Преди 700 години, през зимните месеци на 1323 г., българският царски престол е зает от Михаил ІІІ Шишман Асен (1323-1330)

Цар Михаил се е подписвал с династичното име “Асен” заради принадлежността си по майчина линия към великата династия на Асеневци

Полузабравеният днес бележит владетел Михаил III Шишман Асен е син и наследник на Шишман, могъщият господар на Видин и неговата област в края на ХІІІ и началото на ХІV в. Куманин по произход, Шишман е женен за неизвестна по име принцеса от династията Асеневци, същевременно е близък родственик (може би дори брат?) на цар Георги I Тертер (1280-1292). При прогонването на Тертер от престола видинският владетел не признава узурпатора Смилец (1292-1298) за законен – факт е, че в официален паметник, какъвто е Бориловият Синодик, вместо името на Смилец стои онова на “благоверния цар Шишман”! 
Драматичната обстановка в тогавашния български Северозапад мотивира Шишман  да подкрепи браничевските господари Дърман и Куделин „Браничевската земя“ - една забравена българска държавица през XIII в. Анализи 08:30 19.11.2022 , за които разказахме в броя на „Труд“ от 19.11.2022 г.

Разгромени от сръбския крал Стефан Милутин, през 1291 г. Дърман и Куделин търсят спасение във Видин. Решен да даде реванш, на следващата година Шишман освобождава "Браничевската земя" и нахлува дълбоко в територията на самата Сърбия. За съжаление е разбит, а армията на крал Милутин окупира самия Видин. Търсейки помощ от татарския хан Ногай, Шишман  принуждава Милутин да му върне владенията. Със Сърбия е сключен мир, скрепен с «двоен» династичен брак – Шишман се жени за знатна сръбкиня, а няколко години по-късно неговият наследник Михаил получава ръката на   кралската дъщеря Анна-Неда.

С течение на времето Видинското “царство”, “империята България със столица Видин” според един тогавашен френски автор, укрепва. Шишман се намесва в гражданската война в Унгария, в резултат на което под негова власт попадат обширни земи на север от Дунав. Видинският господар умира скоро след 1311 г., а  властта е наследена от Михаил. За да възстанови връзките с Видин, цар Теодор Светослав (1300-1321), негов братовчед, го удостоява с високата титла «деспот». Михаил продължава да се меси във вътрешните работи на Унгария и Сърбия. През 1316-1317 г. подкрепя един бунт във владяната от унгарците Мала Влахия. В резултат на това унгарски метежници, сред които русинът Иван (от общността на русините в дн. Западна Украйна), по-късно известен български военачалник, търсят убежище във Видин.

Деспот Михаил е избран за български цар след забулената в тайнственост смърт на младия Георги ІІ Тертер (1321-1322). За да прекрати настаналата нестабилност, българското болярство проявява здрав разум и намира силна фигура в лицето на видинския владетел. Освен че е със „синя кръв“, деспотът притежава държавнически опит и международни връзки, вкл. с татарската “Златна Орда” и търговската република Венеция. Сред причините за избора му са и действията на деспот Войсил, брат на покойния Смилец, който с византийска подкрепа възстановява владенията си в Средногорието с център Копсис (Аневското кале при дн. Сопот).

Михаил Шишман бързо се справя с Войсил и дори превзема Пловдив. За съжаление, градът е изгубен поради измяната на тамошната „ромейска партия“ в града и нелепа грешка на бранилия го месеци наред Иван Русина. Още от началото своето царуване новият цар замисля удар срещу Сърбия предвид нейните завоевания в Македония. Ударът е отложен заради бушуващата във Византия гражданска война (1321-1328 г.), но още през 1324 г. царят се развежда със сръбкинята Анна-Неда и се жени за Теодора Палеологина, съпругата на Теодор Светослав, внучка на император Андроник ІІ (“Старият Андроник”) и сестра на съимператора и претендент за цялата власт в империята Андроник ІІІ “Млади”.

