Цар Роман Симеон и старопрестолният град Скопие

Борис и Роман като пленници на император Йоан Цимиски през 971 г. - миниатюра от Мадридския препис на хрониката на Йоан Скилица.

Заедно със Самуил и Арон цар Роман участва с меч в ръка в разгрома на Василий II в прохода Траянови врата на 17 август 986 г.

Според Българския апокрифен летопис от XI-XII в. Роман и Самуил са от едно и също „царско коляно“

Драматичните изпитания за Българското царство през втората половина на Х в. имат своето “двойно олицетворение” -царете Борис II (969-971, “де юре” до 978 г.) и Роман (978-991, съответно, до смъртта му през 997 г.), синовете на цар Петър и царица Мария-Ирина Лакапина. Съдбата на царствените братя е белязана от нашествието на киевския княз Светослав през 968 г., византийскатаокупация на източните земи на царството през 971-а и началото на епохалната борба за отстояването на българската свобода и независимост.

В “Труд” от 13.08.2021 г. разказахме за трагичната фигура на цар Борис II. Нека очертаем политическия “портрет” на цар Роман, чиято личност остава слабо позната дори и за ценителите на нашата история. Роман е роден нейде към 950 г. и е имал и второ име - Симеон, в чест на неговия дядо цар Симеон Велики. Нейде след 963 г. заедно с брат си Борисеизпратен в Константинопол. След смъртта на цар Петър (30 януари 969 г.)братята се завръщатвъв Велики Преслав, а Борис е коронясан за български цар. Прави впечатление, че за съвременниците Роман е не просто по-малкият брат на Борис II, а негов неизменен спътник и това надали е случайно. Най-вероятно е бил със статут на съвладетел, още повече при византийската “мода” по същото време - Роман Лакапин е имал четирима съимператори (синовете му Христофор, Константин и Стефан, както и неговия зет Константин VII Багренородни), а Василий II през цялото си царуване има за съвладетел брат си Константин VIII. Йоан Скилицаи ЯхйяАнтиохийски отбелязват, че през 971 г. император Йоан Цимисхи пленява не само Борис, но и брат му Роман, а отвеждането им в Константинопол е сюжет на една миниатюра.

Неизвестно при какви обстоятелства Роман е превърнат в евнух - според някои, защото като правнук на Роман Лакапине смятан за възможен претендент за византийската корона. Въпреки кастрацията, българският принцне отпада от “голямата политика”. През 978 г. двамата с Борис успяват да избягат от византийския плен, но, както е известно, Борис загива поради нелепа грешка на един български граничар. Роман оцелява и е приет за български цар от болярството, оглавявано от Арон и Самуил (Давид и Мойсей загиват през 976 г.), които стриктно спазват принципите на българската държавна идеология.

Царуването на Роман, доколкото го познаваме, преминава “в сянката” на Самуил, който според арабина Яхйяе негов най-доверен „... гулям(“раб”) и пръввоеначалникна име Комитопул... Новият “стар” царсе установява в Скопие, което е предизвикано от военно-стратегически съображения. Така след Велики Преслав (971 г.) и Средец/София (от 971 до 978 г.)именно столицата на днешна Северна Македония е престолен град на всички българи! Наистина, водещите позиции на Скопие са “замъглени” от онези на Охрид, но и през 1003 г. според един унгарски извор именно Скопие е “Цезарея”(“царският град”) на българите! Разбира се, в началото на XI в. столичен град вече е Охрид, но даже и през 1018 г. “първия отряд” на българската армия пребивава в Скопие. И не е случайно, че след византийското завоевание Василий II определя именноСкопие за център голямата “тема” (провинция) с името “България”, включваща основната територия на завладяното царство от времето на Самуил.

Често се твърди, че Роман не е участвал активно в политиката, водейки живот на монах предвид създадения от него манастир “Св. Георги Бързи” в Скопие. Тази представа определено е погрешна - цар Роман заедно със Самуил и Арон участва с меч в ръка в разгрома на Василий II в прохода Траянови врата (17 август 986 г.). Обстоятелството, че е бил евнух не е никакъв аргумент - във Византия има редица примери с евнуси, които са били изявени военачалници, а най-известният от тях пълководецътНарзес във времето на Юстиниан Велики. В настъпилия през 987 г. разрив между Самуил и Арон цар Роман заема страната на по-младия брат. Нещо повече, възможно е той да осиновява или пък да е бил кръстник на Гаврил Радомир. Съответно, Самуиловият син е възприеман като престолонаследник на Роман, който е нямало как да има деца. Нека отбележим, че хронистите наричат Гаврил Радомир и с имената “Гаврил Роман” и “Роман Радомир”!

