Луксозният трен беше зареден с вода, кашони с чаши, с българско кисело мляко и наши езерни раци

Най-аристократичният му машинист е бил цар Борис III

Малки и големи, семейства с кучета и летовници, зарязали плажа, посрещнаха легендарния „Ориент Експрес“. Той пристигна на IV коловоз на гара Варна малко след 18 ч.в сряда със закъснение близо час. Буквално целият град се изсипа на перона, полиция и жандармерия трудно удържаха наплива от хора, обезумели да си правят селфи до влака-лукс. По стара българска традиция всички 91 пасажери от 12 националности бяха посрещнати от момиче и момче в национални носии и с питка и сол.

Бавно и в разкош по класическия маршрут Париж-Истанбул през България в атрактивната композиция се возят и този път най-много американци, след тях са британци, австралийци, холандци, французи, канадци, белгийци, финландци, двама японци, и един поляк. За да изживеят гостите незабравимото си едноседмично приключение в лукс, за тях се грижи персонал от 40 души от Франция и Италия - все полиглоти.

Шафнерите са с красиви изискани униформи, сърдечно усмихнати, а младият Паоло събра около себе си на перона най-много фенки. Главният готвач е италианец, но кухнята е предимно френска със седемстепенно меню. По традиция в него се предлагат и традиционни ястия, типични за страните, през които минава „Ориент Експрес“. От 16-те вагона 3 са ресторанти, масите на които греят със снежнобели покривки, вазите са винаги със свежи рози и фрезии. На всяка от тях е поставена поздравителна картичка за гостите. Съдовете и приборите са сребърни и позлатени. По стените има красиви стъклени апликации, лампиони пръскат обилна светлина, пречупена през тежки драперии в духа на модата от началото на миналия век.

Цялото обзавеждане е суперлуксозно, предимно в дърво и кожа и в господстващия за онова време стил ар-деко, спомня си репортер на „Труд“, защото този път медиите не бяха допуснати на борда на „Ориент Експрес“. За вечерята във вагон-ресторантите се изисква спазването на строг дрескод - вечерни рокли, смокинги, папийонки. Купетата са също разкошни, със самостоятелна баня, килимите, с които са застлани, са скъпи и меки. Във вагоните има музикален салон, фризьорски салон, бар и зали за развлечения. Вината, които се сервират, са селектирани, подбрани от сомелиер за всяко пътуване.

Докато траеше престоят във Варна, луксозният трен беше зареден с вода, кашони с чаши, с българско кисело мляко и обичайно със сладководни езерни раци, научи „Труд“.

Заради закъснението културната програма на гостите във Варна беше сгъстена, но те успяха да посетят Археологическия музей с най-старото обработено злато в света, както и правителствената резиденция „Евксиноград“ с величествения парк и красивия морски залив почти на залез. Влакът, теглен от локомотив на БДЖ, което разочарова в началото многобройните посрещачи, тръгна след 21 ч. Пловдивска бригада от машинисти го поема от Ямбол до границата на Капитан Андреево, където след нощна почивка потегля с турски локомотив за мегаполиса Истанбул.

Легендарният „Ориент-Експрес“, придобил световна слава от романа на кралицата на криминалния жанр Агата Кристи, пътува веднъж годишно от Париж през Виена, Будапеща, Букурещ, Русе и Варна до Истанбул. Цената на еднопосочния билет преди години беше 5000 евро, стигна след това до 10 000 евро, а сега е 8000 евро. По-късите пътувания до Венеция, Верона или до Берлин са по-евтини, а през ноември маршрутите се съобразяват с Виенския бал.

Създател на „Ориент експрес“ е Жорж Нагелмакерс, син на белгийски банкер, който на 10 октомври 1882 г. поканва гости на железопътно пътуване със своя „Светкавичен луксозен влак“ от Париж до Виена. Първото меню на борда на влака тогава се състои от: стриди, супа с италиански макаронени изделия, калкан със зелен сос, пилешко „a la chasseur“, филе от говеждо месо с картофи, дивеч, маруля, шоколадов пудинг и бюфет от десерти. На 4 октомври 1883 година започва първото пътуване между Запада и Изтока. Официално влакът е преименуван на „Ориент Експрес“ (Orient Express) през 1891 г.

По различно време сред най-известните му пасажери са били Франц-Йосиф, Оноре дьо Балзак, Шарл де Гол, Агата Кристи, Елизабет Втора и много други знаменитости. Най-аристократичният му машинист е бил цар Борис III, който е управлявал машината на територията на България. Баща му княз Фердинанд също е карал влака. През 30-те години на ХХ век влакът е спирал и в София, както свидетелства Агата Кристи. Всъщност, сюжетът в „Убийство в Ориент Експрес“ не се развива по класическия маршрут, а по така наречения Simplon Orient Express, създаден след Първата световна война, който минава през Милано, Венеция, Загреб, Белград и София.

През 1977 година, когато влакът слиза от релсите, се намесва Джеймс Шърууд. Той изкупува вагоните и дава още 16 млн. долара, за да издири и реставрира всички оцелели части на композицията от различни краища на Европа.

Влакът премина на 27 август през България този път под името Venice Simplon Orient Express.