Цените на тока на борсата достигат рекордни стойности. Парламентът прие мораториум върху цените на тока и парното за бита, но само до края на март 2022 г. Въпросът какви сметки за ток ще плащаме след това остава открит. С въпроси защо се стигна до тук и какви мерки може да бъдат предприети се обърнахме към Цончо Ганев от партия „Възраждане“.

- Г-н Ганев, високите цени на тока са проблем за българския бизнес от няколко месеца, а досега нищо не беше направено за ограничаване на износа на електроенергия. Правилата на ЕС позволяват ли в извънредни ситуации ограничаване на износа на ток?
- Правилата на Европейския съюз позволяват да бъдат взети необходимите мерки за гарантиране сигурността на националната електропреносна и електроразпределителна мрежа с цел гарантиране сигурността на вътрешното електроснабдяване и обезпечаване баланса между потребление и електропроизводство. Високите цени на тока не дават такава възможност, съгласно правилата на ЕС. В момента нямаме проблем с генерирането на електрическа енергия, съответно и с потреблението. Имаме проблем с цените. Сега реално евтиният ток, произведен в България и субсидиран от българската държава, отива за износ и подпомага потребители в други държави, а скъпият ток произведен от американските ТЕЦ-ове се продава на българския бизнес и на нас като битови потребители. В момента бизнесът плаща с 400% по-скъп ток, изправен е пред тотален колапс и пред фалит. Ние от "Възраждане" смятаме, че това е равносилно на национално предателство, тъй като има достатъчно механизми, които вече предложихме и които биха могли да компенсират бизнеса в пълен размер и в същото време да не допуснат вдигане цената на тока за бита. Ние като държава винаги трябва да изхождаме от това какви са националните ни интереси, какво е полезно за нас като държава, като народ и за нас като българи.

- Преди няколко месеца служебното правителство обяви мерки за справяне с проблема с високата цена на тока. Сред тях бяха създаване на клирингова къща за сделките на Българската независима енергийна борса, пускане на борсата на по-малки количества ток, така че повече фирми да могат да участват. Има ли някакъв ефект от тях?
- Напротив, няма нищо такова. Реално въвеждането на клирингова къща дори леко би вдигнало цената на електроенергията за свободен пазар, тъй като услугите на клиринговите къщи са скъпи и неминуемо таксите за търговия, както и изискуемите обезпечения на пазарните сегменти на борсовия оператор ще се увеличат, което от своя страна ще се прехвърли като тежест върху крайната цена за бизнеса.

В същото време пускането на борсата на по-малки или на по-големи количества по никакъв начин не е свързано с броя фирми, които могат директно и самостоятелно да участват без посредник в лицето на търговците на електроенергия на свободен пазар. Всъщност подобна възможност имат само големите промишлени потребители, които са присъединени на високо напрежение. Но това дава само нормативна и техническа възможност за участие на борсата. Има сериозна бариера пред навлизането на нови участници на пазара или пред увеличаване на конкуренцията сред съществуващите участници на пазара. Процедурата по регистрацията за участие на Българска енергийна борса струва десетки хиляди, а след успешното u преминаване всяка година се плащат още толкова под формата на годишни такси за участие. Към това трябва да прибавим и необходимостта от поддържане на стотици хиляди левове обезпечение за участие под формата на паричен депозит или банкова гаранция. В крайна сметка всичко това отново води до увеличаване на крайната цена за бизнеса. Отпуснатата помощ за бизнеса в размер на 110 лв./МВтч е капка в морето, тъй като сметките за ток на стопанските консуматори са между 300 и 400 процента по-високи. Ясно се вижда, че те са за пред публиката и медиите. Не са реална подкрепа за българския бизнес.

- Неотдавна беше стартирана процедура за искане на разрешение от ЕС за намаляване на ДДС за тока и газа на 10%. Удачно ли е това и не е ли малко закъсняло?
- Безвъзвратно е закъсняло абсолютно всичко, което трябваше да се договаря с европейските институции. Това закъсняване започва още с подписването на договорите за присъединяване на България в Европейския съюз. Още тогава правителството на Сакскобурготски подписа договори, които са равносилни на национално предателство. Още тогава българската енергетика беше продадена, беше предадена и бяха закрити блокове от АЕЦ, живота на които можеше да бъде удължен.