Както разказва ЯхйяАнтиохийски, през 991 г. „... цар Василий срещнал българите и ги обърнал в бягство. Взел в плен техния цар и го върнал в затвора, откъдето бил избягал. Спасил се Комитопул, началникът на войската му, и управлявал българското царство...” Шест години по-късно, през есента на 997 г., „... царят на българите, който се намирал в затвора при императора в Цариград, умрял. И дошла вестта за неговата смърт до неговия гулямКомитопул, вождът на българите. И тогава той се провъзгласил за цар...” Някои учени оспорват истинността на това сведение, приемайки за вярно твърдението на Йоан Скилица - Роман предава Скопие на Василий II през 1003 г., получава титла “патриций” и т. н. Най-вероятно обаче става дума за друга личност. Сред българското население на Скопие много години се е пазел споменът за цар Роман, “подхранван” и от традицията въвВиргинския манастир.. Следи от “църковно-народна” представа за цар Роман се откриват и в малко известните рисунки и надписи от средновековния скален скит в местността “Писано присое” при с. Трекляно, Кюстендилско.

Едно сведение в “Българския апокрифен летопис” неочаквано свързва цар Роман с Велики Преслав: “И след това се въздигна друг цар на име Роман, пак от това коляно, и прие българското царство... И възвърна се от изток в град Преслав...” Дали в това известие няма смътен спомен за участието на цар Роман в отвоюването на бащината му столица след 986 г.? 

Eдна от сюжетните линии от времето на цар Роман е покръстването на Киевска Рус (988 г.). Според Йоакимовиялетопис (ХVII в.): “... българскиятцарСимеонизпратил много ученидуховници и книги...”на приелия Христовата вяра киевски княз Владимир. На пръвпогледкато че ли имаме анахронизъм, при който е посоченживелият половин век по-раноцарСимеон Велики. Не бива да се изключва обаче да става дума именно за Роман, наречен с второто си име. Макар и косвено, това се потвърждава от имената на светите братя Борис и Глеб, синове на Владимир от загадъчната “Болгариня”, една от неговите съпруги още във времето, в което е езичник. Първият от братята носи името на “светия цар” Борис, както и на Борис II(братът на Роман!), но второто му име е “Давид” - онова на най-големия от Комитопулите. Ощепо-любопитна е ситуацията с Глеб, чиетовтороиме е... Роман! Паметта на киевските мъченици се чества на 2 май - денят на успението на българския Покръстител, коетосъщо е симптоматично за българското духовно влияние в Киевска Рус.

Цар Роман, независимо от забравата за него, е достатъчно значима личност от българската история. Разбира се, това се отнася и за нашите сънародници в днешната държава Северна Македония. Именно Роман е легитимира връзката между преславския царски род с неговата “клонка” - Комитопулите, синовете на комит Никола. Нека припомним, че според съвременниците Комитопулитеса от “същото царско коляно” - Крумовата династия, а за Анна Комнина техен прародител и основател на династията е кан Крум.

Може и да изглежда парадоксално, но съвременните северномакедонски историци не отричат цар Роман. Макар и да подценяват неговата роля, авторитети от ранга на акад. Степан Антоляк и проф. Бранко Панов признават, че синът на “бугарскияцар” Петър е владетел на т. нар. Самуилова държава. Да, на същата уж “нова”, “македонска” държава, създадена против “бугарската власт”... Днес от Скопие се поставят абсурдни въпроси от рода на “Чий е цар Самуил?” и каква е “неговата държава”. Наред с всички останали неопровержими доказателства тези уж “спорни” въпросинамиратоще един категоричен отговор в лицето на още една личност от общата ни история - цар Роман Симеон, преславския принц, управлявал Българското царство именно от Скопие.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи