„Цариградската библия” – отново във фокуса на обществото

Михаил Гърков и Атанас Капралов – пред експонати от изложбата.

След официалната премиера на „Цариградската библия“ (състояла се на 23 юни в Музей-галерия „Анел“) продължават събития за нейното популяризиране. На 15 юли в Националния музей „Земята и хората“ (София) се откри фотодокументалната изложба под мотото „Да видят всички по света, че българский народ живее!...“. Тя е създадена от Националния литературен музей по повод на 150-годишнината от издаването на т. нар. „Славейкова библия“ в Цариград през 1871 г. Книжното тяло на Библията е отпечатано фототипно от Издателство „Нитон“ (Пловдив) без изменения. Корицата е украсена с оригиналните орнаменти на изданието от 1871 г., пресъздадени със съвременни технологии на обработка и отпечатване.

Припомняме, че самата идея и финансирането на това честване идва от родолюбиви българи в чужбина и най-вече от Михаил Гърков – председател на Сдружение „Извор на бъдеще“ (Лондон). Екип от учени от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ и СУ „Св. Климент Охридски“ издаде съпътстваща Библията обяснителна историко-аналитична книга, озаглавена „150 години „Славейков“ превод на библията (УИ „Св. Климент Охридски“).

Изложбата беше открита от Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей: „Независимо от политическите трусове в държавата има важни културни стълбове каквито са Вазов, Славейков, Яворов... Защо тази библия е важна? С нея се ознаменува финалът на българското Възраждане. Благодарение на Петко Славейков тя звучи на съвременен български език, тъй като той като талантлив писател и учител е познавал детайлно различните диалекти, обединявайки най-адекватното звучене от тях, той подготвя основите на езика ни. Благодаря на Министерство на културата, което финансира изработването на изложбата“.

Приветствие от името на Министерство на културата поднесе д-р Аксиния Бутева, началник отдел „Музеи, галерии и визуални изкуства“. Присъстващите видяха специално подготвен филм – дебат на тема „Защо да отворим кутията, с какво Библията е полезна днес?“, а музикантите от „Quattro Piano +“ с ръководител Орлин Димитров и с участието на Мария Деливичева и Ивайло Деливичев (перкусии) се погрижиха за музикалните интермедии в непоносимата жега на 15 юли...

Михаил Гърков трудно скриваше вълнението си, споделяйки основанията да се захване с това благородно дело: „Тази Библия е колосален труд на Петко Славейков, който тънеше в забрава. Приехме възкресяването й като мисия. Библията е развила и обогатила нашия език. Освен тази изложба имаме още една, която е пътуваща и от есента тръгва из страната – Пловдив, Стара Загора и други градове“. 

Проф. Валери Стефанов припомни знаковите имена на американските мисионери, които още през 30-те и 40-те години на 19 век обикалят българските земи, разнасяйки Божието слово: „В основата на пълното издание на Светото писание стоят американските мисионери Албърт Лонг и Илайъс Ригс. Като преводачи и редактори за това издание са привлечени книжовникът и издател Христодул Костович Сичан-Николов и Петко Славейков. Преди тях като преводач усърдно работи високо образованият Константин Фотинов (до смъртта си през 1858 г.). Той успява да преведе целия текст на Стария завет.  Именно така оформената преводаческа „комисия“, съставена след смъртта на Фотинов от двамата български книжовници и двамата американски мисионери, извършва наистина забележителен културен подвиг... Ако успеем да социализираме този проект, ще има повече българи, които ще знаят, че в основата на тяхното културно самосъзнание, на тяхната идентичност стои именно „Цариградската библия“. Няма значение какво е тяхното вероизповедание. Това е книгата, която е отворила духовните хоризонти на българина“.

С богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път, изложбата пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета, благоденствие и свобода се изразява във всенародното усилие за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека. Значително място в изложбата е посветено на видния ни възрожденец и книжовник Петко Рачов Славейков. Поет и писател, преводач и даровит публицист, автор на над 60 книги, борец за национална църква, участник в борбите за първа българска конституция, министър, издател, вестникар... Една истинска ренесансова, енциклопедична личност.

Именно това ключово събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура. Наситена с богата фактология, документалната експозиция ни дава възможност да научим и нещо повече за продължителите на Славейковото дело, за сътвореното от неговите близки – духовни аристократи, чийто родов герб е единствено поезията. 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура