Царедворци преследват книга на Захари Стоянов

Дворецът в София.

В “Искендер бей” княз Батенберг е ориенталски сатрап

Свободното слово е задушено от цензура, а недоволните са изправяни пред военни съдилища

Първата книга на Захари Стоянов е и първата преследвана в уж свободна България. През 1882 г. летописецът тиражира сатирата “Искендер бей”. В нея княз Александър Батенберг е представен като ориенталски сатрап. Авторът, издателят и разпространителите на четивото са подложени на гонения.

Хесенският принц Александър фон Батенберг е избран за княз от Първото велико народно събрание. На 17 април 1879 г. депутатите му предлагат короната. Щом сяда на престола, новооглашеният усеща, че нещо му убива отзад. Това е Търновската конституция, която ограничава властта на монарха.

Батенберг търпи да е полувладетел до 27 април 1881 г. Тогава отечеството осъмва с преврат. С благословията на Русия, подкрепата на военния министър ген. Казимир Ернрот и консерваторите князът сваля либералното правителство на Петко Каравелов. Назначено е ново, начело с генерала.

Страната е разделена на пет области с чрезвичайни, тоест извънредни комисари. “На комисарите - пише Симеон Радев - бяха дадени права, каквито може да има само един сатрап в някоя азиатска провинция: всичко им бе подчинено: войска, администрация, полиция. Една месечна сума от 1000 лева бе предоставена за всекиго от тях за безотчетни разходи.”

Свободното слово е задушено от цензура, а недоволните са изправяни пред военни съдилища. На 14 и 21 юни са насрочени избори за Велико народно събрание. То ще се събере в Свищов, гнездото на заклетите консерватори. Специална сграда ще бъде вдигната за високия форум, който е призван да гласува на княза извънредни пълномощия за седем години напред.

На 2 юни Батенберг тръгва на предизборна обиколка. В Русе е посрещнат фараоновски! По идея на чрезвичайния комисар конете на княжеския файтон са разпрегнати и на тяхно място мушкат глави славни български опълченци. Герои от Шипка и Шейново опъват мишци да преведат монарха през града.

На това небивало унижение става свидетел Захари Стоянов. Той е следовател в Окръжния съд и хроникира: “Двукраките коне изкараха своята мисия чак до Митрополията - нещо около половин час разстояние от Сарая. А пуста местност, за зла чест, не е равна. От старата скеля до мястото Байряклъ джамия е стръмнина, която, дордето изкарат питомните добичета, трябваше да почиват на няколко места.”

Изборите регистрират смазваща победа за роялистите срещу едва четирима конституционалисти. В Търново народното доверие получават Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Михаил Сарафов. “Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис “Конституция”, разказва съпругата на Каравелов. Като виждат тоягите, четиримата се разбягват.

На 1 юли 1881 г. в града на Алеко се разиграва байганювско театро. С готови замастилени пера депутатите тичат да скрепят височайшата воля. Триста и четири велики народни представители парафират протокола за Режима на пълномощията.

Захари Стоянов също подостря перото си за тази срамна страница от националната ни история. Със средставата на езоповския език, алегорията и алюзията създава сатирата “Искендер бей”. Главен герой е Александър Батенберг. Искендер на арабски е Александър, а “бей” замества “княз”.

“Той беше млад, едвам на 25 години - портретува го Захари, - с тънка като топола снага, тънки възчерни мустачки, на които краищата да вденеш в №4 игла, очи винени, които показват повечето изнеженост, отколкото бабаитлък, вежди черни, та вити като пиявици и лице червено като на момиче.”

Действието тече в ориенталска провинция, която султанът - руският император - е харизал на своя довереник. Беят първом се отнася добре с раята, но скоро усеща, че нещо не е на кеф. Един ден обявява на по-първите люде, че ще си ходи, откъдето е дошъл. “Не те пущаме ние тебе, бей ефендимис”, вайкат се те. “Само под едно условие можа да остана помежду ви, и то за хатъра на падишаха и защото съм дал обещание”, рекъл Искендер и изплюл камъчето:

“Това условие е да ми дадете емза за седем години и седемдесет и седем дни, в разстояние на което време аз да се разполагам с вашата съдба, да ви показвам пътя на истинското щастие - работи, които вие, като прости хора, не може и да проумеете...”

Срещу “емзата”, тоест пълномощията, се обявява даскал Петко. Събирателен образ на Петко Каравелов и Петко Славейков и изобщо на либералната опозиция. Заради волнодумството даскалът и неговите съмишленици са арестувани. “Емруллах ефенди не се спираше нито един ден. Казваха, че той въртял всичко”, свидетелства Захари Стоянов. Ефендито е генерал Ернрот, главнокомандващ на превратаджиите. Свищовският парламент, който Захари нарича “гробница”, е декориран със следното

ОБЯВЛЕНИЕ
Запрещава се на господа представителите да искат думата, когато Негово височество е в събранието. Който не се съобрази с това, ще бъде изваден от залата на събранието полицейским образом.
Ернрот

“Искендер бей” завършва със смъртта на ориенталския сатрап. Пророчество, което в политически план се сбъдва с детронацията и абдикацията на Александър Батенберг през 1886 г.

Книгата се появява през май 1882 г. в Русе. С подзаглавие “Разказ из българския живот” и епиграф от Хенри Бъкл: “Тамо, гдето няма свобода, има престъпления”. Издател е поборникът Никола Обретенов, печатар - Нестор Жейнов. Авторът се спотайва зад инициалите X. Z.

Свободомислещите посрещат възторжено сатирата. От Казанлък например пишат на Обретенов: “Щом получихме книгата, Антон я изчете в главното тукашно кафене; посетителите слушаха с четири уши, нейната интересност ги задържа цял час да я слушат. Всред четенето, слушаха се одобрителни гласове, смях, възхищение...”

“Да бъде новий Любен!” приветствала публиката Захари, като го сравнявала с Любен Каравелов.

Александър Батенберг едвам срича български и не подозира какво го е сполетяло. Царедворците около него обаче настръхват. Вътрешният министър Григор Начович, известен като Велзевул, нарежда Захари Стоянов да бъде следен. На 27 август 1882 г. той е уволнен, принуден е да бяга и в края на септември пристига в Пловдив. “Отгдето минах, искат Искендеря”, доволен е от себе си летописецът.

През ноември пловдивският вестник “Независимост” информира: “Брошурата “Искендер бей” се преследва много строго из княжеството. Против нея са вдигнали целия драгунски корпус, войски, началници, заедно със сержантите и капралите да я гонят. Освен това с окръжно се е предписало на окръжните управители, околийските началници и селските кметове да я преследват. Какво ще стане с горкия “Искендер бей” не знаем, но главното е, че навсякъде се чете с охота измежду простия народ.”

“Искендер бей” има още една историческа заслуга. Ако не беше скандалната книга, Захари Стоянов нямаше да потърси убежище в столицата на Източна Румелия. И да подготви съединението с Княжество България.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи