Хора на изкуството създават уникално красиви градини

“Цветята винаги правят хората по-добри, по-щастливи и по-полезни, те са слънце, храна и лек за душата.”

Едва ли някой ще оспори думите на американския ботаник и растениевъд Лутър Бърбанк (1849 – 1926 г.), “бащата” на най-популярния американски сорт картофи “Ръсет Бърбанк”. В (почти) всеки дом има цветя, в (почти) всяка къща – градина. Не правят изключение хората на изкуството. Моне, Диор, Гауди и мног други творци създават градини шедьоври, които привличат милиони туристи. Ето кратък преглед на това кой, какво и къде оставя за поколенията.

Клод Моне в Живерни

В сърцето на Европа, на около час път с кола от Париж, се намира една от най-известните, най-добре поддържани и най-важни за историята на изобразителното изкуство градини в света. В малкото градче Живерни някога е живял Клод Моне (1840 - 1926 г.), а неговият живописен дом с розова фасада и зелени капаци на прозорците е заобиколен от разкошен двор с изобилие от цветя, храсти, дървета и малък поток. Това е може би най-прочутата „творческа“ градина, която може да бъде разпозната в много от картините на художника. Той я обожава и я рисува неуморно от различни гледни точки и в различни часове на деня с променящата се светлина.

Аранжировката на и подборът на цветята са дело на самия Моне. Събрал е близо 100 000 растения – от най-обикновените и често срещани до най-екзотичните. Поразително красиви са езерцето с лилиите и извитият зелен мост над него в японски стил, обкичен с цветя. Днес градината и домът на импресиониста са туристическа атракция.

Емил Нолде в Зеебюл

Живот без зеленина и цветя? Това е невъзможно за германския художник експресионист Емил Нолде (1867 – 1956 г.) и съпругатата му Ада. Навсякъде, където живеят, те се обграждат с красиви растения. Така се случва и през 1927 г., когато се заселват на гола могила в северногерманското градче Зеебюл на границата с Дания. На мястото, където никне само гола трева, те смесват калната почва с пясък и торф, засаждат цветя и храсти и така защитават от вятъра своята къща с естествен „зелен“ щит. Създават пътеки във формата на буквите А и Е (инициалите на Ада и Емил), по които днес минават посетителите на музея на изкуството на Нолде. Гостите могат да си представят как художникът се е разхождал по алеите, заобиколени от гладиоли и лупини, които са изобразени и на картините му.

Андре Хелер на езерото Гарда

Различни части на света, събрани на едно място – това представлява градината на 70-годишния германски певец, поет и актьор Андре Хелер. Тя се намира в курорта Гардоне на езерото Гарда в Северна Италия. През миналия век началото на колекцията от екзотични растения е поставено от австрийския ботаник и зъболекар Артур Хруска, който ги засажда в близост до лозя и маслинова гора. Неговата мечта е да направи световна градина, затова се изработват хълмове, водоеми и езера. След смъртта му мисията е продължена от фондацията на Хелер, флората е обогатена и допълнена със склулптури. Там могат да бъдат разгледани над 500 растителни видове от цялата планета – бамбукови, тропически, алпийски и всякакви други.

От няколко години съществува и втора градина на Хелер, която се намира в древната мароканска столица Маракеш и носи името „Анима“ – душа. И тук растенията са свързани с изкуството, а по алеите са разположени големи цветни маски.

Херман Хесе на Боденското езеро

Писателят, художник и поет Херман Хесе (1877-1962 г.) прекарва 5 години от живота си в градчето Гайенхофен на брега на Боденското езеро, където се събират границите на три държави – Австрия, Германия и Швейцария. Там се намира първата и единствена къща, която той строи, но я продава, след като се мести в Берн. Допреди няколко години тя бе почти разрушена, на претърпя реставрация благодарение на усилията на местните граждани. Градината също е възстановена по рисунките и бележките на Хесе. Някога семейството му е отглеждало зеленчуци, плодове и боровинки. Самият той е засаждал различни цветя – далии, латинки, слънчогледи. Днес домът и градината могат да бъдат посетени от туристи.

Кристиан Диор

в Гранвил

Легендарният дизайнер Кристиан Диор (1905 – 1957 г.) е роден в рибарското градче Гранвил в Нормандия на френското атлантическо крайбрежие. Семейната градина в английски стил го вдъхновява още като дете, а по-късно той проектира езерото и перголата. Занимава се е и с розите и екзотичните растения. Това несъмнено личи в неговите модни мотиви и парфюми, също както присъствието на зеления цвят. Днес фамилното имение с изглед към Ламанша е превърнато в музей, където посетителите могат гледат ревюта, да научат много за парфюмите на Диор и да се разходят в градината, засадена от неговата майка с одобрението на баща му. Ако те са знаели, че напразно се надяват синът им да стане дипломат, може би щяха да изкоренят цветята и да му забранят да се занимава с градинарство, защото то го вдъхновява за дизайнер.

