И нейната щерка Оля Ал Ахмед, която се напъва да ме съди

Съпругът на Петкова бил потомък на Рамзес Трети. "Ай стига бе!", възкликнаха ония, които нямат фамилна връзка с династията на фараоните

Наскоро излезе моята монография "Скандалните книги в българската литература". В нея има очерк за стихосбирката "Куршуми в пясъка" на поетесата Ваня Петкова. Скандал, който се върти от десетилетия. През социализма разказваха историята по кафенетата. Демокрацията й даде гласност в печата.

През 1967 година издателство "Народна младеж" пусна книгата и тръгнаха легендите. Като фактолог, аз черпя сведения от извора. Това е Валентин Караманчев, директор на издателството, може да му се вярва.

"По онова време – пише той – с пресата, културата и книгоиздаването се занимаваше един отдел. За всяко от тези направления имаше заместник-завеждащ. За издателствата отговаряше Иван Вълов – бивш ремсов деятел и вестникар за кратко време. Извика ме той един ден и още от вратата ме спретна. Подаде ми току-що появилата се втора книга на поетесата Ваня Петкова. Зачудих се и попитах каква е причината за гнева му."

"Как каква е? Прочети заглавието", сочи Вълов. "Чел съм и не само заглавието. Една хубава книга", отвръща Караманчев. "Прочети какво пише на корицата. За вътре не те питам", свива вежди ремсистът. "Прочетох го", рапортува подчиненият. "Не схващаш ли? Тогава, срам не срам, аз ще ти го прочета както сте го написали", отваря му очите началникът със словореда:

КУР-
ШУМИ 
В
ПЯСЪКА

"Започнали бяхме – обяснява Караманчев – да издаваме нова поредица и за да я отличим от поетичните дебюти в "Смяна" предпочетохме тесен и удължен формат на книжното тяло. Художникът, като не могъл да събере думата "Куршуми" на един ред, беше я пренесъл на два реда."

Гласи сякаш мъжката гордост шуми в пясъка!

Скандалната книга

Коя е Ваня Петкова?

Родена през 1944 г. в София, завършва славянска филология в Университета. Редактор в детското списание "Славейче" и преводач в Судан. Работи във вестник "Литературен фронт", специализира испански език в Хавана. После дълги години се труди в списание "Съвременник".

Ваня Петкова влезе стихийно в литературата. За четири поредни години тиражира шест книги. Критиката ги посрещна благосклонно, но Петкова се чувстваше недооценена. Подозираше, че я вземат за средностатистическо дарование, а тя се имаше за екстраординарно. Искаше около нея да се шуми, като оная работа в пясъка. Да я аплодират и венцеславят.

До заветния Парнас само с езикови средства не се стига. Потребни са скандали и Ваня започна да ги фабрикува. Първо създаде митология около родословното си дърво. Гръцка, руска, че и черкезка кръв са забъркани в генетичен компот. Баба й била украино-полтавска графиня, а дядото генерал от армията на Врангел. Съпругът на Петкова, суданецът Нури Садик, бил потомък на фараона Рамзес Трети.

"Ай стига бе!", възкликнаха ония, които нямат фамилна връзка с династията на фараоните.

Като оправи родата, Ваня се зае със себе си. "Митът за мен беше – изповядва се тя в едно интервю, – че съм голяма любовница, поетеса на любовта и побойница. Имах и имам високо самочувствие на здрава, хубава, атрактивна жена, с интелект, знания и външност. Бях харесвана и обичана. Главно мъже съм била в живота си. Аз съм известна като терористка сред поетесите."

Поетът Борислав Геронтиев е на същото мнение: "Ваня започна като многообещаваща поетеса. Тя беше импулсивна, шумна, с големи заложби. Но около нея се създаде една митология на скандална поетеса, на бабаитка и мъжемелачка и това сякаш й харесваше. Мисля, обаче, че то й попречи в позиционирането, както и в нейното творчеството."

