15 години тя е владетелка на Видин, за кратки периоди е „първата дама“ на Българското царство, а през 1330-1331 г. управлява държавата еднолично

След  смъртта й католическата църква я обявява за „блажена”

Българските царици навлизат все повече в полезрението на изследователите на нашето Средновековие. Уви, сведенията за техния живот и дела в повечето случаи са крайно оскъдни. Това не означава обаче, че отсъстват примери на силни и властни жени, които не се различават особено от прочути владетелки в европейската и световната история. По-подробно за тях разказваме в книгата „Първите дами на средновековна България“, както и в два последователни броя на „Труд“ от 20 и 27 март т.г.

Една от емблематичните „благоверни и христолюбиви царици на българите“, чиято личност и роля не са достатъчно изяснени, е Анна-Неда. В повечето писмени паметници тази „господарка на българите“ е наречена „Анна“, докато в сръбските е „Неда“. От своя страна, Мавро Орбини дава латинското съответствие на второто ѝ име –„Доминика“/“Неделя“.

Четвърт век от живота на Анна-Неда преминава в България, като около 15 години тя е владетелка на Видин, съпруга на деспот Михаил Шишман Асен. През 1323 г., когато Михаил е коронясан за цар в Търново, тя става владетелка „... на всички българи...“. Двукратно, макар и за кратки периоди (общо три-четири години), е „първата дама“ на Българското царство. Нещо повече, през 1330-1331 г. управлява държавата на практика еднолично, поради което си струва да поразсъждаваме за нея като личност - и в исторически, а и в чисто човешки план. Че „... никой не избира родителите си...“ е наистина тривиален израз, но той важи с пълна сила за Анна-Неда. В биографиите на нейните родители има скандални „подробности“, което в определена степен се е отразявало на психологическия й профил и със сигурност е използвано против нея от немалкото ѝ врагове.

Анна-Неда е дъщеря на крал Стефан Урош ІІ Милутин (1282-1321), един от най-силните владетели на Сърбия в цялата ѝ история. Въпреки че е имал доста грехове, вкл. в тотален разрез с каноните се е женил цели пет пъти (!), Милутин е канонизиран от сръбската църква. По ирония на съдбата мощите на „светия крал“, нанесъл много вреди на България, от средата на XV век се пазят в софийската църква „Св. Неделя“, наричана по традиция и „Свети крал“. През Късното средновековие чужди пътешественици го възприемат като „цар на България“! Доскоро се приемаше, че Анна-Неда е българка по майчина линия и внучка на цар Георги I Тертер. За нейна майка се сочеше Анна Тертер, втората съпруга на Милутин. В последно време талантливият сръбски историк д-р Александър Узелац доказа, че Анна-Неда е дете на крал Милутин от третата му жена, унгарката Елисавета (Ержбет) Арпад, която пък е дъщеря на крал Стефан/Ищван V (1270-1272). По тази линия Анна-Неда е имала и куманска кръв, което я прави родственица на Тертеровци. 

Елисавета Арпад, майката на българската царица, със сигурност е била обект на клюки – не само в Унгария, но и в Сърбия и Византия, а със сигурност и в България. Причината е, че е монахиня, която нарушава обета, жени се, има деца... 

Още като млада монахиня Елисавета се влюбва в чешкия благородник Завиш от Фалкенщайн, за когото се жени през 1285 г. Пет години по-късно избраникът ѝ е обвинен в държавна измяна и екзекутиран... Скоро след завръщането си в Унгария, гостува в Белград. Този средновековен български град, по-късно столица на Сърбия, тогава е резиденция на унгарския васал и бивш сръбски крал Стефан Драгутин (1276-1282), женен за Каталина, сестра на Елисавета. Милутин е по-малък брат на Драгутин, но го сваля от престола през 1282 г. Въпреки личната вражда, водени от конкретни интереси, братята възстановяват отношенията си, готвейки се за война против братятаДърман и Куделин, независими български боляри в Браничевската област. В Белград Милутин се влюбва в тридесетгодишната унгарка, жена в разцвета на своята хубост, която скоро става негова съпруга. Това става за сметка на законната кралица Анна Тертер, която обаче е все още дете...

