Излезе новата книга с поезия на Владислав Кацарски „Чудесница“. За пръв път аудиторията се срещна с неговата любовна лирика. Книгата е финансирана от Министерството на културата по програмата „Помощ за книгата“. Това е поредното признание за таланта на автора. Фондация „Равностойно партньорство“ е издателят и разпространител на няколко негови произведения в различни жанрове. Художник на романа „Коридорът“, на поетичната „Бленувани залези“, на новелите „Загърбената земя“ и на най-новата „Чудесница“ е дъщеря му, художничката Омана Кацарска. Книгата „Музика за самотници“ е с корица на Омана, когато е само на 6 години. Можете да чуете стихове в Тик-Ток от различни негови книги (и от „Цветен сън“) в изпълнение на другата му дъщеря, актрисата Владинелла Кацарска, която обича поезията му. Тя играе в радиотеатрите, написани от баща ѝ: „От игла до конец“, „Оратория за семейна тоалетна“ и едноименната „Загърбената земя“.

Към „Чудесница“ има диск, записан с гласа на автора. 

Владислав Кацарски избира риска да бъде наречен „сладникав“, защото той е виртуоз на изобразяването на състояния – с цялата палитра на интимните колебания, на противоречията между мъжа и жената. В едно от стихотворенията в тази книга той заявява: „Любовта не е приют за страхливи“. Авторът прилага песенния прийом при конструиране тялото на отделната творба, като залага на редуване на оксиморонни и реторични фигури, на удивителна смесица от класически и свободен стих, на вътрешни и неточни рими, но най-вече неговото предимство е липсата на фалш. Това се отнася както за експресивността на чувството, избликващо естествено, така и за изящните, но сякаш разговорни словоформи с вградени оригинални метафори, които учудват и поразяват читателя, който изцяло му се доверява.  Всяко любовно опиянение притежава собствен код и поетът ни предлага ключ към неговото разгадаване:

То е като да гълташ камък,

по ножове да ходиш

и да намяташ пламък

под завистливите погледи.

И пак небе да проимаш,

превит от безкрайния глас.

Преминал всичките зими,

да остана в твоята власт.

В тази книга присъстват великолепни стихотворения, които са готови да се превърнат в хитове на поп музиката, ако достигнат до съвременни композитори. Такива са творбите „Ако можех сега да напиша...“, „Аз съм онова отсъствие“, „Навярно слънцето е спало във морето“, „Боже мой, Земята е кръгла“, „Аз знам цвета на твоя глас“. Многоцветното зрение на поета съзира звездите като „непокълнали думи” и обратно – покълналите думи тук изгряват като звезди.

Лирическият говорител не се натрапва, няма фалцет в неговия чувствен вик, всяка буква изписва нестройната песен на еротиката, но и на вселенската хармония, която знае всичко за нас, но какво знаем ние за себе си?

Не зная кой съм, и къде съм, и защо.

Не съм на кръст, но съм разпънат.

Ако възкръсна някога,

ще бъде от любов.

Чуйте само как звучи заглавието на тази симфония от любовна поезия: „ЧУДЕСНИЦА“! Владислав Кацарски е известен с авторските си неологизми, които присъстват категорично в прозата му, а в поезията привнасят един етно-архаичен привкус, който очарова подсъзнателно с препратки към фолклора, митологията или изчезнали пластове на езика ни.