Няма достатъчно пари за контрол на продаваните стоки

Проблем е липсата на електронни обществени поръчки

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния си доклад за България за 2019 г., в който прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическо състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да се поставят във фокуса на управляващите, за да се вземат мерки за разрешаването им.

Държавна администрация

Реформата в държавната администрация продължава да бъде бавна и не води до достатъчни подобрения, пише в документа на ЕК. Капацитетът на България да изготвя и изпълнява политики все още е ограничен. Въпреки напредъка, постигнат през 2018 г., системата за анализ на регулаторното въздействие има редица недостатъци. Недостатъчните данни, слабият административен капацитет и политическите намеси възпрепятстват предварителната оценката на законодателните предложения и не спомагат за вземането на информирани решения в областта на политиката. Недостатъчните предварителни оценки водят до чести законодателни промени и създават правна несигурност както за предприятията, така и за гражданите, посочват от ЕК. Освен това мониторингът на практическото изпълнение и прилагане на мерките е ограничен и не се провеждат последващи оценки.

Напредъкът в предоставянето на публични услуги е недостатъчен. Освен това тяхното качество все още се оценява като ниско, пише в документа. Според проучване на Евробарометър едва 28% от анкетираните са посочили, че смятат качеството на публичните услуги за добро, докато 53% са на мнение, че то е лошо, с което България се нарежда на едно от последните места сред държавите в ЕС.

Напредъкът в областта на електронното управление продължава да бъде от решаващо значение за подобряването на прозрачността и ефективността на публичния сектор, смятат от ЕК. Държавна агенция „Електронно управление“ вече работи и играе главната координираща роля. Българската система за обмен на информация от различни регистрите - Registry Information eXchange system (RegiX), също работи, като дава на администрациите достъп до данните, съдържащи се в регистрите и базите данни на други публични служби.

Широкото u използване обаче се възпрепятства от остарялата нормативна уредба. Т.нар. „специални закони“ изискват гражданите да носят със себе си и да представят лично хартиени сертификати. Това може да представлява пречка за пълната цифровизация на публичните услуги. То може да бъде преодоляно посредством ефективното изпълнение на националната схема за електронната идентификация, което изостава, пише в документа.

При други важни проекти като създаването на национална здравна информационна система, въвеждането на нови документи за електронна самоличност и на електронни подписи е налице значително забавяне и напредъкът през изминалата година е много малък, посочват от ЕК. На последно място, съществена пречка за развитието на електронното управление са недостигът на специалисти в областта на информационните технологии и трудностите в публичния сектор при привличането и задържането на такива специалисти.

Цифровизация

Внедряването на цифрови технологии напредва бавно както в публичния, така и в частния сектор, пише в документа на ЕК. България е сред държавите членки с най-ниски резултати по индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото. Основните предизвикателства са много ниското равнище на цифрови умения на гражданите и ниската степен на интегриране на цифровите технологии от страна на предприятията. През последните години се появи екосистема от цифрови и технологични предприемачи, която се разраства, но инвестициите в цифровизацията на икономиката са ограничени и липсва цялостна стратегия. България има Национален център за суперкомпютърни приложения, но неговата дейност би могла да бъде допълнително подобрена, особено в полза на малките и средните предприятия. България е подписала Декларацията за сътрудничество в областта на изкуствения интелект, но изпълнението на мерките за насърчаване на внедряването на приложения за изкуствен интелект в публичния и частния сектор изостава.

Обществени поръчки

Практическите ползи от текущите реформи в областта на обществените поръчки все още са ограничени, посочват от ЕК. По-голямата част от мерките в националната стратегия за обществените поръчки са приети, но тяхното изпълнение изисква постоянен мониторинг, контрол и оценка.

Административният капацитет на сектора на обществените поръчки продължава да бъде повод за безпокойство, смятат от ЕК. Агенцията по обществени поръчки не разполага с достатъчен капацитет, който да u позволи да засили своята проактивна роля за цялостна реформа на системата на обществените поръчки и който да надхвърля основната u функция за осигуряване на съответствие с нормативните изисквания и предварителен контрол.

Въвеждането на електронни обществени поръчки беше отложено. Това е сериозен проблем, тъй като електронната платформа е важен инструмент за подобряване на прозрачността и ефикасността при възлагане на обществени поръчки. Практическото използване на системата беше отложено поради необходимостта от тестване на електронната платформа и от обучение на нейните ползватели. Според изменението на Закона за обществените поръчки електронните обществени поръчки няма да започнат да функционират преди ноември 2019 г. Качването на всички профили на купувачи - възлагащи органи на платформата се предвижда да приключи до януари 2021 г. Осигуряването на необходимия технически капацитет на администрацията е проблем, пише в документа.

Напредък по отношение на съвместните покупки има само на централно равнище. Централният орган за покупки към Министерството на финансите функционира добре и разшири няколко пъти обхвата на продуктите, които са включени в провежданите от него тръжни процедури. Централният орган за покупки за общините разполага със значителен неизползван потенциал да разшири обхвата на своята дейност и броя на ползвателите си. Възможността за съвместно възлагане на обществени поръчки все още не беше проучена, по-специално на местно равнище. Централният орган за покупки за здравния сектор не отбелязва достатъчно нарастване на дейността си от своето създаване насам, посочват от ЕК.

Безопасност на продуктите

В областта на безопасността на продуктите недостатъчните финансови и човешки ресурси засягат негативно възможността за изпитване на продуктите, пише в документа на ЕК. Следователно само някои категории продукти подлежат на ограничителни и защитни мерки. В резултат на това потребителите и търговците на дребно посочват много ниски равнища на доверие в безопасността на продуктите, а търговците на дребно дават слаба оценка на прилагането на законодателството за безопасността на продуктите от страна на публичните органи.

Регионални различия

Независимо от видимите подобрения през последните години, разликите между отделните региони в страната по отношение на човешкия капитал продължават да са значителни. Що се отнася до наличието на квалифицирана работна ръка и равнището на образование, столичният регион е с изключително добри резултати, дори в сравнение със средната стойност за ЕС. Резултатите в останалата част от страната обаче са лоши, посочват от ЕК. Следователно на големи части от българската икономика липсват основните елементи, които са необходими за прехода към динамична икономика с висока добавена стойност, която е основана на знанието.

Дори столичният регион изостава от средните стойности за ЕС в областта на иновациите и научноизследователската и развойната дейност. Научноизследователската дейност и инфраструктура са концентрирани в София и в някои от най-големите градове като Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Благоевград.

Транспортната инфраструктура в северните региони е недостатъчно развита. Всички основни развития в автомагистралната и железопътната инфраструктура от 2010 г. насам са концентрирани в южната част на страната, а в северната част гъстотата на магистралите продължава да бъде близка до нулата. Освен това Северна България се отличава със слабо развити и остарели трансгранични връзки с Румъния. Съществуващите регионални различия трябва да бъдат премахнати, като бъде завършена планираната автомагистрална и железопътна мрежа, съкратено времето за пътуване и подобрена безопасността, посочват от ЕК.