Случаят "Куршуми в пясъка" е продукт на тази нарочно търсена скандалност. Откакто съществува книгоиздаването, на автора му показват с каква корица ще излезе неговото съчинение. Ваня Петкова е видяла проекта и не е възроптала. Какъв сюжет обаче за поредната буреносна самореклама!

"Аз ревнах и веднага се оплаках на Тодор Живков. Той се разпореди книгата да бъде иззета от книжарниците, после се преиздаде с нова корица. И сега тая книжка е библиографска рядкост..." Така дописа поетесата знаменития епос "Хиляда и една нощ".

"Куршуми в пясъка" не е била с тире по книжарниците. Не е изземвана, преиздавана и не е библиографска рядкост. Със заповед на цензура Иван Вълов още при сигналните бройки преработват само корицата. В платоничен вид книгата тръгва към ценителите на изящната словесност.

Оля Ал Ахмед е дъщеря на приснопаметната Ваня Петкова. Метнала се е на майка си, който я види, си плюе в пазвата да избегне скандала. Пенчо Ковачев пропусна народното поверие и си навлече беля. "Кой скрои номера на Ваня Петкова с "Кур-шуми в пясъка", попита той през 2015 г. Под това заглавие известният журналист публикува разследване в "24 часа".

Пенчо се позова на Иван Гранитски, който му разказал куриозния епизод. Ал Ахмед изневиделица нападнала Гранитски – като Путин Украйна. С въпрос истина ли е или мъти водата на международното положение. Гранитски отрекъл, защото не е плюл в пазвата. После Ковачев се консултира пак с него и документира за грядущите поколения:

"Днес, 15 юли 2015 г., Иван Гранитски ми каза, че Оля Ал Ахмед му се обадила силно ядосана по телефона и той й обяснил, че наистина е чул такава история със стихосбирката на майка й, но не знае тя дали е истина или е част от писателската митология."

"24 часа" пусна опровержение на Ал Ахмед. Пенчо Ковачев подготви текст, където точка по точка зачеркна нейните небивалици. Вестникът обаче отказа да го публикува. "Борко, защо спряхте отговора на Пенчо?", попитах главния редактор Борислав Зюмбюлев. "Защото, ако бяхме го пуснали, щерката пак щеше да отвърне и разправията да продължи до безкрая."

Така е, Ал Ахмед е по-опасна от коронавируса. От него може да се излекуваш, но от нея не. Излезе моята книга и тръгна да тормози онези, които я представиха. Росен Петров в "Операция история", Иво Сиромахов в "Шоуто на Слави", Христо Кьосев в "Галерия". Опита и в "Труд", но за нашия вестник бронебойни патрони няма открити.

Най-сетне намери себе си в Българското национално радио. Думата й даде предаването "Законът и Темида". Направено по Гьобелсов тертип. Трупат сто лъжи, които се обръщат в истина. После една юристка прогнозира дали ще те съдят. За мене изрече:

Оля Ал Ахмед би могла да защити своите права по съдебен ред и аз считам, че това е единствената и най-разумна възможност. За да пристъпи тя към съдебно производство, тя трябва да прецени дали иска да търси наказателна отговорност от лицето, изнесло тези факти и обстоятелства (обидата и клеветата по българското законодателство са престъпления, макар и леко наказуеми), или би предпочела по гражданскоправен път да търси някакво обезщетение, без да търпи наказателна отговорност.

Там някъде в отвъдното Гьобелс е изръкопляскал!

Нито водещата, нито адвокатката са чели моя очерк за "Куршуми в пясъка". Където няма следа от обиди и клевети. Има "средностатистическо дарование". Според каноните на свободното слово това е литературна оценка. Мнозина световни класици са оспорвани, но досега никой не е сложил белезници на техните критици. С тази разлика, че Ваня Петкова е на светлинни години от класиката. Просто е средностатистическа.

У нас обаче мракобесническата цензура още я има. От радиото те пращат на трибунала. С трамвай № 10 до Съдебната палата. Пак добре, че не е направо на ешафода.