Сесар Манрике

на Лансароте

Малко са хората, които имат такова силно влияние върху испанския остров Лансароте от Канарския архипелаг, както местният архитект, скулптор и художник Сесар Манрике (1919 – 1992 г.). Още през 1968 г. той запретва ръкави да превърне родното си място в едно от най-красивите кътчета в света. Негова е идеята да се строят къщи само в традиционен стил с бели фасади, дървени балкони в зелен или син цвят и на не повече от два етажа, както и да бъдат премахнати рекламните плакати по улиците. През 1970 г. Манрике открива едно красиво смокиново дърво, поникнало върху лава и решава да създаде дом там. Собственикът му дарява парцела, тъй като не вижда никаква стойност в него. И творецът построява къща, която не само обитава, но и превръща в културен център.

Едно от неговите най-известни творения е Градината на кактусите, създадена в стара каменна кариера. Там растат над 1400 вида кактусови и екзотични растения, стените са от лава и камъни, има и стара вятърна мелница.

Антони Гауди

в Барселона

През 1883 г. известният с неповторимия си стил испански архитект Антони Гауди (1852 – 1926 г.) се захваща да обнови парка на индустриалеца Еусеби Гуел, който тогава се намира в покрайнините на Барселона. Резултатът от работата на Гауди днес е позната на милиони хора по целия свят, включително и на много българи, които са посещавали града. Портата от парче ковано желязо, двете бивши конюшни на входа, терасата с дълга извита пейка от цветна мозайка, фонтанът с пъстрия саламандър, къщата музей на архитекта – всичко това заслужава да се види и се посещава от хиляди туристи всеки ден.

Паркът има и своите обширни зелени зони, макар че хората обръщат повече внимание на творенията на Гауди, които създават до голяма степен автентичния образ на Барселона, начело с най-монументалното му и незавършено още произведение Саграда Фамилия.

Жак Мажорел

в Маракеш

Френският художник Жак Мажорел (1886 – 1962 г.) става собственик на земя в Маракеш (тогава френска територия), построява там къща и създава градина. Като запален ботаник в продължение на десетилетия събира и отглежда растения от целия свят – бунгевилии, кактуси, бамбук, палми... Домът му е боядисан в много характерно кобалтово синьо, за да подчертава зеленината в градината. Този цвят става известен като „синьото на Мажорел“.

Днес градината е отворена за посетители и принадлежи на фондацията на модния дизайнер Ив Сен Лоран. Той намира в нея толкова голямо вдъхновение за своите колекции, че от 2002 г. се мести да живее в Маракеш. След като умира през 2002 г. прахът му е разпръснат в розовата градина. Събраните от Ив Сен Лоран текстили от Северна Африка, бижута, картини и склулптури могат да бъдат разгледани в музей на ислямското изкуство.

Огюст Роден в Париж

Френският скулптор и един от основоположниците на импресионизма в пластиката Огюст Роден (1840 – 1917 г.) живее от 1908 г. до смъртта си в градски дворец на улица „Варен“ в Париж и дори спасява постройката от разрушаване, тъй като на мястото й трябвало да бъдат издигнати жилища за населението. След кончината на твореца, по негово желание сградата е превърната в музей, където се намират много от произведенията му. Някои от тях могат да бъдат видяни в обширната прилежаща градина.Там се намира може би най-известната му творба – Мислителят.

Днес градината с площ три хектара представлява оазис на спокойствието в големия град. В музея се намират не само творби на Роден, но и работи на Винсент ван Гог и Едвард Мунк.

Макс Либерман

в Берлин

Любим обект за рисуване на германския живописец Макс Либерман (1847 – 1935 г.) също е създадената от него градина на брега на езерото Ванзее в Берлин. Къщата му е заобиколена от 7000 квадратни метра зелена идилия и насаждения от декоративни и плодни дървета. Около дома се разстилат зеленчуковите и цветните лехи, а до брега се стига през голяма английска поляна с кокетна брезова горичка.

Градината съществува и днес, въпреки че – заради еврейския произход на Либерман - през 1940 г. по времето на Третия райх е разделена на части и използвана по различни предназначения. През 2002 г. започва нейното възстановяване в оригиналния й вид и днес представлява музей.

 

Джулия Робъртс и Ким Уайлд - фурии в

задния двор

Някои от най-известните и красиви жени в света не се колебаят да хванат мотиката и да развалят маникюра си, за да прекопаят градината. Отглеждането на цветя и други растения е хоби на много знаменитости. Британската попзвезда Ким Уайлд се захваща с него по време на първата си бременност, за да отгледа децата си сред зеленина и цветя и да възстанови вътрешния си баланс след стресовия период на активна музикална кариера. Участва в специализирани тв предавания по темата, издава две книги, печели и градинарски конкурси.

Английската актриса Елизабет Хърли притежава 400 акра биоферма, където произвежда екологични продукти. Нейната колежка Джулия Робъртс е привърженик на биоградинарството като източник на храна за семейството си. Слухове твърдят, че отглежда зеленчуци и плодове в задния двор на имението си Малибу. Същото прави и Рийз Уидърспун в ранчото си в Калифорния, където си произвежда домати, краставици и дори домашни пилета.