Сега зад емблематичната фасада с червени тухли в модерни килии търпят наказания 222 души

Най-трудно осигуряват заетост на осъдените доживот, които в момента са 22-ма

Двоен празник отбелязват на 29 януари служителите във Варненския затвор. Освен професионалния ден на работещите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" те честват и 90-годишнината от откриването на затвора в морската столица. До 1930 г. осъдените са били затваряни в стар зандан в Гръцката махала, който днес е Музей за историята на Варна. Малката сграда се оказала тясна и през 1928 г. тогавашният Фонд за подобряване на затворното дело в България осигурил 15 млн. лв. за изграждането на модерен затвор. Във времето, когато прочутият арх. Дабко Дабков проектирал изящния хотел "Мусала" - умалено копие на нюйоркски небостъргач, и други сгради шедьоври в центъра на Варна, на километър западно от последните къщи на града чехи се заели да строят затвора след спечелен конкурс. Фирмата "Пител Браузеветер" завършила обекта за една година.

]

Четирикрилната триетажна сграда била изпълнена по италиански проект и с немска технология. Емблематичните червени тухли, с които е облицована, били внесени от чужбина. Те не са мръднали до ден днешен, въпреки че вътре сградата е претърпяла преустройства. При освещаването й през януари 1930 г. тя била образец за модерно строителство, разполагала дори с парна централа. А комплексът довършвали високи тухлени стени с кули за охраната в четирите края. 90 г. по-късно Варненският затвор вече се намира в широкия център на морската столица. След два ремонта през 50-те и 70-те години на миналия век, през 2017 г. с 1,1 млн. лв. условията за живот вътре бяха коренно променени. Броят на килиите в основния корпус бе увеличен от 70 на 87 за общо 262 лишени от свобода, всеки от които да разполага с нужните по евроизискванията 4 кв. м. В спалните помещения бяха изграден санитарни възли, а във всички коридори - общо 9 бани. При продължилия 4 месеца ремонт бяха обособени 3 столови, бръснарница, наказателни килии и нов команден център за главния надзирател. Всеки от настанените в корпуса днес 222 лишени от свобода разполага с индивидуален паникбутон до леглото и система за комуникация с постовия.

Това не е единствената мярка за подобряване на дисциплината, разказа пред "Труд" началникът на затвора старши комисар Йордан Йорданов. "Направихме немалко за борба с корупцията, а заедно с труда и отпуските, които даваме на всеки 3 месеца за най-добрите, ефектът е осезаем", обясни той. Заради кадровата криза в строителството и други производствени сфери затворът се е утвърдил като стопански субект и желан партньор от множество фирми. Настанените зад решетките произвеждат профили за сухо строителство, има и мебелен цех. Последната му голяма поръчка била изработка на параваните за евроизборите. Завършено типово производство в затвора няма, тъй като малцина от настанените зад решетките имат професионална компетентност за тази дейност. "Тепърва ги учим да работят с рулетка и шублер, затова серийното производство на части се оказа успешната пазарна ниша", твърди началникът на Варненския затвор. Според него интересът към доброволния и платен труд в момента е много по-голям, отколкото преди години, когато затворниците масово саботирали производството, като повреждали машини или не изпълнявали нормите. Сега малцина отказват да се включат в обществено полезни дейности.

]

400 от общо 480 лишени от свобода, настанени в основния корпус, прилежащото общежитие и това в с. Разделна, имат някаква заетост. По този показател Варненският затвор е сред първенците в страната. Повечето му обитатели предпочитат да се трудят, защото 2 отработени дни се считат за 3 излежани. Други участват в квалификационни курсове, трети посещават началното училище, което е филиал на това в женския затвор в Сливен. Зад решетките има и занимания по интереси в "Арт клуб" и "Спортен клуб - Бокс". "Най-трудно осигуряваме заетост на осъдените доживот, които в момента са 22-ма", признава Йорданов. Но е категоричен, че макар бавно и трудно у нас вече си пробива път европейската практика да се акцентира върху социалната адаптация на лишените от свобода. Докато търпят наказанията си, голяма част от тях придобиват нови знания и умения, които им помагат за бъдещия живот на свобода. През годините затворниците имат принос към изграждането на големи знакови обекти във Варна като Двореца на културата и спорта, в чийто скорошен основен ремонт също са участвали с бригади. Старши комисар Йорданов не крие гордостта си от факта, че след водното бедствие през юни 2014 г. в кв. Аспарухово затворът първи се е включил с екипи по ликвидиране на щетите, за което има благодарност от областния управител.

]

Успехите и трудностите на екипа обаче рядко влизат в общественото полезрение. Затова професията на работещите в системата за изпълнение на наказанията се счита за неблагодарна и незабележима. "Тя дава много, но и много взема от душевността. Макар и трудно успяхме да увеличим щата на надзирателите, които в горещина и в студ, в спокойна и в напрегната обстановка неизменно изпълняват своите задължения по охрана, надзор и сигурност. През годините те преодоляха множество опити на лишените от свобода да вкарат непозволени вещи, парираха опити за провокации, неподчинение и автоагресия. Инспекторите по социална дейност, психолозите, учителите, медиците и деловодителите също извършват огромна по обем работа за обезпечаване на правния и здравен статус, развитието на образователните и възпитателни дейности с лишените от свобода. Немалка е ролята на служителите в секторите по финанси, логистика и капиталови разходи, които проявяват находчивост и висока психическа издръжливост при постоянната липса на финансови средства. А колегите от Държавно предприятие "Фонд затворно дело" успяват в тези трудни условия да бъдат истински мениджъри", благодари на всички началникът на Варненския затвор.