Знаменитият Закон за трюфелите, внесен от патриотите в парламента, излиза тези дни на дневен ред. Има 3 причини за важното му значение.

Първата е, че по данни на вносителите цената на тия гъби, наричани „черните и белите диаманти“, стигала до 10 000 лв. на килограм, а ловците им - двуноги и четириноги - били над 30 000 у нас и правели 200 милиона оборот на пазара. Е, да. Тия цифри са внушителни дори и след преизчисляването им по формулата „Посмали, Манго“.

Каква е втората причина? Пазарът на трюфели у нас е май единственият, който е апетитен, а не е монополизиран и е без регистрационен режим. Това крие опасност да се облажат от него случайни хора и кучета - и то такива, които не са виждали деликатеса в чиния. Това е в противовес с родната икономическа традиция. И не е по плана на ваксинирането, който дава например на гледачите на норки предимство, наравно с лекарите и учителите. Защо да не даде такова и на берачите на трюфели? Нали и те са с моден бизнес.

А третата причина? Тя е, че след като имаме Закон за розите, Закон за храните, за земята, за енергията, за животните, за водите и за всичко друго, което расте, тече или хвърчи, трябва и със Закон за трюфелите да се сдобием. А защо не и със Закон за снежинките! Представете си само какви приходи от глоби и такси ще се реализират! До 20 000 лв. за куче, изровило неправомерно трюфел. И до 10 000 за неправилно паднала снежинка!

Представяте ли си?! С тия пари колко самолети и колко кораби можем да купим! И да се возим с тях на учения, ако искаме. Купуваме си билети и се издииигаме, и се спууускаме... Прелест... Хубост! Като приемем Закон за лунапарковете, разбира се. Време има. До края на това НС остават 120 дни.