Интервюто на френския политик Жан Люк Меланшон за L'Opinion повдигна въпроси, които са не само в дневния ред на Париж. „Франция няма място в НАТО. Русия е надежден партньор, но САЩ не са”, каза той в него.

Факт е, че през последните години президентът Еманюел Макрон нееднократно предлага създаването на европейска армия със собствен бюджет, което е контрапункт на искането на президента на САЩ Доналд Тръмп за участието на държавите-членки на НАТО с 2% от БВП на всяка една от страните. Позицията на лидера на движението „Непокорна Франция”, един от конкурентите на Макрон на президентските избори през 2017 г., която е в унисон с официалната теза на Париж, е своeобразна реакция на процесите, които съпътстват изпълнения с непрекъснати изненади период, предшестващ инагурацията на американския президент на 21 януари 2021 г.

Категоричното искане за излизане на Франция от НАТО е далечен отглас на позицията на френския президент Шарл дьо Гол от средата на 60-те години на ХХ век, който запази страната само в политическия формат на пакта. Възстановеното пълноценно членство на Париж в Северноатлантическия пакт в края на първото десетилетие на ХХI век явно вече не е актуално.

Еретично, но и познато във времето и пространството звучат думите на Меланшон за Русия като надежден партньор. Европейският вектор на Москва през последните няколко века неизменно е ориентиран през Берлин към Париж. В различна степен на интензивност тази връзка имаше своята съдържателна стойност и през годините на двуполюсното противопоставяне след края на Втората световна война.

За първи път обаче френски политик, който е и евродепутат, си позволява да поставя в сравнителна степен Русия и САЩ, обвинявайки последните в ненадеждност. Впечатляващи са категоричността, с която се обвиняват Щатите в използване, но не и за защита интересите на европейските си партньори. Войните, които Вашингтон води 222 години от своето 244 годишно съществуване, както и припомнянето на неприятния факт как през средата на ХIХ век САЩ отнема 1/3 от територията на Мексико поставя на сериозно изпитание дългогодишно градения чрез политически и медиен натиск образ на американската държава като най-демократичната в света.

Предизвиква дълбок размисъл и тезата, че външнополитическата идеология на САЩ, основаваща се на демократични ценности няма нищо общо с ценностната система на Европа. Печален факт е и изводът на Меланшон, че САЩ си прави каквото си иска, без да се съобразява с никого.

Верен е неговият извод, че сигурността в НАТО вече не може да бъде пример и гаранция за предсказуемост. Примерите с агресивната и нарушаваща основните правила на съюзно поведение политика на Турция е сериозен аргумент за ерозията и изчерпалата своята същност организация със 70-годишна история.
Констатациите са близки до познатата фраза, изречена от детето в известната приказка „Царят е гол”. Това обаче не е достатъчно.

Проблемът е, че изводите вървят в познатото от десетилетия русло на познатите предложения за връщане на донаборната служба. Темите за мястото на Франция в договора за ядрените оръжия и нейното присъствие в засилващата се надпревара вече в космическото пространство са представени с висока степен на хипотетичност.

Факт е, че светът се лута, но също така е факт, че няма как съвременните проблеми да бъдат оценявани и решавани с прилагане на стари методи и тези. Също така не може да се пренебрегне обстоятелството, че Европа е оставена сама на себе си. Това означава търсене не само на нови пътища за сигурност на държавите и обществата, но и връщането към стари съюзници в качествено нови геополитически конфигурации.