Бяло злато от Африка

На 45 години бялата южонафриканска лъвица Чарлийз Терон продължава да си избира екшън роли. Тя е едно от най-големите имена в суперпродукцията “Бързи и яростни 9”, която очакваме по кината в средата на юли. Терон става звезда преди близо 25 години с ролята си в “Адвокат на дявола”. После участва в “Могъщия Джо Янг” и “Италианска афера”, а през 2003-а постига най-големия си актьорски връх с изпълнението си в автобиографичната криминална драма “Чудовище”.

Терон получава наградата “Оскар” за главна женска роля за превъплъщението си в печално известната серийна убийца и проститутка Айлийн Уорнърс. Красавицата е неузнаваема под пластове качествен художествен грим и маниери, които успяват да превърнат нейния разкошен външен вид в заплашителна грозота и измъченост.

- Чарлийз, какво да очакват милионите зрители от “Бързи и яростни 9”, който със сигурност ще бъде най-големите глобални заглавия на лятото?
- Очаквайте безупречен екшън и едни невероятни жени в центъра на всичко. Женските образи вдигат летвата в “Бързи и яростни 9”. Те ясно очертават своята територия във франчайза. Съгласна съм и с всички аргументи на колежката ми Мишел Родригес по отношение на женските роли в поредицата. Жените правят неочаквани неща във филма.

- Самият филм беше отлаган на няколко пъти заради пандемията, която промени всичко. Колко различна сте вие след една година на Ковид-криза?
- Това е големият въпрос. Мисля, че съм по-тревожна и притеснена сега, отколкото бях преди пандемията. Има повече гняв в мен. Беше една наистина скапана година.

- Как изглеждаше животът ви в тази ситуация?
Имам деца на пет и девет години, които трябваше да се учат онлайн у дома. Относно славата - никога не съм се чувствала по-комфортно като известна жена. Нямаше ги светските събития, липсваше нездравия интерес, цялата повърхностна суматоха.
Това е единственото нещо, което не харесвах в работата си. Когато реших да стана актриса преди години още живеех във ферма в Република Южна Африка. Там нямаше много материали за знаменитости. Знаех за Том Ханкс и обичах неговите филми. Както и Голди Хоун.

- Наскоро написахте в социалните мрежи, че бихте играли в лесбийска версия на “Умирай трудно”. Как ви хрумна?
- Защо не. Стори ми се забавна и брилянтна идея. Един човек, мой фен, го написа като предложение в “Туитър” и аз отговорих, че бих участвала в подобно нещо. Той не можа да повярва. Отвърнах, че веднага се подписвам под такава роля. “Умирай трудно” с две жени. Чудесна идея.

- Вие от години се снимате в екшъни и зрелищни продукции. Харесвате ли ролите на жени воини?
- Разбира се. Обожавам да пресъздавам жена на екрана, която владее всякакви бойни изкуства. Това страхотно предизвикателство за мен като актриса и човек. Аз се запалих истински по бойните сцени по време на “Атомната блондинка” преди няколко години.
Тогава работихме с екипа каскадьори и бойни хореографи на Киану Рийвс от неговата екшън поредица “Джон Уик”. Трябва да кажа, че те са феноменални професионалисти. Вече се чувствам част от света на екшън киното. Работила съм с най-добрите в индустрията и съм научила много.

- И после дойде ролята в “Адвокат на дявола”...
- Да. След този успех имаше много хора, които ме съветваха да кова желязото, докато е горещо и ме тласкаха в посока на свръхсексуализираните роли, разчитащи на показването на повече плът. Но на мен не ми се играеше една и съща роля постоянно.
Но тогава изглеждах като модел и знаех, че ще ми бъде трудно да си намирам по-сериозни роли, които не се фокусират толкова много върху външния вид.

- Как си избирате роли?
- Когато харесам някой сценарий ставам обсебена от текста, от образа и не ми е трудно да се вкарам в този нов свят и в кожата на персонажа. По принцип си падам малко обсесивна. Първоначалното вдъхновение за изиграването на образ идва с много самотно и вътрешно преживяване. През цялото време си мисля за героинята ми. Всичко в живота ми се устремява към една единствена цел - да пресъздам този образ в детайл и по възможно най-убедителния и реалистичен начин.

- Какво е най-важното във вашия бизнес?
- За мен най-важното, това, което ме обсебва, е улавянето на човешкото състояние. Природата на образа, навиците, привичките. Какво те прави човек, какво ни събира и отдалечава. Трябва да се изправя пред чистата и честна истина. Една от тези истини е, че има много неща, които не може да контролираме.