За първи път от 11 години насам най-добрият голмайстор в Европа не се казва Роналдо, Меси или Суарес. Новият носител на „Златната обувка” е Чиро Имобиле и за разлика от тях не играе в голям европейски клуб.

„Името е знак” (Nomen est omen) гласи една латинска поговорка. Тя обаче не е валидна за голаджията на „Лацио”, може би защото не е директен потомък на латините, а е южняк от Неапол. Фамилията на Чиро Имобиле в превод от италиански означава „неподвижен”.

„С това име няма как да играеш централен нападател в моя отбор”, казва му през 2011 г. корифеят в треньорския занаят Зденек Земан. Тогава двамата се засичат за известен период от време във втородивизионния „Пескара”. Точно там, сякаш за да опровергае именития си наставник и латинските поговорки, Имобиле за първи път се изявава като машина за голове. За 37 мача той вкарва 28 попадения - удивително постижение за „неподвижен” футболист. Вероятно Земан е последният човек, който си е позволил да се шегува с името на бъдещия носител на „Златната обувка”.

Днес футболистът е на 30 години и вече е сменил 10 отбора, но не навсякъде оставя скъсани мрежи след себе си. Той е роден на 20 февруари 1990 г. в предградията на Неапол и започва да тренира в едноименния тим от близкото курортно градче Соренто. Неочаквано на 18-годишна възраст се оказва в „Ювентус” по препоръка на своя съименник и земляк Чиро Ферара, бивш играч и треньор (за кратко) на гранда от Торино.

След един сезон в младежкия тим Имобиле започва да се появява и в мъжкия отбор, като най-често сменя звездата Алесандро дел Пиеро в последните минути. Ясно е обаче, че по това време не може да влезе в титулярния състав на „Ювентус” и се налага да бъде преотстъпен. Затова играе три години под наем във втора дивизия за „Сиена”, „Гросето” и „Пескара”, където става голмайстор и играч на сезона. Със статута на един от най-резултатните нападатели Чиро се завръща в първа дивизия, като изкарва един сезон в „Дженоа”. После „Ювентус” го отстъпва на градския си съперник „Торино”, а там Имобиле се развихря и с 22 попадения печели голмайсторската корона в първенството. От времето на големия реализатор Франческо Грациани, от което са изминали близо 40 години, това отличие е принадлежало на играч от „Торино”.

През лятото на 2014 г., по настояване на треньора Юрген Клоп, германският клуб „Борусия” (Дортмунд) купува италианеца за 18 милиона евро. Бундеслигата обаче не е точното място за него и той си тръгва година по-късно със срамния за топнападател актив от 3 гола в 24 шампионатни мача. Изкарва един неуспешен сезон в „Севиля”, после се за кратко е в „Торино”, а през юли 2016 г. подписва с „Лацио”, където отново връща старата си форма. До днес той е забил 125 гола в 178 мача за римския клуб и е направил 34 асистенции. С 36 шампионатни попадения през последния сезон Имобиле заслужи „Златната обувка”, изпреварвайки Роберт Левандовски („Байерн”, 34 гола) и Кристиано Роналдо („Ювентус”, 31 гола).

Макар че никога никъде не е ставал шампион, а спечелил само една купа на Италия с „Лацио” и една суперкупа на Германия с „Борусия”, днес Чиро се къпе в световна слава. Италианските медии го славят като „феномен”, „римски император” и „новия Герд Мюлер”. Футболната звезда има и три особено ценни „попадения” в тандем с атрактивната си съпруга Джесика Мелена, която често радва с ефектни снимки милионите си последователи в социалните мрежи. Двойката е заедно вече 6 години и се радва на 3 деца.

Трима българи са печелили наградата през годините

Първият носител на „Златната обувка” за най-добър голмайстор в Европа е португалецът Еузебио, който през 1968 г. печели новоучредената награда с 42 попадения за „Бенфика”. Тогава призът се връчва от френския вестник „Екип” и производителя на спортни стоки „Адидас” на футболиста с най-много голове в някое от националните първенства. Само година по-късно отличието е спечелено от Петър Жеков (ЦСКА) с 36 попадения в „А” група. Той е първият от тримата български носители на „Златната обувка”, като има още една „Сребърна обувка” (1970 г.) и една „Бронзова обувка” (1973 г.).

Вторият наш голмайстор на Европа е покойният Георги Славков, който през 1981 г. взима приза с 31 гола за „Ботев” (Пд). Христо Стоичков е третата българска „Златна обувка”. През 1990 г. той вкарва 38 гола за ЦСКА и поделя наградата с Уго Санчес, който има също толкова попадения за „Реал” (Мадрид). Наско Сираков остава с „Бронзова обувка” през 1987 г. с 36 гола за „Левски”, но тя се трансформира в „Сребърна” след дисквалификацията на победителя Родион Камътару, нанизал съмнителни 21 гола за „Динамо” (Букурещ) в последните 6 кръга в Румъния.

Играч от български клуб вече няма шанс да спечели „Златна обувка”, защото регламентът е променен през 1997 г. и головете се умножават по коефициент за трудност на първенството.