Нито една инфекция в доиндустриалната ера не се е разпространявала толкова бързо

Версии за възникването и разпространението на пандемията

Идеята за изкуствения произход на инфекциите, причиняващи епидемии, е стара колкото света. Досега някои изследователи смятат, че Черната смърт, най-страшната пандемия от чума в историята на човечеството, която е обхванала Европа в средата на XIV век, е възникнала от специална „чумна отрова“. Производството на отрови и противоотрови през Средновековието е цяла една индустрия и човешките опити стават прототип на съвременните клинични изследвания.

Най-грандиозното „отравяне“ в историята

Предполага се, че Черната смърт се е появила в земите на Златната орда, откъдето се разпространява през Крим и Константинопол по търговските пътища в цяла Европа, при това тя със зашеметяваща скорост, а нито една инфекция в доиндустриалната ера не се е разпространявала толкова бързо.

Започвайки от юга на континента през 1347 г., епидемията за няколко години обхваща Балканите, Апенините, Иберийския полуостров, Централна Европа, територията на съвременна Франция, Англия и Норвегия. Към 1351 г. на практика не остава нито едно населено място, което да не е пострадало от чумата. Според различни източници населението на Европа е намаляло от 30 до 50%.

Хората не вярваха, че катастрофа с такъв мащаб може да има естествен произход. Говореше се, че „отровителите“, под които обикновено се имаше предвид евреите или сатанистите-сектанти, са пръскали „чумна отрова“ под формата на прах, отровили са водата в кладенци с нея, покривали са всички предмети със смъртоносния „чумен мехлем“.

Аргументите на конспиратолозите

Колкото и да е странно, теорията на конспирацията се обсъжда и днес. През 1984 г. британският зоолог Греъм Туиг публикува книгата „Черната смърт: Преразглеждане на господстващата теория от гледната точка на биологията“. След това се появи „Биологията на чумните епидемии“ от демографа Сузан Скот и биолога Кристофър Дънкан и „Нетрадиционен поглед върху проблема с Черната смърт“ от Самюел Кон, професор по средновековни изследвания в Университета на Глазгоу.

Причиняващата чумата, бактерия Yersinia pestis, се предава на хората чрез ухапвания от заразени бълхи, които живеят върху гризачи, предимно плъхове, които са основните преносители на инфекцията. Учените смятат, че зоонозният патоген не може да се размножава естествено толкова бързо.

Те сравняват средновековната епидемия с Третата пандемия на чумата от края на XIX и началото на ХХ век, когато 5,5 млн. души умират. Смята се, че ситуацията е била много по-лоша през XIV век. Например в Индия, епицентъра на Третата пандемия, населението е намаляло с 3%. Много са, но все пак не са 30.

В Третата пандемия инфекцията се разпространява със скорост от около 30 километра годишно, а Черната смърт със скорост 4 километра на ден. Чумната бълха предпочита топлия и влажен климат, така че дори в Индия честотата намалява през по-студените сезони. През XIV век суровата европейска зима ни най-малко не забави епидемията.

Симптомите на заболяването също не съвпадат съвсем. Средновековните хроникьори говорят за гангренозно възпаление на гърлото и на белите дробове, силна болка в областта на сърцето, кървави храчки и повръщане на кръв. Сега това почти никога не се случва.

Е, най-важният аргумент е, че за да се заразят десетки милиони хора за година-две, са необходими орди от заразени гризачи. Улиците на европейските градове ще бъдат осеяни с мъртви плъхове, но никой от хроникьорите не споменава за подобно нещо. А генетичните изследвания на останките на жертвите на епидемията недвусмислено сочат към чумния бацил, геномът на който е почти идентичен със съвременния.

Чумата като биологично оръжие

Причинителят на чумата наистина е бил използван като биологично оръжие. В древен Китай и 
средновековна Европа загиналите от чума коне и крави са били използвани за заразяване на вражеските източници на питейна вода и има писмени доказателства за това. Хуните, турците и монголите правиха същото.

Според една от версиите пандемията на Черната смърт в Европа започва след обсадата на генуезката крепост Кафа в Крим от Златната орда хан Джанибек през 1346 година. Генуезкият нотариус Габриел де Муси, който по това време е бил в Кафа, пише, че когато чумата се появява в монголската армия, ханът заповядва да хвърлят мъртвите хора и гризачите в крепостта с катапулти. Жителите, напускащи града с кораби, пренасят заразата до Константинопол, откъдето тя се разпространява в цяла Европа.

По време на Втората световна война японците вКитай разработиха биологични оръжия, базирани на нови силно вирулентни щамове на чумния бацил. Тестван е върху военнопленниците, а също така и върху масово заразени цивилни. По жестокост този експеримент надминава дори средновековните „клинични“ експерименти с отровни вещества.

Жестоки нрави

През Средновековието отровите са били широко използвани, както за защита срещу гризачите, така и за отстраняване на съперниците. Смъртоносната отвара е приготвяна не само от врачки и алхимици, но и от лечителите. В наскоро публикуваната книга „Изпитване на отровите“ американският историк от университета „Тафтс“ Алиша Ранкин отбелязва, че по това време не е имало закони или ограничения по този въпрос. Уважавани лекари са организирали представления по панаирите с инсценирани отравяния и чудодейни изцеления и така са се образували опашките за сдобиване с противоотровата.

Разбира се, имаше опити и с хора. Европейските архиви съдържат над дузина доклади за подобни експерименти. Ранкин цитира един от тях.

През 1524 г. папа Климент VII предава двама осъдени престъпници на своя лекар Грегорио Каравита, за да може да тества противоотровата за аконит - растение от семейство Лютикови.

След като и двамата изядоха парче марципанова торта, отровена с аконит, единият получи противоотровата и оцеля, докато другият умря в агония.

Тогава „изследователите“ решиха да проверят ефективността на „еликсира на Каравита“ срещу други отрови. Папският фармацевт и един от римските сенатори присъстваха като „обществени наблюдатели“. Осъденият за убийство мъж получи смес от сурови яйца, захар и арсен и когато той започна да се гърчи и крещи от болка, лекарят го помаза с противоотровата. Субектът оцеля, за да прекара остатъка от живота си на греблата на галерите.

По искане на Климент VII и двата експеримента бяха внимателно документирани. Две седмици по-късно авторите му представиха доклад от четири страници, в който подробно са описани както ефекта от отровите, така и на противоотровата. Тогава мнозина се страхуваха от отравяне и ефективното лекарство в ръцете на духовенството, според папата, е трябвало да увеличи лоялността на енориашите и да върне в лоното на църквата онези, които вярвали на врачките повече, отколкото на свещениците.

Ранкин смята, че това е първото официално документирано клинично изпитание. Имаше „контролна група“, като се спазваха определени етични стандарти, защото всички участници бяха осъдени. Освен това в експеримента участваха „благочестиви хора“, които се молеха антидотът да подейства.

Превод за “Труд” - Павел Павлов