Стотици почитатели на белетристичното майсторство на писателя Христо Славов уважиха литературната вечер в Големия салон на БАН под заглавие „Камъкът – летописец на времето“. Неподражаемият в ироничните си проблясъци Иван Гранитски водеше събитието, тъй като и двете книги, които бяха във фокуса на вечерта, са издания на „Захарий Стоянов“. Музикалните интермедии бяха дело на Хайгашод Агасян.

С великолепното си оформление и метафорично-алегорични послания се открои третото издание на романа „Преди сътворението“. Публиката видя 15-минутен филм, илюстриращ философската канава на текста. Филмът не повтаря книгата, а онагледява основната философска идея: в този роман става дума за песъчинката, която изминава дългия път от големия камък горе в планината през магията на пътуването с помощта на водата до потъването ѝ в бездната на морето. Така както човекът изминава своите превъплъщения – от камък до нищожната песъчинка. „Това е диаграма на човешкия живот. Не можеш ли да погледнеш надалече, никога няма да тръгнеш. Велика е магията на простора“ – каза авторът. Филмът е режисиран от Красимир Симеонов – със субтитри на английски.

За романа говори член-кор. Ангел Стефанов, а подробен анализ направи сръбският писател Бранко Ристич, обявявайки, че в Сърбия предстои появата на второто издание на „Преди сътворението“. В залата присъстваха и група сръбски писатели.
Беше представена и книгата от три повести „В сянката на лятото“. Първото издание е от средата на 80-години, отдавна е библиографска рядкост, затова издателство „Захарий Стоянов“ предлага на публиката ново издание. На финала на вечерта Христо Славов разкри малките тайни на неговия творчески процес: „Писателят трябва да познава космоса на човека. Всичко, което един човек въплътява, би трябвало писателят да може да го селектира. Това е книга за различието между хората.

Когато ние сме различни, ние сме си по-интересни. Аз показвам идентични типове, които могат да запазят индивидуалното и да са си интересни. Уеднаквяването е пагубно. След 50-годишна възраст човек разбира, че трябва да се променя непрекъснато. Предпочитам живия контакт – убедил съм се, че моите книги вълнуват читателите. Следващата ми книга ще бъде още по-различна, защото и моят живот се променя непрекъснато. Цели, усилия, идеи, желания са различни не само заради обстоятелствата. Духовността е тази, която съединява хората“.  

„Христо Славов е визионер, той вижда неща, които ние не виждаме. Да се говори сентенциозно, не е никак лесно. Да се описва битието като диалектика – без сюжет, без герои – това е модел на писане, който търси своята интелигентна публика“ – отбелязва в рецензия за „Преди сътворението“ проф. Валери Стефанов.