Да, възможно е да се намали ДДС-то и това е мярка, която ще даде някакъв временен ефект, но генерално няма да реши проблема с либерализирания пазар. Всичко това, което днес наблюдаваме, не е за месец или два, това е тенденция, която ще продължи при положение, че ние изнасяме евтиния си ток, а държавата субсидира американските ТЕЦ-ове, а ние като потребители плащаме скъпият им ток. Ако тази практика продължава, нищо добро не ни очаква.

- Все още не е ясно кога битовите абонати ще бъдат извадени на свободния пазар на ток. Кога очаквате да стане това и правилно ли е - как едно домакинство може да бъде участник на свободния пазар и да си избира доставчик?
- Ако имаме национално отговорно правителство това трябва да бъде не забранено, а забравено. Ние сме държава, която си произвежда суровините, необходими за производството на електроенергия. В нашия Маришки басейн има въглища, които осигуряват независимостта на българската енергетика. Достатъчно е да осигурим на българския потребител достъп до енергията, която се произвежда от държавните ТЕЦ-ове и от АЕЦ. Трябва да мислим и при всяко взето решение да поставим на първо място българските национални интереси. Подписаните договори винаги могат да бъдат предоговаряни, а нашата държава има всякакви опции за влияние на европейските политики, тъй като сме пълноправен член на ЕС. Нашата държава може да налага вето на всичко, имаме право дори да блокираме бюджета на Европейския съюз. Но за това трябва да има национална воля. Управляващите, които са напред, да не бъдат марионетки на Брюксел, а да защитават националните ни интереси. Дълбоко се съмнявам, че новото правителство ще го направи. Напротив, смятам, че това, което наблюдаваме тези дни в парламента, а именно мораториум върху цените на тока, който беше наложен в парламента само за няколко часа, а на следващия ден същия този мораториум управляващата коалиция поиска да бъде отменен, тъй като имало техническа грешка, е потвърждение, че националните интереси не се защитават. Напротив защитават се интересите на брюкселските чиновници и на американската корпорация, която е собственик на двата американски ТЕЦ-а в Маришкия басейн.

- В Плана за възстановяване и устойчивост вече е записана дата за затваряне на въглищните ни централи. Какъв ще бъде ефектът от това за родната икономика?
- Изключително лицемерие от страна на ЕС е изнудването и натиска върху България за затваряне на въглищните ни централи, когато в същото време, на 30 май миналата година, в Германия заработи нова въглищна централа, а именно Datteln 4, при това въпреки продължили години наред, периодични протести срещу отварянето u от страна на климатични активисти.

Ние от "Възраждане" не сме спирали да говорим по темата за така наречената „Зелена сделка“. Наблюдаваме действията на Борисов, Радев и сега на Петков, които поеха ясни ангажименти, че ще продължат да изпълняват клаузите на „Зелената сделка“, която е пагубна за нашия суверенитет. Това ще доведе до икономически колапс, защото сме длъжни по т. нар. „Зелена сделка“ да затворим абсолютно всички ТЕЦ-ове в България. Така от износител на ток ще се превърнем във вносител, защото нямаме нужното количество ток, което да покрие потреблението в страната. Това неминуемо ще ни направи заложници на други държави, от които ще сме принудени да внасяме ток. В същото време вноса на ток по никакъв начин не гарантира сигурността на електроенергийната ни система. Нека си припомним зимата на 2017 г., когато острият недостиг на енергия, който от своя страна повдигна въпроса за морално остарелите мощности, които се държат като студен резерв и им се плаща разполагаемост без да може реално да се разчита на тях, наложи крайни мерки, като спиране на износа от 13-ти януари. Тогава електроенергийният ни системен оператор се обърна за помощ към колегите си в румънския оператор „Транселектрика“. Румънците ни отказаха внос, тъй като бяха изпаднали в същата ситуация. Всъщност всички съседни държави бяха спрели износа и всяка се оправяше, както може. На практика в България имаше режим на тока в по-малките населени места, а напрежението по мрежата се поддържаше ниско, което доведе до изгорели домакински електроуреди, по-високи сметки за ток и пр.

