Творецът покори и Малайзия

Клиентът обича маслените бои, престижно му звучат, казва професорът

- Проф. Божков, носител сте на много наши и международни награди. Последната е от Международния онлайн конкурс в Малайзия! Разкажете повече за това? 
- Вкусът на хората от тези географски ширини е коренно различен от нашия. Установих го, когато през 2019 участвах в международна изложба на акварела в Бали, Индонезия. Направи ми впечатление, колко голяма е ролята на яркия цвят в палитрата на тамошните художници. Явно такава е реалността в целия южноазиатски район и Океания. Изпратените от мен предложения бяха с акрилни бои и определено много цветни. Към Малайзия подходих с наученото от Индонезия. Другото различно, в сравнение с България, е забележителната активност на организаторите - отправят лични покани и информация на всеки етап от подготовката и провеждането на събитията. Привлечени за членове на журито са световноизвестни имена. Наградите са много и за да се стигне до най-голямата се преминава през няколко тура с по-малки. Така че общо взето всеки участник получава внимание в някаква степен. Има такса за участие, която е различна при различните конкурси, но обикновено е поносима, стига да не се хвърляш да участваш навсякъде.

- Толкова много награди... къде ги съхранявате?! Коя е най-ценната за вас
- Най-ценна за мен е българската, присъдена ми на Международното акварелно триенале във Варна през 2016, която се дава “за принос в световното акварелно изкуство”. Веднага редом с нея поставям първите места за “най-добър портрет” в Бангладеш, Тирана, Коста Рика и Боливия. Държа символично тези отличия в сърцето си! Нямам специална “стена на славата”. Самите награди делят пространството с книгите и картините ми.

 - Професоре, кога разбрахте, че искате да станете художник и кои са творците, от които сте се влияли през годините? 
- Още в началното училище, когато започнах да получавам внимание от учителите си по рисуване и награди от конкурси за детска рисунка. За децата тези неща са много важни, често определят избора им. Влиял съм се от Рембранд, Микеланджело, Ел Греко, Веласкес, Ван Гог, Пикасо, Дали, и много други изключителни майстори. Един от последните е Фрагонар.

- Какъв е пътят на една картина - от идеята, чувството, първичното усещане до реализацията? Как се появява тя? 
- Може да е плод на всекидневен процес, но може и да е изблик. Най-значимите ми картини са се появявали след като съм ги носил с години вътре в себе си, за да ги осмисля и узреят. Такава е “Животът”. В нея реших да покажа всичко, което съм научил и усвоил до момента, плюс неща, които не съм пробвал - „... 4444 фигури и твари, които пътуват към духа и към смъртта... 4 са посоките на света... 4 са сезоните... четири са елементите - вода, огън, въздух и земя... четири са конниците на Апокалипсиса... 4 са възрастите на човека - детство, младост, зрялост, старост... 4 са Бог, Син, Светия Дух и Аз... 4 са музата, ангела, дуендето и човека... 4 са евангелията - по Матей, Марко, Лука и Йоан... И всички са вътре в картината... "- из дневника на създаването на картината - 13. 02. - 20. 03. 2015 г. Много бих искал тази работа да стигне до хората, да я видят. Досега е излагана два пъти, но за кратко. “Избликът” пък е вариант да изненадаш себе си. Но заявявам убедено, че добрите “изблици” само изглеждат стихийни и случайни.

- Каква е ролята на детайла във вашите картини?
- Детайлите за мен са това, което завършва, осмисля и допълва характера на основното. Един Сезан мисли за структурата и отстранява епидермалното. От него тръгва цялото модерно и авангардно изкуство. Човешко е обаче да се търси топлината и красотата, която идва от детайлите. Влиянието им върху сетивата е в основата на прекия път към преживяването, към емоцията и никой не може да отхвърли ролята, която играят и в живота, и в изкуството.

- Имате прекрасни портрети на Ботев, Вазов, Левски, Дядо Добри... Какво провокира раждането им? 
- Заплащането или предизвикателството, но най-стимулираща е комбинацията им. Поръчван ми е само портрета на Левски. Другите съм ги рисувал по собствено желание. Рисувам често и Христос, и “Тайната вечеря” с апостолите... Мисля че е много трудно да се рисуват велики личности. В тези случай не търся само физическа прилика. Опитвам се да доловя същността. Физическата прилика е едната страна. Но тя трябва да има съдържателна убедителност. Мисля, че масово рисуваме тези образи без успех. Може да ни ги платят, да ги харесат, но това не доказва че сме се справили. Само когато портретът е станал автопортретен - по един странен начин, тогава има постижение. защото никой не може да нарисува нещо повече от това което е самият той. За да успея да нарисувам Христос, трябва като него да се откажа “от всички земни царства, от всяка власт и всяко изкушение”, да отида на кръста, макар и в преносен смисъл... Кога ще стане това??? Невъзможно е. Затова и моите рисувачески умения остават без достоверност, без дух. Знаем, че истинските иконописци са постили и са се пречиствали с молитви. Не е случайно. Ван Гог е търсел въздействието на слънцето и мистрала, за да усети вътрешно душата на картините си, тази гениална лудост... Така че нека си го кажа направо - рисувам великите, за да видя имам ли поне малко от тях в мен..., а реално - за 30 сребърника.

- Вярно ли е, че самотата е много важна за вдъхновението на твореца? Лично при вас радостта или тъгата ви подтиква за творчество?
- И радостта, и тъгата са добър стимул. Сам и в тишина се чувствам идеално. Но това не означава, че се чувствам сам. Напоследък рисувам на фона на класическа музика. Чудно вълшебство е тя!

- Определят ви като постмодернист, а вие като какъв се определяте? 
- Свободен, искрен. Да, постмодернист съм - ако се съгласим, че това означава да използвам създаденото преди мен и да правя с него каквото поискам. Нашето време е “пост”, естествено е да съм “пост” и аз. За съжаление това означава, че времето ни не е подем, а спад. Не раждаме нищо. Само си спомняме и експлоатираме известното. Е, нищо не пречи да правим страхотни творби.

 - Преподавател сте в Академията. Възможно ли е художественото обучение онлайн да е пълноценно? 
- Онлайн обучението има нещо общо с порното - самодостатъчността, липсата на жив контакт с друго човешко същество. При онлайн работата със студентите обаче можеш да си по-делови, по-императивен и по-енергоспестяващ. Но, ако трябва да съм честен - онлайн обучението е подмяна на истинското обучение. Разбира се искам да уточня, че при нас основното е свързано с упражнения, работа по модели, разглеждане на оригинали... това не се получава добре като се прерисуват и обсъждат снимки в лаптопа или телефона. Изненадващо е обаче, че имаше и доста добри резултати.