През 1327 г. цар Михаил се намесва решително в делата на Византия, подкрепяйки "младия" Анроник. Година по-късно обаче разиграва тайна комбинация със "стария" император, който е изоставен от своите привърженици и не вярва дори на собствената си гвардия... Михаил Шишман изпраща Иван Русина с три хиляди войници да поеме охраната на императорския дворец. Всъщност, идеята е българският отряд да се изиграе ролята на “троянски кон”, а Михаил с татарски подкрепления да извърши бърз марш от лагера си при Ямбол и завладее византийската столица! Както пише съвременникът Никифор Григора, царят мечтаел да създаде „империя от Византион (Константинопол) до Истър (Дунав)”! Авантюристичният план е разкрит от шпионажа на Андроник ІІІ, който въпреки враждата предупреждава своя дядо за гибелната опасност! Иван Русина не е допуснат в столицата, а цар Михаил е принуден да се оправдава и кълне в приятелство... Така или иначе, замисълът говори за историческата приемственост с идеите на Симеон Велики, Калоян и Иван Асен II и високото самочувствие на българския владетел.

През 1328 г. византийската гражданска война завършва с победа на Анроник ІІІ. За Михаил главният противник остава Сърбия, поради което се споразумява за общи действия с Андроник III срещу сръбския крал Стефан Урош ІІІ Дечански. Така българското царство решава да даде отпор на сръбските завоевания в Македония, а молбите на Стефан Дечански за мир са отхвърлени. Тогавашните сръбски автори твърдят, че българският цар е смятал да унищожи сръбската държава, което очевидно е преувеличение.

В онези години, възползвайки се от кризата в Унгария, цар Михаил разширява значително българскэата територия на запад. Както личи от едно папско писмо, през 1329 г. в пределите на царството отново са областите на Браничево и Белград, днешната сръбска столица. Срещу Сърбия Михаил Шишман формира коалиция, в която са привлечени Византия, Влашко, т.нар. черни татари и аланите, създали по онова време свое „княжесто“ в района на Яш (в дн. Румъния). Постигнато е сближение и с Босна. - знае се, че първата съпруга на великия бан Стефан ІІ Котроманич (1322-1353) е българка.  И България, и Босна имат проблеми с усилващото се Сръбско кралство. Българският владетел планира да атакува Сърбия от север – там, където четиридесет години по-рано е действал баща му Шишман. За тази цел отива във Видин, но изненадващо изоставя “северния” план, насочвайки се към Средец и Велбъжд (Кюстендил). Най-вероятно цар Михаил е очаквал да събере значителна съюзна войска, което се оказва невъзможно. Въпреки това той все пак събира три хиляди съюзници и наемници (власи, алани и “черни татари”) и 12-хилядна българска войска. Независимо, че за средновековните “стандарти” тези сили са значителни, българският владетел решава да търси по-близко единодействие със своя съюзник Андроник ІІІ.

В разгара на лятото на 1330 г. българи и ромеи потеглят към Македония. Битката при Велбъжд/Кюстендил, ако изобщо можем да я наречем “битка” (!), се разиграва на 28 юли 1330 г. В конкретния момент и двете страни не са готови за сражение, поради което е сключено еднодневно примирие. Няколко часа по-късно сърбите коварно го нарушават! Острие на атаката е престолонаследникът Стефан Душан, който води със себе си мощен наемен отряд от хиляда каталонски рицари. В опит да организира силите си цар Михаил е тежко ранен и умира след няколко дни, а гробът му в църквата "Св. Георги" в Старо Нагоричино в днешна Северна Македония е запазен до наши дни. Въпреки победата крал Стефан Дечански не посмява да нахлуе в България и се задоволява с възцаряването на своя племенник Иван Стефан (1330–1331) – още едно свидетелство за българската военна мощ, изградена именно от цар Михаил.

Михаил Шишман не се „радва“ на особено ласкави оценки от страна на историците. Разбира се, критиките към него са основателни, но целият бурен живот на този смел човек ни убеждава в едно – със своите дела цар Михаил ІІІ Шишман Асен категорично не заслужава да бъде „осъден“ на забрава...