Ситуацията в Косово се успокои временно, но докога ще продължи това несигурно примирие никой не знае 

Европейският съюз вижда шанс да се върне обратно на позицията на единствен посредник в диалога между Прищина и Белград

Бомба с часовников механизъм. Оригинално заглавие - Timebomb. Филм, излязъл на екраните през май 1991 г. Хубав или лош, направил пари и слава или не, няма значение.  Казват, че картината е на основата на роман със същото заглавие, излязъл много преди филма. И това не е толкова важно в момента. 

Важното е, че от този момент неговото заглавие „Бомба с часовников механизъм“ стана емблема на всички онези ситуации в най-различни сфери от живота, където нещо предстои да се случи и то никак не е добро. Просто часовникът цъка, времето се отмерва по някакъв определен от други обстоятелства или личности график с ужасяваща точност. 

Та, казвам, че оттогава насам това „Бомба с часовников механизъм“, която трябва да избухне когато й дойде програмираният момент, се лепва на всяка една ситуация, в която е заложен капан. Дали е свързана с тероризъм, или е част от политическа игра, или е заради финансов срив или икономически крах, все е тая. 

Ако всичко това, което говоря, ви се стори прекалено философски и отвлечено от реалността, ще посоча само един пример и той е свързан с всичко, което се случва в отношенията между Белград и Прищина. Или което ще се случи в най-близко бъдеще, да речем. През уикенда отново избухна за пореден път напрежение около границата. Този път свързано с намерението на властите в Косово да въведат някакъв ред в документацията при влизането на сръбски граждани на територията на страната. И разбира се, да опитат да започнат да променят регистрационните номера на автомобилите на онези граждани на Косово, които все още са с някогашните сръбски означения.

Премиерът Албин Курти се позова на изискването за реципрочност в отношенията на Косово със Сърбия, тъй като от Белград вече години наред практикуват същата процедура при влизането на косовари на сръбска територия. 

Независимо каква политическа гарнитура бе на власт в Прищина - дали правителствата на Хашим Тачи или някой друг от бившите командири на Армията за освобождение на Косово, или сегашният Албин Курти, който няма нищо общо с войната против сръбските власти в провинцията, проблемът все е стоял. Най-накрая, през юни, Курти и неговото правителство обявиха, че от 1 август влиза в сила нова гранично-контролна процедура за сърбите, влизащи или излизащи от Косово.

Решението бе публично оповестено, за него се знаеше, на всичко отгоре и представителите на международните институции и посолства в Прищина бяха наясно. Имаше достатъчно време и сръбската страна да се подготви, а не онзи ден да играе ролята на крайно изненадана, че това се случва. И да реагира по начина, по който вече знаем, че го прави при други случаи на реакция по отношение на тиктакащия часовников механизъм.

Местните сърби в една от общините в северна част на Косово изкараха два-три тежкотоварни автомобила, които задръстиха пътя към граничните пунктове със Сърбия. Някъде се чуха изстрели, за които после стана известно, че не са предизвикали жертви. Косовските специални части се отправиха в тая посока, два от граничните пунктове спряха да работят, а на север, отвъд границата президентът Александър Вучич само това и чакаше, за да се включи в играта - специално обръщение по телевизията, ненадейно, но публично оповестено посещение в Генералния щаб на армията, тук-там в някои от контролираните от властта медии тръгнаха „фейк нюз“ за това, че сръбската армия се е придвижила към границата, дори била я преминала на някои места, въпреки че според споразумението от Куманово през юни 1999 г. тя няма право да се приближава на по-малко от 5 км от граничната линия с Косово. Какво да кажа - истинска класика и пример за създаване на напрежение, за неговата внимателна ескалация и контрол до степен да не се преминават „горещите“ граници. Среднощна среща в Прищина между премиера Курти, президентката Вльора Османи и американския посланик, последвана от решение мярката на властите в Косово да се отложи с месец.

Казват, че в Белград вдигнали чаши да се поздравяват, че този път - за първи път!, имали усещането за подкрепа от страна на ЕС и от САЩ не за Прищина, а за Сърбия и Вучич. За тях всяка такава „етапна“, макар и малка, победа означава, че линията на отричане на независимостта на Косово продължава, че бойкотирането на суверенитета на властите в Прищина над цялата територия на държавата дава плодове като държи изкъсо косовските политици, вменявайки им нервност и нетърпение, карайки ги да грешат понякога. Защото има ли някой, за когото да не е ясно, че всъщност не някакви декларации и временни регистрационни номера са истинският проблем. Истинският проблем е, че ако бъдат преглътнати от Белград, това ще означава признаване на косовската администрация като елемент от държавността й. Е, това Вучич, поне засега, мисля си, не може да приеме.

И по това може да се спори, но на кого не е ясно, че Вучич държи контрола на голяма част от медиите в страната и че в момента търси повод за публична политическа изява, която да утвърди позицията му на президент-патриот и регионален лидер. Той се намира в такава позиция заради отказа си да подкрепи санкциите срещу Русия, че всеки, дори и най-малък повод, който би могъл да му донесе пропагандни точки като миротворец, е добре дошъл. А положението в отношенията на Сърбия с Косово е такова, че там където и да пипнеш, винаги можеш да извадиш ситуация, в която да се проявиш и като държавник, готов на всичко за защита на националния интерес, и като лидер в района на Западните Балкани, загрижен за мира и стабилността наоколо.

Няма какво да крием, в Белград са майстори на това, школа имат цяла, която винаги дава добър личностен политически продукт. Е, Вучич приличал на Милошевич, с тая разлика, че ползва софистицирани методи. Друго време, други похвати. Ученикът надминава учителя, нали така беше. Това също е майсторлък, така да се каже.

Без да нарушавам политическата коректност, ще кажа, че най-смешни и безпомощни при възникналото двудневно напрежение се оказаха представителите на европейските институции. Шефът на дипломацията на ЕС Жозеп Борел предложи среща между Албин Курти и Александър Вучич, с което да бъде възстановен диалогът между Сърбия и Косово с посредничеството на Брюксел. След като в продължение на години неговата предшественичка Федерика Могерини се провали в опита си да държи добра тоналност и темпо в този диалог, сега испанецът ще се опита да лепи счупените парчета. Стига идеята му да бъде приета, за което имам известни съмнения. Защото ми се струва, че Вашингтон е играчът, който води хорото в Западните Балкани.  

Иначе часовникът започва да отмерва нов срок - до 1 септември. Ако дотогава летните жеги не помрачат умовете на политиците и напрежението отново да се вдигне по друг повод. То, ако питате мен, целият комплекс от отношения между Прищина и Белград след обявяването на независимостта на някогашната сръбска провинция като суверенна държава през февруари 2008 г. е зареден с толкова провокационен потенциал, че когато и да избухне криза, все ще е навреме. Може и без повод. Цък-цък, цък-цък.