде образа, но въпреки всичко съм доволен от участието си в шоуто, че не се превърна в резил. (Смее се.) Много хора ме поздравяват по улиците и има одобрителни възгласи: „Къде си!? Страшен си!“ След като не съм бил в телевизията от три години с „Капките“ отново ми се върна това усещане, както когато „Комиците“ и „Столичани в повече“ бяха на екран.

- Сигурно сте си спечелили и много нови фенове сред най-младата  аудитория?

- Надявам се да е така. Наскоро минах покрай едно училище и настана голяма истерия – децата крещяха и ме питаха: „Вие ли сте артиста?“, „Вие ли сте Христо Гърбов?“ Бяха много възбудени, че участвам в „Капките“. Това е едно готино направено шоу, което издържа във времето на конкуренцията на всички други шоа, които вече ги няма. Има страшен интерес към него. За мен участието ми мина добре, оценявам го като добър опит, добре се отрази и на театралната ми кариера, защото в момента се занимавам само с театър. В „Капките“ се срещнах с готини и талантливи певци и хора – по-млади от мен, които вече ме знаеха кой съм и ми бяха фенове. Много се радвам, че бях с тях в шоуто и имахме добри отношения. Благодаря на екипа на цялото предаване, вкл. и на журито - всички бяха много уважителни, а също и на водещите, които са мои колеги.

- Кой е вашият фаворит за финала на „Като две капки вода“ и с кои от участниците си допаднахте най-много?

- Владо (Михайлов) – безспорно е най-голям фаворит, защото той мина през всичките си образи с изключително голям професионализъм. Може някъде да не е имал толкова високи постижения, но никога нямаше пропадане. Освен че е много готин и талантлив певец, Владо е страшно възпитан човек и много уважителен, а това липсва на цели поколения хора, които се занимават с изкуство. Прекрасно е да контактуваш с такъв човек. За мен характера и възпитанието са дори по-важни, отколкото таланта. Тома също много го обичам, но Владо е по-концентриран в образите и най-на ниво, не че Тома не пя страхотно. И Керана е страхотна певица – талантлива, танцува, притежава всички елементи за шоуто. Всички финалисти са точни и ясни. Иначе, с Кали бяхме най-близки в шоуто, още от началото бяхме плътно един след друг. Тя е такава – готина, пряма и откровена, а има и чувство за хумор. Всички участници ме допуснаха до себе си и не се приемахме като конкуренция, което е добре.

- А толкова женски образи в „Капките“ не ви ли дойдоха малко в повече? Като Едит Пиаф ли се чувствахте най-добре?

- Да, дойдоха ми в повече, пустият бутон на късмета... (Смее се.) Разбира се, Едит Пиаф ми е нещо специално – нейната песен си е спектакъл и е близо до актьорската професия. Всичко е категорично и точно изпято, което за непеещ човек като мен беше голямо предизвикателство. Ползвам същата песен и в една френска комедия - „Помощ, жена ми е луда“, чийто главен герой я пее в момент на отчаяние - „Всичко започва от нулата, или не ми пука от нищо“, така е преведена там. Исках да я направя и изпея в „Капките“ в дълбочина и мисля, че се получи. Като съм силен и уверен с текста, мога да вкарам и нещо над пеенето, затова като Едит Пиаф най-ми се получиха и концентрираха нещата от женските образи. Другите са по-далеч от мен - къде е Алма, къде е Дара, къде съм аз?! Поне се стараех, знаех че трябва да се старая, а не да се предавам, защото английският ми не е точно английски и ако се предам, щеше да стане резил. Радвам се, че хората оцениха и когато пях „Нашата система 4-4-2“ на Кали. Беше страшно изпитание и аз реших да заложа на танците, защото си казах, че това няма как да го изпея. Получи се смешно, без да се старая да бъде смешно. (Смее се.)

- Вашата съпруга – известната режисьорка Иглика Трифонова, наистина ли се вълнува повече от вас от изявите ви в „Капките“ и вдига кръвното всеки път, като ви гледа?

- Така беше и до последно си остана така. Само когато беше дошла на лайфа, когато бях Дара и гледаше шоуто с Марта Вачкова и Владо Пенев, само тогава не вдигна кръвно! (Смее се.) Тя ми каза: „Застана ли пред телевизора и нямам ли прекия контакт с теб и се страхувам да не вземеш да сбъркаш и да се провалиш!“ Цялото семейство преживяваше участието ми. Внучката страдаше, че не може да гледа по-късните ми изпълнения в шоуто, защото ходи на детска градина и ме гледаше в „Капките“ само като съм в началото, защото после се превъзбужда и не може да спи! Всички се побъркахме с това шоу! (Смее се.) Аз съм претръпнал и не се страхувам нито от камера, нито от шоа, но в „Като две капки вода“ има някакво особено вълнение, сигурно защото е на живо и всички се притесняваме – необяснимо е! 

- На 22 май ще играете обичания от зрителите спектакъл „Фенове“ в Пловдив. Според вас, какво го превърна в толкова харесван от хората?

- Да, след финала на „Капките“ сме в Пловдив. Аз също съм се учудвал на успеха на това представление, може би и това, че Иглика е негов режисьор също помогна, както и този толкова поетичен текст на Елин Рахнев за футболните фенове. Това е един трагикомичен спектакъл, по-скоро комичен - за живота на едни хора, на които им е останал само футбола, като начин за осмисляне на живота. Двамата с Валентин Танев страшно много си подхождаме, внимаваме един с  друг и се борим с всички актьорски средства този харесван и изстрадал спектакъл да има живот. Още през 2003-та година, „Литературен вестник“ го подреди сред десетте най-добри представления за сезона. „Фенове“ стана не само театрално явление и пиеса, която се занимава с футболните фенове и страсти. Мисля, че от много места ни се получи и борбата ни с Вальо и Иглика даде плодове - стана нещо като джаз, ако мога да го сравня с музика.

