Алтин Хаджи беше един от най-силните чужденци, идвали в България. Албанецът е от първата вълна легионери, които пристигнаха в нашия футбол още в края на миналия век. Привлече го „Литекс“ и още в първата си година Хаджи беше избран за чужденец №1 на сезона.

В кариерата си албанският национал игра в ЦСКА, също в Кипър и Гърция. Почти пет години работи в посолството в София, но твърди, че футболът много му липсва.

След дълго отсъствие от медийното пространство Хаджи даде ексклузивно интервю за „Труд“.

- Отдавна излязохте от футболните среди, с какво се занимавате сега?

- Истина е, че от доста време не се занимавам с футбол. Бях на мисия в посолството на Албания в София, вече четири години и половина. Но футболът ми е в кръвта, а кръвта вода не става. 25 години се занимавах професионално с него и ми липсва.

- Следите ли събитията в българския?

- Винаги съм следял футбола. Виждам, че последните години се случва нещо позитивно. Големите отбори започват да показват, че в България футболът не е приключил. Много се радвам на успехите в Лига Европа и Шампионска лига. В държавите, в които ходя, всички говорят за този отбор – „Лудогорец“, който никой не познаваше преди десет години. Казват – възможно ли е да има такива футболисти в България? Това е радостно. Същото е и за ЦСКА, и за „Левски“. За големите отбори.

- Гриша Ганчев ви привлече преди 21 години в България. Сега той е начело на ЦСКА, а вие също игра при „червените“. Как виждате отбора под негово ръководство?

- Всички знаем г-н Ганчев какъв човек е и колко е дал за спорта, не само в „Литекс“ и в ЦСКА! Много се радвам, че той още се занимава с футбол и си дава душата за футбола в България!

- Вие и Албан Буши направихте отлична кариера в България. Няма ли във вашата страна в момента таланти от вашия калибър или вече те са скъпи за българското първенство и за родните клубове?

- Футболисти има, просто тогава бяха други времена. Сега имат възможност да играят навън в големи отбори. Пораснали са в държави, където школата и културата са други. Мисля си, че албанските футболисти направиха доста сериозна крачка в последните четири-пет години. Дано един ден да играят за големи отбори, да се борят за титли и купи. Това ще е успех и за националния тим на Албания.

- Как се стигна до трансфера ви в България преди 21 години?

- Беше много интересно, защото тогава бях млад. За първи път излязох от Албания и отидох в Гърция. Ситуацията беше дали ще успея или няма да успея в един много малък отбор – „Панахайки“ (Патра). През първата година успях да се наложа, започнаха и другите отбори да се интересуват от мен. Един тим искаше да ме привлече доста настойчиво. Един ден в националния отбор Албан Буши ме попита защо да не дойда в България, в един състав, който се бори за титла, за купа, да излезе в Европа. Мислех, че няма да постигна това толкова рано, но в един момент двата клуба се разбраха и аз дойдох в „Литекс“.

- Какво си спомняте от престоя в България? Кога беше най-трудно?

- В България определено винаги съм бил щастлив. Мога да кажа същото и за Кипър, където играх в Шампионска лига. Също и за Гърция, където направих първите си стъпки. Но мисля, че в България бяха най-хубавите ми години, защото един малък отбор от един малък град пребори такива грандове като ЦСКА и „Левски“.

- Спомняте ли си мачовете срещу Фреди Люнгберг, който води „Арсенал“? „Литекс“ елиминира неговия „Халмщад“.

- Да, това беше първият ми мач в България, в Бургас. Люнгберг беше голям футболист, а сега е треньор. Имам една снимка с него. Не вярвах, че ще играе в „Арсенал“. А веднага след нашите мачове той направи трансфер. Ще стане голям треньор.

- Странно, но дуелите между „Левски“ и „Литекс“ в един момент бяха сякаш по-ожесточени от тези във вечното дерби между „сини“ и „червени“. Как си го обяснявате?

- Ние живеехме за мачовете с „Левски“. Винаги чакахме с нетърпение тези сблъсъци. Не само аз, а всички мои приятели - футболисти. Бяхме готови не да играем с „Левски“, а да победим! Това беше целта на всички момчета в „Литекс“, които бяха много добри футболисти.

- А играхте ли в онзи култов мач пред 30 хиляди на „Герена“ със съдия Бернд Хайнеман, когато се решаваше титлата?

- Целият стадион беше пълен. На мача беше дошъл и един много добър мой приятел. Когато видя, че нашият отбор се бори в тази атмосфера, не повярва, че е възможно да има такъв мач в България. „Литекс“ срещу „Левски“ пред пълен стадион! Беше голяма радост! Тогава феновете бяха по-ентусиазирани, бяха по-близо до футбола. Това даваше по-голям импулс вътре на терена на играчите. Много е различно да играеш пред пълни трибуни или пред празни.

