Изглежда, че медоносните пчели могат скоро да попаднат в раздела на умиращите

Сред търсените професии на бъдещето своето достойно място ще заеме и „опрашител на цветя“

Група американски и канадски учени начело с биолога Джеймс Райли съобщават за резултатите от дългосрочно проучване на популацията на дивите пчели в Северна Америка в научното списание Proceedings of the Royal Society. Екип от изследователи откри пряка връзка между намаляването на броя на медоносните насекоми и намаляването на добивите в земеделските ниви.

Учените отбелязаха, че в момента проблемът се е превърнал от теоретичен и много жизненоважен: в Северна Америка няма достатъчно насекоми, които да опрашват цветята на ябълките, черешите и боровинките. Предишните печеливши градинарски стопанства се оказаха на ръба на разорението поради хронична лоша реколта.

За пълнотата на картината, биолозите обиколиха 131 селскостопански района на континента в Северна Америка. Използвайки специални техники, те преброиха медоносните пчели, дивите пчели и други опрашващи насекоми. Получените данни бяха сравнени със статистиката на добивите в стопанства, предимно в овощните ферми. Цифрите, както се казва, не лъжат: колкото по-малко насекоми летят над овощните градини през пролетта, толкова по-малко плодове ще дадат овощните дървета и храсти, през сезона.

Попътно учените разсеяха дългогодишното погрешно схващане, че „домашните“ пчели, отглеждани в пчелини, имат много по-голямо значение за селското стопанство, отколкото „дивите“. И че „домашните“ може да заменят „дивите“ в случай на намаляване на тяхната популация. Оказа се, че не е така. Медоносните пчели инстинктивно разделят своята работа по опрашването на растенията 50 на 50: „домашните“ пчели летят по-често, но „дивите“ пчели носят повече прашец в един полет.

И най-важното: броят на пчелите намалява едновременно, независимо от близостта им до хората.

Насекомите, колкото и странно да звучи, освобождават огромен пазар на труда за хората. Да, работата по опрашването на растенията се оценява на € 150 млрд. годишно в световен мащаб. Именно толкова хората би трябвало да плащат на пчелите за тяхното лекомислено прелитане от цвят на цвят, ако са алчни за пари.
Но сега се оказва, че опрашващите насекоми изчезват и рано или късно работата им ще падне върху плещите на хората, иначе човечеството просто ще умре от глад. Може би сред търсените професии на бъдещето, заедно с програмист, своето достойно място ще заеме и „опрашител на цветя“. Или „оператор на дрон за опрашване“, или „преносител на цветен прашец“ или нещо подобно... Освен това въпросът - защо насекомите, толкова необходими за земеделието през последните години намаляват, остава отворен.

Има няколко версии, но сред тях приоритетен е разпространението на клетъчни комуникации по цялата планета. От 90-те години на миналия век, от интензивното въвеждане на мобилни телефони в ежедневието, операторите са инсталирали милиони късовълнови GSM антени, както в градовете, така и в селските райони, за да разширят областта на покритие. Така човек неволно нахлува в информационното пространство на насекомите, в онези честоти, които им помагат да общуват и да се ориентират в пространството. Както вече беше доказано, пчелите губят способността си да намират своя път към кошерите в обхвата на клетъчните антени.

В момента насекомите могат да се сравнят с злощастните наематели на апартамент, през стената, се е настанил съсед с перфоратор. Освен непрекъснатия тътен на ударите, съседът все пак успява и да пречи на работата на телевизора, или с една дума - животът е непоносим. Хората в такива случаи разбират или с юмруци или чрез полицията, а насекомите просто умират. Или се преместват в по-спокойни места.

Тази версия се подкрепя и от факта, че хлебарките са първите, които започнаха да бягат от човека - „съседът с перфоратора“. Същите тези кафяви кукарачи, които живееха редом до хората в градовете от векове, а преди това преживяха и динозаврите, без големи загуби. Именно в градовете се появиха първите GSM-комуникационни кули и сякаш с пръчката на Хари Потър хлебарките изчезнаха. Преди това хлебарките бяха законни съжители на доста модните градски апартаменти, но сега мустакатите „досадници“ може да се намерят само на екзотични места: обществена баня тип „a лa СССР“ или в къщите на жилищен фонд при аварии.

Акарите Вароа са сред терминаторите на пчелните популации

Учени от Държавния университет в щата Мичиган (MSU) откриха два гена, които могат да убият акарите Вароа, които унищожават популациите от пчели и са основна причина за синдрома на разрушената пчелна колония. Освен това те са създали четири гена, непосредствено влияещи върху процеса на размножаване на акарите, пише agro-smart.com.ua, цитиран от agri.bg.

Акарите Вароа представляват най-сериозната заплаха за здравето на пчелите в цял свят. При тях се е развила резистентност към много пестициди. Акарите смучат кръвта на пчелите, като по този начин предават смъртоносни вируси.

Жизненият цикъл на Вароа се състои от две фази. Първата е, когато смучат кръв от възрастните пчели. Втората е репродуктивна - когато акарите снасят яйца върху развиващите се личинки.

Екипът от учени е използвал интерференция на рибонуклеиновата киселина за разпознаване на важни гени, открити във Вароа. По време на изпитанията изследователите са внесли в акарите двуверижни РНК.
Използвайки този подход, те са определили два гена, които провокират висока смъртност при акарите - Da и Pros26S.

Генът Da унищожил над 96% от Вароа. Изследователите също така идентифицирали 4 гена - RpL8, RpL11, RpP0 и RpS13, които контролират възпроизвеждането.

Превод за „Труд“ - Павел Павлов