Художникът Костадин Жиков завършва „Живопис“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” Велико Търново. През 2022 година става член на „Съюз на българските художници“ (СБХ) – секция „Живопис“. Има осъществени шест самостоятелни изложби.

Културологът и естет проф. д.н. Любомир Стойков казва за художника: „Младият живописец Костадин Жиков принадлежи към онази най-нова генерация творци, която по успешен и заедно с това – интересен и донякъде чудноват начин, миксира класиката и традицията в изобразителното изкуство, от една страна, и спонтанната емоционалност и неконформизъм от неопостмодерен тип, от друга страна. Впечатляващо е, че той се стреми чрез непреходните теми и сюжети да сподели вяра и ценности, които го вълнуват и мотивират да работи. В естетиката на Костадин Жиков релефно се открояват контрастите и опозициите, както и смелата игра на светлини и сенки. Пред подобно интелигентно интегриране на несъвместими на пръв поглед визуализации наистина стои голяма перспектива“.

Талантливият млад артист още от дете мечтае да стане художник. Първите му рисунки са по кухненската маса на баба му - докато тя готви той се скривал, за да рисува тайно под масата. Първата му рисунка е на старец, нарисувана през 2006 година с маслени бои в реалистичен стил и гама. В началния си учебен период Жиков е силно повлиян от руските майстори. Класическите художници от различните периоди в изкуството са тези, на които се възхищава. Върху него най-силно влияние оказва Владимир Димитров – Майстора – не само със своето творчество, но и с мирогледа, и с живота си. 

Жиков рисува с маслени бои върху класически грундирани ленени платна – така както старите майстори, като използва различни техники на пастьозност, велатури и шпакла, за да създава своите творби. За себе си споделя: „Аз винаги съм вървял срещу течението. Сами виждате, че колегите ми от моето поколение избират в повечето случаи „модерни“ и „актуални“  теми. Не виждам смисъл от изкуство, което не се издига над всекидневните проблеми. Следвам единствено своето чувство, а не тенденциите или пък вкусовете на времето“.

Най-силно го вълнува проблемът за обединяването на противоположностите и може би това е един от визуалните проблеми, които решава на платното - този за светлосянката. Светлина-мрак, бяло-черно, мъжко-женско, ден-нощ – цялата Вселена е изплетена от тези две противоположни сили, а целта на човека, и в частност на твореца, е да разгадае тази мистерия, да разплете нишките и да зададе правилните въпроси, за да може публиката да открие отговорите. В неговото творчество главната цел е да танцува между двете противоположни естетики – ренесансовата и модерната, и да намира различни варианти на тяхното съчетание. 

Изобразителното изкуство и модата имат много пресечни точки. За Костадин Жиков модата е изкуство, което носим върху тялото си. Харесва стила на Пако Рабан, който е едновременно смел и стилен, модерен и класически. Мястото на облеклото в произведенията на изящните изкуства е от голяма важност, защото има символичен смисъл и подчертава характера на персонажа. 

През месец май предстои откриване на самостоятелна изложба на младия художник в пространството на галерия „Милениум“. В експозицията ще бъдат включени повечето от неговите голямоформатни картини, доста от които са непоказвани досега.