Царството на молоканите в Армения

Във Филаретово на ред е реколтата от зеле.

Руските духоборци са прокудени в Кавказ още по времето на Николай I

Сиренето е най-търсената стока тук

Не че е изненада, но пътят от Ванадзор към Дилиджан пак тръгва нагоре, нагоре, нагоре и на превала на прохода до село Лермонтов заковава на около 1800 метра надморска височина. Това за Армения е практически нищо, предвид че превалът Воротан е на 2344 метра над морето, а пътя към Татев е на средна височина 2100 метра. В сравнение с другите пътища Лермонтов е направо низина.

Томас Закарян е пенсионер. Неговата фамилия е прокудена от Диарбекир през 20-те години на миналия век и се установява в Кайро.

За християните през последните две десетилетия става все по-трудно и кърваво в Египет. Закарян има приятели от всички раси и религии, но решава, че трябва да се върне в родината на предците си - Армения. С местен човек подхващат туристически бизнес и накрая построяват може би най-уютното хотелче в тази част на Малък Кавказ - „LerMont“.

Късно през нощта, когато пристигам, то изглежда като клопка за пътници, филм по Стивън Кинг. От пътя към сградата се влиза по едно късо калдъръмено пътче. Има бариера, която се вдига и сваля от подозрителен ветеран от армията - сто на сто е бил по Нагорни Карабах.

Във входа е уютно, но не се вижда жив човек. И тогава се появява Томас Закарян - първият арменец, който не повежда разговора на руски и не знае руски, когото срещам в Армения.

Радикалният ислям може и да го е притискал в Египет, но се е разминал с радикалния социалистически манталитет на обслужването в туризма. Само минути по-късно усещането в този хотел е, че си у дома си. Всичко е чисто, всичко е приятно, всичко е направено с вкус и внимание към детайла. Липсва онзи категоричен „Синдром на двата лева“, дето е присъщ на посткомунистическите държави - прекрасна скъпа вана, в която липсва така нужната тапа на канала, която верятно струва точно два лева, примерно.

Гледахме заедно „Ливърпул“, аз - защото съм фен на отбора, а той - защото играе Мохамед Салах. Салах е египетският Стоичков - всички го обожават, когато вкарва голове и псуват, ако не е във форма.

На сутринта семейството ми закусва и това, което ни изненадва до ниво на почуда са вкусните млечни продукти - сирене, масло, мляко. Аромат на треви, на билки незапознати с торове, химия и замърсяване. Аромат на девствена природа и традиция в занаята.

„Молоканите - от тях ги вземам“ - казва Томас. Човек може и да е изял с кориците си тонове книги и винаги има какво да научи.

Молоканите са руска религиозна секта, която е основана някъде през втората половина на ХVІІ в. Според една от теориите са наречени „молокани“, защото по време на пости не правят пълен пост, а се хранят с мляко и млечни продукти. А те самите свързват млякото с посланието на Апостол Петър, който казва „Така, както младенците обичат чистото мляко, така и вие се отдайте на словесното мляко“. За тях това е символично.

Привържениците на това течение, което напомня клон на богомилите, отричат грехопадението на Адам, тоест не смятат секса за нещо лошо, но при условие, че е с брак (в смисъл на венчавка). Не признават тайнствата и обредите на Православната църква, не вярват в Светото писание, не строят църкви, нямат икони, не вярват, че има кръст.

Те вярват в устните предания и един вътрешен глас, присъщ на всеки човек. За вътрешния глас трябва всички да се съгласим. На всеки от нас някой нещо му говори в главата.

В Лермонтов и съседното село Филаретов живеят няколко хиляди руски молокани, прокудени от Империята в периферията още през царско време. Ако бъдем точни - с декрет на Николай I, през 1830 година. Те живеят по обичаи от над двеста години - едни и същи шапки, носии, традиции. Не гледат телевизия, няма сватби с чужденци извън общността.

„Ще ги видиш сега по склоновете на планината. Днес е време за събиране на сено. Само възрастните и най-малките остават в Лермонтов, а останалите са на работа“, казва Закарян.

Селото наистина е пусто и тук-там може да се види някоя възрастна жена с хлапе на две-три години. Няма откъде да се купи сирене, масло, мляко. Те и не продават на външни хора. Търговията върви само през познати, които са познати на познатите отпреди сто години. Трудно допускат хора около себе си и трудно могат да се разговорят. Не можеш и да ги напиеш, което в Кавказ е норма и подход към приятелство или при определени обстоятелства - към кървава драма.

Основателят на молоканската догма е духоборецът Семьон Матвеевич Уклеин. Той оставя на общността и единствената книга „Обрядник“. Може и да не се обзалагаме, защото всички ще познаем какво се казва в нея, освен че чисто църковно молоканите не признават йерархията на каквато и да е църква и не признават равенството на Oтец, Син и Дух. В нея се казва, че само молоканите ще бъдат спасени, докато всички останали ще страдат в адски мъки.

По пътя към Дилиджан се виждат нагоре по склоновете десетки камиони, трактори, стотици хора, които събират сено за стоката. Усеща се полъх на билки и средновековие.

Пазарната икономика обаче е по-силна от всяка догма. В бързия досег до тази непозната за мен до този момент духовна общност видях, че младите гледат с отворени очи към другия свят.

На пътя до Филаретово момче и момиче са опънали чадър и положили на маса реколтата - моркови, каквито можеш да изядеш само с поглед и легендарните им консервирани кисели краставички. Момичето говори на руски език, който е изваден от епохата на Лермонтов, изчервява се само докато казва цената на кило моркови. Но всички знаят, че при тях е вкусно, даже много вкусно. И затова всеки в района знае кога молоканите излизат на пътя и с какво. Това са последните крепости на автентичното.

„А-а-а! Диво е тук, но е толкова спокойно и миротворно“ - това казва Томас Закарян на довиждане, час по-рано. Покой в душата му, след век странство на рода му.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи