Неслучайно протестиращи граждани в Тбилиси носеха конституцията в ръка

Понятието “агент” в Източна Европа се свързва с “шпионин”, докато в САЩ “агент” е най-общо “пълномощник”

Станахме свидетели на бунта на грузинците срещу опита на прокремълското правителство на партията “Грузинска мечта”, зад което стои близкият до Путин грузински олигарх Бидзина Иванишвили, да прокарат закон за регистрация на “чуждестранните агенти” по руски образец. Многомилиардният бизнес на Иванишвили е концентриран в Русия и включва собственост върху стратегически руски банки и предприятия, а според “Гардиън” - и пакет акции от “Газпром”. След началото на руската агресия срещу Украйна правителството, контролирано от Иванишвили, търпи сериозни упреци, че помага на Русия да заобикаля санкциите. Това за контекст. 

Друг важен детайл е, че подобно на други държави (Украйна, България, Испания, Швеция, Португалия, Германия, Франция), Грузия е конституционализирала своята геополитическа ориентация. При това не само по отношение на европейската интеграция, както правят повечето от споменатите държави, но и военно-политически – за членството в НАТО. По волята на грузинския народ тази конституционна норма задължава държавните институции да работят за пълното интегриране на страната в ЕС и НАТО. Подобно конституционно положение предопределя рамките на текущата държавна политика. Това означава, че всяко отклонение от тях вече се явява не просто политически въпрос, но и въпрос за конституционната легитимност на едно управление. Неслучайно някои от протестиращите граждани в Тбилиси носеха конституцията в ръка в протестите срещу цитирания законопроект, чието евентуално приемане, според единодушните оценки на местни обществени фактори и на ЕС, и на САЩ, би съставлявало нова пречка пред грузинската интеграция към Свободния свят.

В този контекст се появи и дежурният, но фалшив наратив, че въпросният закон за “чуждестранните агенти” бил нещо нормално, защото го имало и в САЩ. Това е тезата на Путин, който през 2012 г. прокара руски закон за чуждестранните агенти. Така твърдят и родни партийци, които скалъпиха сходен законопроект, а също и - в Унгария на Орбан, където през 2017 г. приеха такава уредба.

Твърдението, че руският закон за чуждестранните агенти и споменатите му аналози следват образеца на американския Закон за регистрация на чуждестранните агенти (FARA), е несъстоятелно. Имат толкова общо, колкото Първата поправка в американската конституция за свободата на словото и печата и чл. 50 от “брежневската” конституция на СССР от 1977 г., където също се говори за “свобода на словото и печата”, но само доколкото се използва за “укрепване и развитие на социалистическия строй”. Американският закон, известен в САЩ и като “законът МакКормък” по името на неговия вносител - сенаторът от Масачузетс Джон Уйлям МакКормак, е приет и подписан от президента Франклин Делано Рузвелт на 9 юни 1938 г. в навечерието на Втората световна война, с цел да ограничи влиянието на нацистката и комунистическата пропаганда върху държавната политика на САЩ. Оттогава е претърпял множество поправки, но най-съществените, които значително променят обхвата и философията му съобразно променените исторически обстоятелства и реалности, са от 1966 г. от и 1995 г.

По принцип осигуряването на повече прозрачност в политическия процес от гледище на влиянието на чужди интереси, е легитимна законодателна цел. Но тази цел не оправдава средствата, т.е. не може да служи за прикритие на репресивни мерки спрямо гражданското общество. Ето защо американският и руският закон са диаметрално противоположни. Американският постига тази цел и осигурява такава прозрачност, докато руският преследва репресивна цел – не прозрачност, а стигматизиране и изключване от политическия процес и до голяма степен от обществения живот на определен кръг субекти, определени като “чуждестранни агенти”. В едър щрих, ето някои от по-съществените различия:

Първо, различен е обхватът. Американският FARA определя като “чуждестранен агент” лице, което е пълномощник, представител, служител или действа в друго качество по нареждане, по искане, под ръководството или контрола на чужд принципал или на лице, което се контролира от чуждестранен принципал. В обхвата на закона попадат стриктно политически дейности от името или в интерес на чуждестранен принципал, вкл. работа като съветник по връзки с обществеността, рекламен агент, служител на информационни услуги или политически консултант. Също и дейности по отпускане на финансови средства от името чуждестранен принципал, или по представителство пред държавните органи. Не попадат в обхвата на закона неполитически дейности, правните услуги, дипломати, религиозните и научни организации и пр. За “чуждестранен принципал” се смята всяко чуждо правителство, чуждестранна политическа партия и лица, които са регистрирани в друга държава. Тук ключовият момент е наличието на организационна, субординационна и юридическа свързаност между принципала и агента, а не просто на финансови отношения. “Чуждестранният агент” действа от името или в интерес на чуждестранен принципал. Ето защо, например, много от големите неправителствени организации, които получават финансиране от международни организации, държави и чуждестранни фондове, като например “Амнести интернешънъл”, базирана в Лондон, или “Репортери без граници”, базирана в Париж, не попадат в обхвата на американския FARA. Това са независими организации, които не изпълняват нареждания на чуждестранен принципал. Обратно, руският закон определя като “чуждестранен агент” всяко лице, вкл. физически лица, медии и НПО, които получават някакво финансиране от чужбина, без да е необходимо да са контролирани или насочвани от чуждестранен принципал. Това предвиждат в общи линии и българският, и грузинският законопроекти. Така се отварят вратите за произволни преценки на властта, без да е необходимо да се доказва, каквато и да е реална свързаност с чужд принципал.

Второ, различни са правните последици. В американския закон се изисква регистрация в публичен регистър. В нея се сочи чуждестранният принципал, финансиранията и за какво се разходват. При нерегистрация в срок се предвиждат глоби. Докато руският закон предвижда глоби, но и криминализира нарушения на закона при това с наказание затвор до две години, но по-важното е, че свързва с тази регистрация тежки лустрационни и репресивни последици. В чл. 11 са предвидени 18 пункта с ограничения, сред които забрана за политическа дейност, за експертна дейност, която има отношение към властта, за заемане на публични постове и пр. По същия образец лустрационни ограничения са предвидени в българския и грузинския проекти. Не на последно място е стигматизацията, тъй като понятието “агент” в Източна Европа носи негативна конотация и се свързва с “шпионин”, докато в САЩ “агент” е най-общо “пълномощник”.

Като цяло, руският закон няма нищо общо с американския. Представлява инструмент на една авторитарна власт за ограничаване на свободата и разправа с опозицията. Другояче казано, двата закона – американският и руският, са ярко законодателно проявление на дихотомията Демокрация-Автокрация.