Появилата се наскоро книжка със заглавие „В” като вагина” предизвика обществен скандал. Под благовидния предлог за ограмотяване на подрастващите момичета, насред полезната информация за половото съзряване, са подпъхнати отчетливо, до степен да доминират цялостната философия на книжката, догмите на един радикален политически дневен ред, който е остро дискусионен и неприемлив за все по-голяма част от модерните западни общества. Представянето на подобни идеи, като универсални, като социална норма, е откровено промиване на мозъци. Това издание е частна инициатива и в този смисъл е въпрос на свобода на словото.

И точно за това е граждански дълг да подлагаме на съдържателна критика подобни материали. Защото въпросната книжка не е поредната НПО-графомания, с която някакви активисти усвояват едни пари, а се вписва в една много по-широка стратегия, чиято крайна цел е радикална трансформация на обществото в духа на културния марксизъм, джендър-идеологията и политиката на идентичностите. Дали авторките и спомоществователите им разбират това или са в ролята на „полезни идиоти”, е без значение. Книжката е прицелена в децата, в ерозиране на ценностните фундаменти на обществото.

За какво става въпрос?

Първо, книжката е писана не от експерти, а от активисти. Изготвянето на помагала за сексуално образование за деца и въобще за възпитанието, е изключително отговорна задача, която изисква специализирана компетентност, а не активизъм. Предполага доказани научни знания и професионален опит в сферата на педагогиката, психологията и медицината, а не самодейност, основана на виждания, щипнати от НПО-семинари, Уикипедия и конспекта на Сорос. От скромните биографии на двете авторки се разбира, че едната е „комуникационен специалист”, а другата била завършила „европеистика”. Професионалният им опит се свежда до активистки на печално известния „Български хелзинкски комитет” - една от най-дискредитираните НПО в България, ангажирана с анти-български каузи, като фабрикуването на „македонско малцинство”, войната с православието, а наскоро и с лобистките схеми за предсрочното освобождаване на убиеца Джок Полфриймън. За „консултанти” са обявени друга активистка на същия комитет и свързана с тях лекарка, която също се представя за активист.

Второ, глава четвърта „Сексуална ориентация и полова идентичност” директно пропагандира анти-научната джендър-идеология. Тоест, твърдението, че човешкият пол не е биологично детерминиран, а е въпрос на личен избор, който обществото трябва да възприеме. Една теория, която е вулгаризирано продължение на социалния конктрукционизъм на P. Berger и T. Luckmann за социалното конструиране на действителността. У нас тази тема стана разпознаваема за обществото покрай дебатите по скандалната Истанбулска конвенция, която беше отхвърлена от интелектуалния и духовен елит на нацията, а после и обявена за противоконституционна. Медицината и биологията са категорични, че никакви хормонални и хирургически интервенции не променят генетично заложения човешки пол. Изключенията, когато се раждат интерсексуални хора, не подменят правилото. Фанатизираните мантри, че „транс-жените са жени” и „транс-мъжете са мъже” са лъжа, която не може да опровергае обективната истина, че менструален цикъл имат само и единствено жените, които са се родили жени. И никой друг! И в този обективен факт няма нито унижение за „транс-жените”, нито трансфобия. Но книжката тържествено срича лъжата, че не било нужно да си жена, за да имаш менструация. Джендър-идеолозите на Запад даже опитват да наложат термина „менструатори”, за да не споменават жените. Какво унижение за женската идентичност! Родните активистки поне са се въздържали да препишат и това скудоумие.

Трето, авторките обявяват, че се опирали на опита на Холандия. Какво общо има обществения контекст в Холандия в това отношение с българския и въобще с преобладаващия в Европа? Не много. Нещо повече, холандският модел е продукт на локална специфика, която е абсолютно неприемлива за повечето модерни общества - легализацията на проституцията и бардаците с „червени фенери”, „кафенетата” със свободна консумация на наркотични вещества. По данни на Службата на ООН по наркотиците Холандия има сериозен проблем с трафика на жени и момичета с цел сексуална експлоатация. В такова общество ли искаме да живеем, че се опираме на неговия опит в сексуалното образование? Защо не се опираме на опита на САЩ, например, където този въпрос е предоставен в компетентността на отделните щати, съобразно местните специфики и ценностни нагласи на обществото. В 37 от 50-те американски щата основен въпрос, който се преподава на учениците в рамките на сексуалното образование, е въпросът за въздържанието от ранни сексуални контакти и вредите от ранната бременност. Само в 9 щата хомосексуализмът е включен в учебните програми на равни начала с хетеросексуалните отношения, а в 7 щата дори е забранено не само да се коментират ЛГБТ-теми в тези часове, а дори и да се отговаря на въпроси, поставени от учениците.

Четвърто, големите отсъстващи от „съветите” в книжката, са семейството и майката. Нито думичка, че именно от тях невръстното момиче първо трябва да потърси съвет и споделяне по тези интимни въпроси. В тази връзка, си заслужава да се отбележи, че в САЩ ролята на родителите за ценностното възпитание на децата е гарантирана и по отношение на сексуалното образование в училище. В 36 щата родителите могат да откажат децата им да посещават подобни часове, а в 5 се изисква изричното им писмено съгласие. Неслучайно САЩ не ратифицират Конвенцията на ООН за правата детето, в която ролята на родителите е неглижирана в името да прогресивно-либералната парадигма, която откъсва детето от семейната среда и се стреми да го постави в пряка комуникация с НПО-активистите и държавата.

И, четвърто, един многозначителен детайл, който говори много на запознатите. Самата глава шеста от книжката „Секс”, а после и страници 161 и 164, илюстрират хетеросексуалните отношения неизменно с бяла жена и тъмнокож мъж. Това изглежда странно в материал, предназначен за българското общество, където няма значимо присъствие на хора с африканско потекло. Истината е, че подобни внушения не са никак случайни. Една от целите на джендър-идеологията и расистката теория за „бялата привилегия” е борбата с „потисничеството на белия хетеросексуален мъж”, който е разглеждан като агресивен и доминантен в обществените отношения. Целта им е да феминизират белите мъже. Затова черните мъже се представят като доминиращи „алфа-мъжкари”, а белите като „бета-мъжлета”. Това е част от войната за унищожение на бялата раса, за която зове известният културен марксист и учител на Обама и Хилъри - Ноел Игнатиев (виж моята статия в „Труд”: „Сори! Микеланджело не е африканец”).

Въобще, „Ш” като Шарлатани.