Турският сериал “Великолепният век”, който бе показан и у нас, създаде впечатлението, че Хюррем Султан - любимата жена на Сюлейман Великолепни - е била красавица, съчетаваща женственост с непоколебим характер. Така поне изглеждаше на екрана актрисата Мерием Узерли, изиграла ролята. Каква е била всъщност истинската султанка?

На първо място, тя не е туркиня и рожденото є име е Александра Лисовска. Баща є е православен свещеник. Произхожда от Западна Украйна, от градчето Рогатин. През 16-и век тези земи принадлежат на Полша. Името си Роксолана дължи на римския посланик - според тогавашния обичай я наричат на мястото, откъдето произхожда - Роксолания. През 1520 г. след набег на татарите 15-годишната девойка е отвлечена и е изпратена като робиня в Истанбул. Там я забелязва везирът Ибрахим паша, който я подарява на Сюлейман I. Той пък я кръщава Хюррем, което означава “радост”.

Дали наложницата, която успява да спечели сърцето на султана, е била красавица, трудно може да се каже, защото никой мъж не е имал право да рисува жените в харема. Техните портрети са се правили по описание на евнусите и вероятно доста са се различавали от оригинала. Според достигнали до наше време ръкописи Хюррем е била дребна на ръст, с леко гърбав нос и не е притежавала буйна рижа коса като във филма. Освен това едно след друго е родила пет деца, така че или е била бременна, или е кърмела.

С други думи, не е била красавица, но е имала силна харизма. Освен това е била умница - за разлика от необразованата героиня от сериала, истинската Хюррем Султан е знаела арабски, турски, персийски и латински език, четяла е Корана. Разбирала е от архитектура и кулинарно изкуство, владеела е калиграфия, съчинявала е стихове. След първата нощ със султана си е поискала не пръстен със скъпоценен камък, а разрешение да посещава дворцовата библиотека. В сериала нито веднъж не я видяхме с книга в ръка.

Заради Хюррем султанът нарушава вековни традиции на Османската империя. Той се жени за нея, наложницата, и създава длъжността хасеки - политически съветник. Така Роксолана придобива правото самостоятелно да приема посланици, да води кореспонденция с важни политици в Европа, да се занимава със строителство. След нейната смърт през 1558 г. Сюлейман I не се жени повече и дори разпуска харема си.