- В първия ви сезон в България ви определиха за чужденец №1 – какво ви даде този приз и кои бяха конкурентите?

- Когато станах чужденец №1, ми беше първата индивидуална награда като играч. Бях много радостен, че я печеля. Мисля, че я взех, защото целият отбор на „Литекс“ беше на много високо ниво. Не че аз бях чужденец №1, а всички играехме като едно цяло, за да побеждаваме и да станем шампиони! Кой ще стане чужденец №1 или най-добрият футболист на годината се определя от други хора.

- По ваше време чужденците бяха малко, но качествени. Сега са много, но не толкова качествени.

- И сега има добри чужденци. Тогава наистина бяха по-малко на брой. Отборите гледаха да вземат чужденец, но той да прави разликата. Сега по някакъв начин вратите са отворени, много футболисти идват и искат да се покажат. За мен името на България винаги е било на високо ниво за чужденците. Тук е по-труден футболът, отколкото навън. Защото когато дойдеш тук, първо трябва да покажеш, че заслужаваш да си чужденец в един отбор. Навремето легионерът трябваше да е два-три пъти по-добър от другите. Да помага на отбора, да помага и на себе си.

- Как избрахте да отидете в ЦСКА?

- Кой футболист не иска да играе в ЦСКА? Знам ЦСКА какъв отбор е, каква история има. Веднага когато дойде офертата от „червените“, казах на президента на гръцкия ми клуб, че отивам! За мен „Ираклис“ беше много голям отбор, но не беше в топ 3. А ЦСКА е топ!

- За един сезон почти не пропуснахте мач, но се задържахте само една година – защо?

- Да, беше малко странно. Моментът, в който дойдох в ЦСКА беше малко… Не заради моята игра и ниво в ЦСКА. Имаше други причини, които не харесвах. Казах си, че е по-добре да приключа тук и да си тръгна като приятел.

- За защитник вкарвахте много голове. Не сте ли мислил да смените позицията?

- Наистина за ляв бек да вкара много голове е доста трудно. Системата, с която играехме тогава и в националния тим, и в „Литекс“, и в ЦСКА, беше такава, че бековете излизаха напред по-често и имаха подкрепа от халфовете. Единствено това ми даваше шанс да излизам напред и понякога реализирах. Тази тактика на отбора помагаше да отбелязваме голове.

- Кой ляв бек най-много ви е импонирал? По това време модерен беше Роберто Карлуш…

- Още ми е той! Беше наистина голям играч. Не му липсваше абсолютно нищо.

- Албания се класира за Евро 2016, как се прие този факт?

- Беше голям успех, за който се работи години. Жалко, че и аз не можах да отида на такова първенство с националния тим. Но много се радвам, че с тези проблеми, Албания успя да стигне до най-голямото събитие.

- Тук писаха „как ще ги стигнем албанците“ – това вярвал ли сте го?

- Не мисля, че е така.

- Тирана откри нов модерен стадион – колко струваше и как беше построен?

- Бях на откриването на стадиона. Нещо много хубаво, уникално! Съжалявам, че в България още няма такъв. Бяхме се събрали всички стари играчи от националния тим по покана на президента на републиката, на президента на федерацията, на премиера. Всички бяхме заедно горе и гледахме. Не толкова се радвахме на мача, колкото на стадиона, който е като музей. Уникат!

- Албания вече мечтае да приеме домакинство на финал на Лига Европа или на Суперкупата на Европа.

- Всичко е възможно. С такъв стадион – защо не?

- А знаете ли, че ЦСКА иска да направи най-модерния стадион в страната?

- Вярвам в това нещо и го очаквам да стане!

- Кой е най-паметният ви мач за националния отбор?

- Няма да забравя никога победата срещу Гърция, когато бяха станали европейски шампиони. В Албания ги бихме с 2:0 със страхотна игра. Тогава живеех в Гърция и балансът беше малко развален. Като се прибрах, имаше малко проблеми, но това е футболът.

- Къде на Балканите се развива най-добре футболът?

- В последно време ми прави много голямо впечатление, че отбори от малки държави, например Косово, започват да се развиват по друг начин. Може би тези момчета, които са родени навън, а са дошли да играят в Косово… Гледал съм доста мачове и виждам, че нивото не е това, което беше. Там бързо изкачват стълбите, а в България, в Албания и в Гърция сме по-бавни. В Косово правят по-големи крачки.