Шлифовани от превратностите на времето, работят безотказно

Кандидатите за власт се кълнат в европейски заплати и пенсии. Вричат се в социални помощи и детски добавки. Кръстят се в намаляване на цените

“Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят!”, твърди мъдрецът Марк Твен.

В този смисъл печеленето на народния вот е голяма измама. Кандидатите за власт се надпреварват да лъжат електората. Фокусници, еквилибристи и чиста проба мошеници въртят номера на политическия манеж. Целта е не добруването на отечеството, а дебелите заплати и сочните кюфтета.

В историята на нашенския парламентаризъм има четири хватки за печелене на избори. Без значение дали вотът е пропорционален или мажоритарен, свободен или задължителен, те селектират най-кадърните далавераджии. Този инструментариум, шлифован от превратностите на времето, работи безотказно. На първо място е

Демагогията

Наречена още популизъм, неин баща у нас е Михаил Такев. Когато тръгвал на предизборна обиколка, Такев сменял лачените чепици с цървули. Опинците го приобщавали с широките народни маси.

“Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата є работа ще бъде да построи мост в селото”, свидетелства журналистът Петър Карчев.

“Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?”, попитал внедрен в тълпата агент провокатор. “Тя е най-лесната работа, гражданино - ще ви прокараме и река!”, хладнокръвно обещал ораторът.

Демагогията е жилава изборна хватка. В наши дни продължават да баламосват наивниците. Обещават пътища и мостове - с река или без река. Кълнат се в европейски заплати и пенсии. Вричат се в социални помощи и детски добавки. Кръстят се в намаляване на цените. Като минат изборите, амнезия изтрива обещанията от мозъчните клетки на новоизлюпените депутати.

Най-пресен пример е наддаването за пенсионерските надбавки. ГЕРБ хвърли на масата 100 лева, но ДПС ги надцака със 120. БСП изненадващо пасува, макар че е пословично популистка.

Мургавият електорат

е втори в класацията на изборните измами. Циганите са най-активните избиратели. Само срещу една бира, две кебапчета и няколко лева тичат да пуснат свещената бюлетина на онзи, който черпи.

Първи използва този непреодолим стремеж към урните Никола Сукнаров. “Интересен за времето общественик е този Н. Сукнаров - пише хронистът на следосвобожденска България Добри Ганчев. - Дарби големи няма, нито красноречие. При все това води тълпите. Качества на демагог за времето големи.”

“Едър, снажен, красив мъжага - портретува го съвременникът. - Широко хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите.”

С решаващия цигански вот Никола Сукнаров влиза в Първото, Второто и Четвъртото народно събрание. През 1885 г. става министър на вътрешните дела в правителството на Петко Каравелов.

Каравелов е сред малцината политици, които не могат да оценят родолюбието на циганите. През 1901 г. той отнема избирателните права на мюсюлманското и чергарското ромско население. Пускат го до урните чак през 1938 г.

Правителствената зестра

също е мощно оръжие по време на избори.

“Правителствената зестра - обяснява политикът Петър Пешев - се наричат гласовете на държавните и общински чиновници и техните близки, а също и на кандидатите за служба. Околийските началници, помощник-приставите, кметовете и правителствените кандидати заставляват всички чиновници, под угроза на уволнение, да гласуват за правителството. На кандидати пък за служби се обещава назначаването им след изборите, ако те гласуват за правителството.”

“По тоя начин само от “зестрата” всяко правителство си осигурява една пета от избирателите”, тегли чертата Пешев.

Модерен вариант на правителствената зестра е корпоративният вот. Собствениците на предприятия събират работниците и им показват правилната бюлетина, която трябва да влезе в урните. Ако пролетарият допусне грешка, го чака уволнение и глад.

Когато демагогията, циганите и дори страхът от безхлебие не могат да направят верният избор, иде ред на

Директната подмяна на вота

Този фокус е изобретение на Константин Стоилов, лидер на Народната партия. По време на парламентарните избори през 1894 г. има опасност в Бяла Слатина да спечели политическият противник Драган Цанков. В тази връзка Стоилов телеграфира на окръжния управител:

“По сведенията, които приех, селата свършили да гласоподават и остава сега Слатина, която била против Цанкова. В този случай най-доброто ще бъде околийският началник да разпрати по селата, които са гласоподавали, и като се захване преброяването на гласовете, ако се види, че Цанковата кандидатура преодолява, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасване свещите или взимане списъците да направи избора да не се състои. Във всеки случай на несполука считам вас за отговорен.”

Тази шашмалогия вдъхновява Алеко Константинов. Щастливеца пише класическия фейлетон “Угасете свещите”, а фокусничеството с бюлетините става практика. Не само на тъмно, но и посред бял ден.