- Вие лично с кои от известните ни футболисти се познавате и сте по-близък?

- В „Комиците“ често са идвали футболисти. Аз съм си цесекар, още като юноша съм тренирал  футбол в моя роден град Варна и тази игра ми е по сърце. На пети май бях поканен на 75-годишнината на ЦСКА, където се запознах и с младите играчи в отбора. Иначе, сме приятели с Пламен Марков и с по-старите звезди, като Димитър Якимов, който още изглежда блестящо и има пъргав ум - много хубаво впечатление ми направи. 

- На 14 юли ще представите във Варна спектакълът „Петък 13“, в който играете заедно с Мария Сапунджиева. Какво е усещането да си партнирате с нея и правите ли си понякога номера на сцената?

- А, не, не си правим номера. Тя е изключителна актриса, не обича да се разконцентрира по никакъв начин, което е за уважение. В театралния спектакъл никога не трябва да се излиза от ролята, за да запазиш магията и силата на внушението. В „Петък 13“, има и черна комедия и всякакви обрати, много си го обичаме този спектакъл. Всички в него сме концентрирани и играем ролите си плътно, много харесвам това в Мария, както и в Мариана Миланова. 

- А какви спомени пазите от Стоянка Мутафова, с която играхте заедно в „Столичани в повече“ и на театралната сцена?

- Със Стояна бяхме заедно в „Сатиричния театър“. Аз влязох там с конкурс, когато тя и всички уважавани от мен великолепни комедианти и актьори бяха в стихията си - Парцалев, Калоянчев, Невена Коканова, Татяна Лолова, Константин Коцев - изключителни хора и таланти. Имах честта и удоволствието да се докосна до цялата плеяда. В първата ми роля там, Стояна играеше моя майка и си спомням, че някак си между мен и нея се получи едно харесване – обожавах я като актриса, а тя страшно ме спечели и в живота – класна и образована жена от сой, все пак баща й беше Константин Мутафов, а майка й беше учителка. Стояна имаше толкова мощен талант и стоеж на сцената, но в нея много ме привличаше и това, за което също беше много уважавана и обичана, че имаше един разбойнически начин на общуване. (Смее се.) Споделяла ми е, че обича да играе крайни хора - чешити, простаци, обаче с характер, които можеш да изиграеш и да бъде ярко. Не беше от този сорт суетни актриси, които искат да са привлекателни и да ги харесват, нямаше я тази женска суета в нея. Можеше да играе простаци, простачки и не се страхуваше да ги назове така. На сцената, тя се чувстваше богиня и беше виртуозна - до последно беше с акъла си. В „Скакалци“ аз съм я държал под ръка, защото тя едвам ходеше, но като излезеше на сцената ставаше неузнаваема – да се докоснеш до такова чудо е нещо невероятно!

- Имате ли любим филм на вашата съпруга Иглика Трифонова?

- Всичките филми на Иглика са ми любими, тя няма лош филм за мен, защото не ги прави комерсиално, а понеже иска да ги направи. Тя е и страшен писател, сама си пише сценариите, освен че е страхотен режисьор. Нямате представа каква е атмосферата по време на снимки - снимал съм в два нейни филма, заедно с чужденци и всички я гледат в устата! Тя е човек, който знае какво преследва и от първия до последния актьор - всички гледат да й се харесат. Не съм виждал това в други продукции. Радвам се, че съм играл в тези два нейни филма. Сега й предстои да заснеме „Калуня-каля“.

- А как се открихте с Иглика и какви предимства виждате в семейния живот? Имате ли обяснение защо толкова млади хора ги е страх от брака? 

- Ние с Иглика някак си извоювахме нашата връзка, просто във времето засилихме - тръгнахме плахо, но пък силно един към друг и постепенно започна да ни крепи това, че се обичаме и много си помагаме и вярваме. За много неща сме си близки като усещане и в крайна сметка нашата връзка просто се дължи на нас двамата, защото ние искаме да я имаме тази връзка. Не знам защо младите се страхуват от брака – и аз се учудвам, но не мога да го разбера. Явно промените в нашето общество се отразяват и в това отношение - хората да сключват граждански брак и да живеят като семейство.

- А защо според вас българите сме толкова разединени и все се делим по някакъв признак, вместо да се обединяваме?

- Сами сме си виновни, може би генетично е така. Страшно разединени сме – двама българи - две партии, трима българи – разединение! Всеки у нас е партия сам за себе си и има мнение, никой не слуша никого. 

- Помага ли ви вярата да минавате по-лесно през изпитанията на живота? 

- Не съм религиозно вярващ човек, но уважавам хората с вяра. Това помага в чисто психически план. Много често се сещам за майка ми –тя беше абсолютно недепресиран човек и съм се чудил откъде вади самочувствие и увереност. Имаше страшна интуиция и си спомням, като стиснеше едни юмручета и казваше: „Ще се справиш Христо!“ Как ще се справя, като всичко върви на отчаяние – как?! Но тези малки юмручета на майка ми, винаги ми дават сила и вяра! Страшно важно е да имаш родители със здрава психика. Много важен е и техния пример, да знаем как да се държим с хората, защото сега сме тук, дошли сме за малко, или повече, важното е да има човещина и уважение. Виждам и бъдещето на българското кино в човещината – във филми с човешки ценности, защото целта на изкуството е да докосва хората.