Дълго време бе нужно на укриващия се от правосъдието бивш банкер Цветан Василев да стъкми отговор след провала му да заграби активите на БТК. Типично в стила на самозабравили се някогашни величия и този път Василев не изневери на очакванията да продължи с клеветническата кампания срещу неудобните за него политически и обществени фигури.

Новото в поведението на Василев е фактът, че този път той пада до толкова ниско ниво, че за да получи трибуна, влиза в колаборация с олигархични кръгове, които самият ограбил банката си някогашен банкер е сочил като ключови виновници за първите атаки срещу Корпоративна търговска банка.

Очевидно почти пълният провал на Василев да заграби, докато се укрива в Сърбия, част от активите на КТБ, вече го принуждава да се поставя в услуга на олигарха Иво Прокопиев, когото беглецът само преди година описваше като “комисионер“.

Освен неприкритата ярост на беглеца от спасяването на БТК от опитите за заграбването й т.нар. интервю на Цветан Василев за едно от изданията на Прокопиев всъщност трябва да се разглежда и като част от прикрит сценарий, чиято цел се фокусира около 6 ноември 2016 г., т.е. президентските избори.

Василев продължава опита си чрез инженерстване на политически проекти, да оказва влияние върху политическите процеси у нас. В удобна атмосфера и с очевидно предварително уточнени теми и въпроси, Цветан Василев и Иво Прокопиев търсят начин да проектират удобен и за двамата бъдещ президент на страната.

Неособено успешен е опитът на двамата доскорошни противници днес да изнудват лидера на най-голямата политическа сила у нас, министър-председателя Бойко Борисов. Дали за да бъде издигнат удобен за задкулисието кандидат за президент от името на ГЕРБ, дали за да се осигури държавно финансиране за проекти, за които интерес имат олигарси от кръга „Капитал“, дали за да си осигури Цветан Василев индулгенция и евентуално прекратяване на наказателното преследване срещу него.

Като слаб актьор Василев доста неубедително се опитва да изиграе ролята, отредена му от група български олигарси за „пакетиране“ на премиера и вездесъщия депутат от ДПС Делян Пеевски. Задкулисните кръгове дълго време се опитват да внушат тази „опорна точка“ въпреки нейната несъстоятелност, а чрез включването на Цветан Василев се търси своеобразна верификация.

Сценарият включва отдаване на своеобразна почит и на вярващите в конспиративни теории последователи на психодесницата. Точно за тях от устата на капиталиста Василев излизат заклинания за дългата ръка на някогашната Държавна сигурност и за митичния кръг „Монтерей“, които продължавали да менторстват и 26 години след края на тоталитаризма у нас. Опитът на Василев да се представя за борец срещу бившите комунистически служби е повече от комичен, ако се съпостави с убежденията му отпреди три-четири години, когато громеше западните „комисионери“ от олигархичния кръг „Капитал“.

„Интервюто“ на Василев е нагледен пример за „хибридна“ атака не само срещу власти и институции, но е и зле прикрит опит за отклоняване на вниманието от реалните щети, които причини укриващият се вече втора година в Сърбия беглец. С него Василев очевидно се опитва да удари още един сапун върху игрите си, довели до катастрофата с КТБ.

Удобно отсъстват теми, които водят към интересите на Василев в „Петрол“, междувременно заграбен от доскорошния му партньор Гриша Ганчев. Отсъстват теми, които са свързани с първите стъпки на Василев в банковия сектор, не без подкрепата, а впоследствие и с отплата под формата на редица договори с роднини и със самия бивш премиер и днешен лаборант Иван Костов. Изненадваща е пълната амнезия на Василев по отношение на редица негови контакти с политически кръгове както от десницата, така и от лявата страна на политическия спектър.

При бързо сравнение на дългия поток от клевети и внушения, които Цветан Василев изразява този път в лично качество, с част от редакционното съдържание на сайтове като „Биволъ“, „Фрог нюз“, „Гласове“ и т.н. много ясно се осветява ролята на беглеца в поръчителството на десетки и стотици клеветнически материали, които са „произвели“ въпросните сайтове. Василев официално освети и т.нар. журналист Мирослав Иванов, който всъщност е играл ролята на пощенска кутия на банкера беглец.

Ключов момент в поредното фиаско, предложено ни от Василев, е този, в който ексбанкерът признава водещата си роля в инженерстването на политически проект начело с евродепутата Николай Бареков. Освен че въвлича в комплота и американски лобистки кръгове, българският Остап Бендер пропуска да подчертае ролята си в други политически проекти като „Демократи за силна България“ на Радан Кънев и Иван Костов, както и „Движение 21“ на Татяна Дончева.

Както и в предишните изяви на опитващия се да влезе в ролята на разкаял се рецидивист, така и този път „интервюто“ на охранявания от гавази в Белград банкер беглец има нужда преди всичко от психиатричен анализ, отколкото от семантичен. Само психиатър би могъл да анализира мислите на човек, който представя себе си за жертва не просто без основание за това, но същевременно прехвърлящ отговорността за фалита на четвъртата по големина българска банка на почти целия политически и икономически елит в страната.

Прокопиевото интервю, макар взето от удобен журналист, пропуска най-болната тема за Василев - защо продължава да се укрива от българските правораздавателни органи, които имат компетенцията да разследват твърденията му, макар и неподкрепени с доказателства, а като плод единствено на зле изфабрикувана защитна стратегия.