Реално ток ще можем да внасяме само и единствено от Турция, където през последните години заработиха няколко нови ядрени реактора, при това само до размера на възможния преносен капацитет на преносната мрежа, която имаме изградена към момента. И когато турски поток и газта минават през Турция и тока идва от Турция ставаме пряко зависими от турската външна политика - от това, което имат те като визия за развитие. Къде отива българският суверенитет? Една шепа национални предатели, част от последните няколко правителства продават националните ни интереси. Така наречената „Зелена сделка“ е част от въпросния пакт за развитие, който би трябвало да служи за възстановяване на последиците от кризата, създадена от Ковид 19. А той се оказва пряк рекет върху нашата икономика. Не можем да си позволим това, дори чисто финансово. Много ясно трябва да стане, че сумите, които са обещани по този така наречен пакт, са между 2 и 2,5 процента в най-добрия случай от БВП на България. За тези проценти българските правителства се съгласиха да унищожат енергетиката и поминъка на хиляди българи и да станем финансово и икономически зависими от други държави.

- Напоследък много модерно стана да се говори за енергия от възобновяеми източници. Възможно ли е ВЕИ-та да заменят въглищните централи в Маришкия басейн или е по-добре да развиваме ядрената си енергетика?
- Заместването на т. нар. базови мощности, а именно ТЕЦ и АЕЦ с ВЕИ мощности е меко казано несериозно, дори към ВЕИ централите да бъдат изграждани батерийни станции, които освен, че са скъпи като технология, производството им само по себе си замърсява не по- малко околната среда. Дори и с такива станции не би могло да се гарантира сигурната, безопасна и ефективна работа на електроенергийната система и непрекъснатостта на снабдяването на потребителите с електрическа енергия, най-малкото защото само с ВЕИ мощност не би могла да се регулира честотата на електроенергийната система. Представете си как един ФЕЦ произвежда енергия в условията на тежки зимни условия, без силна слънчева светлина, затрупан под два метра сняг. Представете си как един ВЕЦ произвежда енергия от замръзнала вода.

Въпреки това е добре, че ВЕИ отрасълът се развива. В момента ВЕИ централи масово се изграждат от отделни фирми с цел оптимизиране сметките за ток. Насърчаването на изграждане на ВЕИ мощности по-скоро трябва да се разглежда от държавата само като приоритет за изпълнение на поставените амбициозни, национални цели за енергийна ефективност.

- Какво според Вас трябва да направи страната ни с руския ядрен реактор, който има?
- През години се изговори много за това икономически целесъобразно ли е довършването на АЕЦ Белене, ще бъдем ли на печалба и пр. Никой, обаче, не отбеляза следното. Електроенергийният сектор, преди всичко друго е съществен елемент на националната сигурност. Нека припомня, че според приетата концепция за националната сигурност на Република България, политиката на сигурност разпределя националните ресурси така, че да се защити България от налагането на чужда политическа и икономическа воля и да се осигури правото u на суверенен избор по всички аспекти на вътрешната и външната политика, политиката за сигурност и отбрана.

В тази връзка България задължително трябва да построи втората си АЕЦ основно, защото имаме нужда от енергиен суверенитет. И на второ, защото вече сме инвестирали милиарди в тази АЕЦ. Освен това довършването на АЕЦ Белене ще осигури много работни места и това значително ще допринесе за икономическото развитие на Северна България.

- Ако в Маришкия басейн бъде изградена централа за производство на електроенергия от водород, това ще осигури ли работа на хората от затворените централи?
- Тази мантра, която се повтаря от всички привърженици на „Зелената сделка“ в България е абсолютна утопия, тъй като не е възможно да се случи. Ако оставим на страна огромния проблем породен от това, че над 100 000 семейства ще останат без поминък, няма как да затворим мините и ТЕЦ-ове ни, въобразявайки си, че ще изградим с магическа пръчка каквато и да било мощност, която да компенсира, токът от ТЕЦ-ове ни в енергийния ни микс. Няма какво да го компенсира при положение, че и за АЕЦ се планира планово затваряне на блоковете. Министърът на екологията заяви категорично, че България трябва да затвори всичките си ТЕЦ-ове. Този човек не заслужава доверието на "Възраждане" в парламента. Той трябва да бъде подведен под наказателна отговорност. Какво ще правим утре, когато всички бизнеси затворят и когато ние седим на тъмно по домовете си при минусови температури навън?

Нашият гост
Цончо Ганев е във "Възраждане" от създаването на политическата партия и е един от идеолозите й. Днес е част от Националния комитет на "Възраждане" и заема длъжността на зам.-председател. Завършил е специалност Икономика на търговията в Стопанска академия “Д. А. Ценов” в Свищов. Професионалният му път включва мениджърски позиции в международни компании. Там натрупва управленски опит, умение да ръководи и създава екипи от добре мотивирани професионалисти. Цончо Ганев е народен представител от 47-то Народно събрание и негов зам.-председател.