Към 1305 г. Анна-Неда е дадена за съпруга на Михаил Шишман Асен. Нека припомним, че за един западен съвременник Видинска България е “голяма империя” с обширни земи по двата бряга на Дунав. Мястото на “първа дама” в Търново Анна-Неда заема през 1323 г., когато след смъртта на цар Георги II Тертер (1321-1322) деспот Михаил е коронясан за български цар. Твърде скоро съдбата на царицата се променя кардинално! След дълги години брак, през 1324 г. цар Михаил се развежда с Анна-Неда и се жени за бившата царица Теодора Палеологина, вдовицата на Теодор Светослав. Нещата не опират само до „голямата политика“... По неизвестни за нас причини цар Михаил изпитва силна неприязън към съпругата си, която е заточена заедно с децата си, сред които е и престолонаследникът Иван Стефан.

Шест години по-късно следва пълен обрат! След битката при Велбъжд (28 юли 1330 г.) и смъртта на цар Михаил, съдбата дава шанс за „реванш” на царицата. Нейният брат крал Стефан Дечански, победителят при Велбъжд, заявява: „Изправи се и отиди със слава и със своя син на царския престол, където и преди си била, в славния царски град Търново!“ Със сръбска подкрепа Анна-Неда се завръща триумфално в столицата. За цар е коронясан Иван Стефан (1330-1331), тогава около двадесетгодишен, който обаче остава в сянката на своята властна майка.

Анна-Неда управлява деспотично и основателно или не е възприемана като „емблема“ на сръбската намеса във вътрешните работи на България. Развръзката не закъснява – след седем-осем месеца българското болярство, водено от протовестиария (финансовият министър) Раксини великия логотет (първият министър) Филип, по думите на съвременника Йоан Кантакузин,  въстава “... срещу управляващата ги царица...”. На престола е поставен деспот Иван Александър (1331-1371), племенник на покойния цар Михаил. Анна-Неда обаче не се отказва от борбата, а подтиква към бунт видинския владетел Белаур, по-малък брат на Михаил Шишман.

Избухва междуособица, в която Иван Александър надделява не без усилие. През 1331 г. става промяна и в Сърбия крал Стефан Дечански е свален от собствения си син Стефан Душан, хвърлен затвора и удушен. 
Настъпва българо-сръбско сближение, а Анна-Неда е принудена да търси убежище в Дубровник. Бившата царица затъва в дългове, въпреки че получава парични помощи от неаполитанския крал Роберт Анжуйски (1309-1343), син на леля й Мария. Напук на трудностите Анна-Неда продължава да се държи гордо, както подобава на “царица на България”! Иван Александър явно взема мерки, което слага край на гостоприемството на република Дубровник. След 1346 г. Анна-Неда отива в Южна Италия при своите анжуйски роднини, при които известно време е живяла и нейната майка Елисавета Арпад. В Италия тя става монахиня за втори път и, колкото да е парадоксално, след смъртта си е обявена от католическата църква за „блажена“...

Както изглежда, в края на живота си Анна-Неда се завръща в Сърбия. Приема монашеството и се помирява с цар Иван Александър, чиято сестра царица Елена е съпруга на Стефан Душан. Още по-удивително е, че в сръбската традиция бившата владетелка на българите е приета за светица под името св. Елена Дечанска. Мощите ѝ се пазят в прочутия манастир „Високи Дечани“, днес в Косово. Според преданието, когато турците решават да превърнат манастирския храм „Христос Пантократор“ в джамия, те са спрени от чудо, сътворено от светицата!

От брака си с Михаил ІІІ Шишман Асен царица Анна-Неда е имала четирима синове: цар Иван Стефан, деспот Михаил (владетел на Видин), Шишман (претендент за българската корона през 1341 г.) и загадъчният Людовик, споменат през 1339 г. като приближен на неаполитански крал Роберт Анжуйски. Както при всички хора, така и при Анна-Неда наследените черти и качества от родителите не са били без значение. Тираничното ѝ управление например напомня „почерка“ на нейния баща. Същевременно, предвид стандартите на епохата, тя е „морален антипод“ на Милутин и Елисавета! За разлика от техните „любовни драми“ и бракове, Анна-Неда е имала само един брак, а няма и намек за нейни интимни „афери“. Както стана дума, църковната традиция я слави като светица. Всичко това за пореден път ни убеждава в многообразието на „живия живот“ и човешката природа.