Поскъпването е най-голямото от Жан-Виденовата зима насам

Цунамито с цените продължава. Храните са поскъпнали с 24,2% за година, показват данни на Националния статистически институт. Годишната инфлация към края на юли достигна нов рекорд от 17,3%. Това е повече от инфлацията по време на световната финансова криза от 2007-2008 г. Толкова голямо покачване на цените не е имало от Жан-Виденовата зима насам, тоест през последните 24 години. Младите хора никога през живота си не са виждали такова поскъпване.

Основните причини за това са закъснението на бившето правителство на Кирил Петков при изплащането на компенсации на бизнеса за скъпия ток, а след това въведените мерки от страна на ЕС срещу Русия и отказът на бившия кабинет да купува руски газ.

Първоначално след като тръгна лавината от покачващи се цени хората започнаха да харчат повече, за да изпреварят покачването на цените, което допълнително подхрани инфлацията.

През последните месеци обаче данните на НСИ показват, че потреблението вече се свива, което е единственият начин за стопиране ръста на цените.

Рекордната инфлация изяжда не само текущите доходи на гражданите и печалбите на фирмите, но и спестяванията им в банките. Заради нулевите лихви по депозитите през последната една година инфлацията реално е изяла по 173 лв. на всеки 1000 лв. в банка. А при общ размер на депозитите в банките от над 31,1 млрд. лв., инфлацията реално е стопила спестяванията на граждани и фирми с 5,38 млрд. лв.

През последната една година най-много са поскъпнали газообразните горива - с над 124%, показват данните на НСИ. На следващите места по покачване на цените са твърдите горива с 60% поскъпване и горивата за автомобили с 47%. При основните храни повишението на цените също е огромно. Маслото и олиото са поскъпнали с повече от 44% за година. Повишението на цените на млякото, млечните продукти и яйцата е с над 29%, а на хляба и зърнените храни - с 28,8%.

Въвеждането на нулева ставка на ДДС за хляба и брашното от началото на месец юли е довело до намаление на цената на хляба и зърнените храни през миналия месец само с 4,3%.

През юли имаше и понижение на цената на пшеницата. Така реално понижението на цената на хляба се дължи само на поевтиняване на пшеницата, а не толкова на нулевата ставка на ДДС. Някои търговски вериги свалиха цената на хляба през юли, а други не ги промениха.

Затова общото понижение на цените е само с 4,3%. Но поне в големите градове хората имат възможност да избират дали да продължат да купуват хляб на високите цени, или да пазаруват от магазини, в които цените на хляба са значително по-ниски.

Само за месец юли инфлацията е 1,1%, което е по-малко от месечните инфлации от януари до май. Отчасти това се дължи на сезонното поевтиняване на някои зеленчуци, както и на сезонни намаления. През юли например са се понижили цените на зеленчуци (-1,8%), дрехи (-1,7%), обувки (-2,6%), стоки от групата градинарство и цветарство (-1,5%). Цените на горивата са се понижили с 4,1% за месец, а на резервните части за коли с 0,3%.